ТАЙНАТА НА ЛЮБИМИТЕ ЦВЕТЯ

Цветето лобулария е европейско растение.

ВИДОВЕ

Има едногодишни и многогодишни видове. Те са ниски от 5 до 20 см, почвопокривни, стъблата са нежни, силно разклонени и добре облистени. Листата са дребни, ланцетни, последователни. Цветчетата са дребни, бели или виолетови по върховете на стъблото. Силно ароматни са. Периодът на цъфтеж е от май до късна есен.

РАЗМНОЖАВАНЕ И ОТГЛЕЖДАНЕ

Размножава се чрез семена. Вариантите са сеитба в парник през февруари-март или директно на открито през април. Понася разсаждане и се пикира един път. Полива се умерено и се наторява само веднъж след подрязването. На постоянно място се проскубват излишните растения, за да се постигне оптимална гъстота (оставят се през 15-20 см). Растението не е претенциозно към почвата, стига да е достатъчно слънчево. Това го прави много подходящо за скални групи и алпинеуми. В съчетание бялата и виолетовата багра са подходящи за оформяне на бордюри или цветни петна върху места с по-малко или лоша почва. Лобуларията може да се засажда с растения с високо стъбло, както и на преден план в комбинации от високи, растящи нагоре растения в балконско сандъче (мушката Pelargonium-Zonale-хибриди, капска маргарита, хелиотроп).

ВРЕДИТЕЛИ

Напада се от листни въшки и зелевата бълха. Като малко растение не понася преполиване.

Растението произхожда от Южна Европа и Канарските острови.

L. odoratus, или миризливо секирче(грах), е едногодишно растение. Има катерливо стъбло до 2-2,5 метра, ръбесто, тънко. Листата са дребни, леко яйцевидни по 2 или 4 на дръжка. Прикрепя се с мустачки. Цветът е типичен за семейството, в група по 7-8. Декоративният ефект е заради едрите цветове, различните багри и приятния аромат. Растенията подходящи за оформяне на декоративна стена(параван) на тераса или пуснати като лиани свободно по оградата в двора. Имат много интензивен растеж и бързо придобиват декоративен ефект.

Видове декоративен грах

Сортовото разнообразие при този вид е огромно. Повече от 10 000 сорта. Разликата е в баграта, височината на стъблото, сроковете на цъфтеж и др.

Размножаване

Основно се размножават със семена. Те са едри и с добра кълняемост. В 1 грам има средно 12-13 броя. С твърда обвивка са и за да се улесни покълнването, семената се накисват за една вечер в хладка вода. Ако се използват филизи – се засаждат млади филизи през март и април директно в подходяща почва.

Отглеждане

За саксийно отглеждане се засяват в отделни съдове по няколко семки заедно, после се прореждат. За открити площи се засяват директно. Оформят се вадичките и се поливат с вода. После се нареждат семената и се покриват с рохка почва. Така се осигурява достатъчно влага за семената, без да се образува коричка на почвата. Поникват за седмица при 22 градуса. Има и многогодишни сортове(не загиват през зимата). Семената им могат да се посеят и през есента. При пролетно засяване до цъфтежа минават до 80 дни. Изисква се дренирана и богата почва. Полива се редовно и се подхранва. По-добре се развива и цъфти по-обилно при по-прохладен и влажен климат. За да се окуражи цъфтежа редовно трябва да се почиства от прецъфтелите цветове.

Растението е подходящо за скриване на огради, стени или за защитна стена от прякото слънце на терасата.

Декоративния грах се отнася, за хора родени на 3, 12, 21, 30 число

Хората, родени на тези дати са общителни, любознателни, не харесват рамки, условности, не обичат да се подчиняват. Те бързо намират общ език, рядко изпадат в униние и не са способни дълго и сериозно да мислят само върху един въпрос. За да преуспеят, тези хора трябва да избягват излишната хазартност и повърхностност в поведението си. Те трябва също така да развиват заложбите си за логическо мислене и по-често да го използват в живота си.

Почувствайте красотата, хармонията и магията на цветята

Месец юни е период, в който се засаждат многогодишните цветя в декоративната градина: бегонията, кандилката, невенът, карамфилът, хризантемите, цикламите, цинерарията, диантусът, лобелията, трицветната теменуга, примулата, лютичето, сладкият грах, кученцето, ралицата и т.н.

Този месец цъфтят азалията, камелията, калината, дафне и др.

Отстранявайте редовно всички прецъфтяли съцветия и подхранвайте редовно.

Началото на Юни е подходящо време за взимане на резници от Бръшлян, Филодендрон и др. подобни цветя.

Прекопавайте редовно повърхността на стайните саксии. При степкване на почвата корените на растенията страдат.

В края на Юни можете да „събудите“ луковиците от Циклама.

Почувствайте красотата, хармонията и магията на цветята

Произход

Лавандулата произхожда от района на Средиземноморието. Като диворастящо растение тя се среща в Южна Франция, приморските Алпи, Източна Испания, Италия и Северна Африка. С развитие на парфюмерийната промишленост ареалът на отглеждане се разширява, включвайки Балканските страни, страните на Черноморския басейн, САЩ, Великобритания, Австралия и др.

Отглеждане

За нормално развитие на лавандулата се препоръчва слънчево място, варовита и лека почва и нормална влажност. Те трябва да са добре наторени и обогатени с минерални торове. На тежка и преовлажнена почва, както и на сянка, растението става чувствително, бързо се прорежда и може да загине. За да бъде защитена от зимните условия трябва да се поставят саксиите в допълнителни сандъци. Самите сандъци се закопават в градината и се покриват с борови клонки. Възможно е съдът да се прибере на закрито, немразовито, тъмно и проветриво.

Болести

Лавандулата рядко е нападана от болести и неблагоприятни условия. Една от по-често срещаните е септориозата. Болестта се изразява в появяването на многобройни закръглени дребни петна с кафяв цвят. Впоследствие те придобиват сив цвят в центъра, ограничен от тъмнокафяв венец. Причинител на болестта е гъбата Septoria lavandulae. Лечението включва събиране и унищожаване на окапалите болни листа и третиране с фунгициди. Друга болест по лавандулата е фомозата. Тя се изразява в появата на многобройни дребни кафяви петънца. Напетнените листа, листни дръжки, стъбла и клонки бързо пожълтяват и изсъхват и това силно влошава декоративния вид на растението. Причинител на болестта е гъбата Phoma lavandulae. Лечението е същото както при предната болест.

Размножаване

Лавандулата може да се размножава чрез семена и по вегетативен начин. При семенно размножаване има голяма вероятност да се загуби чистотата на сорта. Ето защо се предпочита вегетативното размножаване – чрез вкоренени резници или чрез разделяне на коренище.

Лавандулово масло

Лавандуловото етерично масло съдържа: линалилацетат, линалол, гераниол, борнеол, цинеол, пинен, камфор, кумарин и др.Най-ценен е линалилацетатът, като в зависимост от условията на отглеждане този естер варира от 30 до 60 %.Най-висококачествено е френското лавандулово масло, получено от алпийски лавандулови находища. Българското лавандулово масло се характеризира с траен фин аромат, въпреки че съдържанието на линалилацетат е ниско. Българският лавандулов конкрет не отстъпва по качество на световните образци.Лавандуловото масло има жълтозелен цвят. Добре съхранено, то има силен, наситен аромат, който слабо се отличава от аромата на цветовете. Разредено със спирт то добива фин аромат. ЛечениеНервоуспокоително, болкоуспокояващо, дезинфекционно и пикочогонно. Пикочогонното действие се дължи на терпинеола, а останалите действия – главно на етеричното масло.Прилага се при неврастения, сърдечна невроза, мигрена. В българската народна медицина лавандулата се употребява при шизофрения, парализи, газове, гастрит, безсъние, виене на свят, ревматизъм, ускорено сърцебиене, главоболие, стомашни болки. Външно приложение: За налагане на лапи при стомашни болки, парализи, ревматизъм, натъртване, ужилване и ухапване от насекоми, за жабурене при зъбобол, гаргара при гърлобол. Цветовете на растението, поставени между дрехите прогонват молците. Маслото, разтворено в спирт се прилага за разтривка при простуда, невралгия, ревматизъм. Вътрешно приложение: 1 с.л. от билката се залива с 400 мл вряла вода. Кисне 1 час. Пие се по 100 мл 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно.

Лалето се откроява сред останалите пролетни цветя по красота, разнообразие на формите и окраска. Латинското наименование е Tulipa – тулипа.

Произход на лалето

Произходът на името идва от персийската дума „топлина“ – плат, от който се правят фесове. Лалето е любимо цвете на народите от Ориента, оттам е пренесено в Европа. Родът Тулипа принадлежи към семейство Лилиеви и обхваща около 1000 вида, които обитават Европа, Северна Африка, Западна и Централна Азия до Япония. Сегашните културни сортове произхождат от старите култури лалета, събрани под името Tulipa gecneriana, вероятно създадени в Персия. Европейците ги пренасят през XVI век от Турция. Още по онова време те били представени от много културни вариетети, които се отличавали по височина и време на цъфтеж и всичките били с ярки багри.

Видове лалета

След появата им в Европа започва интензивна селекционна работа. Лалето става модерно цвете и бързо се получават нови сортове, някои от които се продават на баснословни цени. Даже цената им достига до тази на скъпите метали. Особено внимание на тези цветя отделят холандците, защото тяхната песъчлива почва се оказва най-подходяща за луковични цветя. Сега т. нар. културни лалета са няколко хиляди вариетета, които са групирани в зависимост от времето на цъфтежа, формата и окраската на цветовете. По-важните от тях са: Бридерови лалета, Дарвинови, ранни, папагалови, триумф, лилиецветни и др.

В диво състояние лалетата се срещат в степните области на Европа и Азия. Диворастящите с ценни декоративни качества растат и у нас. Блестящото лале (Tulipa splendens) е изключително рядък уникат. То е открито от българския ботаник Димитър Делипавлов през 1976 г. край село Симеоново недалеч от град Ямбол (Югоизточна България), като до момента не е намирано никъде другаде в страната. Tulipa splendens има кафява подземна луковица. През пролетта от луковицата израства 30-40-сантиметрово стъбло с няколко листа. Лалето цъфти през май с едър червен цвят. Размножаването му е трудно, тъй като става само чрез семена, а новите растения започват да цъфтят едва на седмата-осмата година.Предполага се, че блестящото лале някога не е било чак толкова малобройно, като несъзнателното му унищожаване се дължи на селскостопанските работи. В България има още шест вида диви лалета. Четири от тях са български ендемити, а един – балкански. Лалето „Тулипа ориенталис“ се среща по баири и каменливи места в Южна, Източна и по-рядко в Западна България. Има много красиви светложълти цветове. Друг вид – „Тулипа Родопея“, е ендемично растение за България. Среща се в Родопите и Пирин и е с тъмночервени цветове.

Различните сортове лалета варират по височина от 20 до 70 см и цъфтят от април до май.

Отглеждане на лалета

Лалетата обичат топли и слънчеви места, но дават задоволителни резултати и на полусянка. Най-добре се развиват на глинесто-песъчливи почви. Размножават се чрез отделяне на млади луковици от стари, а за добиване на нови сортове и вариетети – чрез семена. От млади луковици започват да цъфтят на втората или третата година, а от семена – от четвъртата до шестата година. Засаждането на луковиците става през септември-октомври. Дълбочината на засаждане е 10-15 см над върха на луковицата в зависимост от естеството на почвата. За да се запазят цветовете едри, луковиците се изваждат всяка година през юни, когато листата пожълтеят, а покривната люспа на лукувицата покафенее. Някои сортове лалета могат да се форсират, т.е. да се принудят да цъфнат по-рано от биологичния им растеж. Това става по следния начин: След вкореняване на лукувиците в съд навън и поява на вегетативен връх с дължина 6-10 см /в края на декември/ те се внасят в оранжерия или в топло помещение. Държат се на тъмно, за да се получат цветове с дълги дръжки. Редовно се оросяват с вода до поява на пъпка – на 8-10-я ден. След това оросяването се прекратява, за да не загние цветът. Щом се появят цветовете – 20-25-я ден, се поставят на светло при температура 10-12°, а за по-удължен цъфтеж – 5-6°.

Полезни съвети

Когато откъснатото лале се постави във ваза е хубаво да се сложи щипка захар във водата за да се удължи животът му.

Любопитни факти свързани с лалета

Холандия се кани да строи остров лале. Холандското правителство поиска да се проучи идеята за остров в Северно море, който може да се използва за заселване, земеделие или природен резерват, докато в същото време защитава брега от ударите на океана.

Родът обединява около 150 едногодишни и многогодишни вида, произходждащи от умерения пояс на Северното полукълбо. Всички са тревисти, с изправени стъбла, достигащи 1 м височина. Листата са длановидно многократно насочени. Цветовете са кичести или прости, събрани в дълги гроздовидни съцветия, най-често сини, но има розови, бели и червени.

Сортове

Сортът Блу Бътерфлай е най-често отглежданият. Туфата е сбита, а стъблата достигат едва 30 см височина. Цветовете са мастиленосини. Цъфтежът започва рано и продължава повече от 60 дни. Най-ценното на сорта е, че може да презимува успешно и на следващата пролет да зацъфти отново. Размножава се чрез семена, които се засяват направо на постоянно място в края на април, защото растенията трудно понасят разсаждане. След като се очертаят редовете, растенията се подреждат на 15-20 см, за да се осигури достатъчно площ.

От многогодишните сортове популярен е видът Д. култорум, представен от голям брой сортове, високи 1,8 и повече метра. Листата са едри. Цветовете са прости или кичести, събрани в дълги гроздовидни съцветия, във всички нюанси на синьото, но най-често са небесносини, рядко бели или виолетови.

Многогодишната ралица изисква много добре и дълбоко обработена, богата с хранителни вещества глинесто-песъчлива почва и слънчево изложение.

Размножаване

Цветето ралица се размножава чрез семена и чрез разделяне на коренището. Всяка част от коренището трябва да има поне 3-4 връхчета. Най-добре е това да се прави през август-септември, като почвата се притъпква добре към разделените растения и се полива обилно. Така делфиниумът се вкоренява да зимата, успешно презимува и започва да цъфти рано напролет.

Растенията цъфтят продължително, в резултат на което семената не узряват едновременно. Затова те се прибират няколко пъти, като се изчаква семенните кутийки да добият светлокафяв оттенък. Кутийките лесно се разпукват и семената се разпиляват. Затова е необходимо да се преглеждат често и да се прибират узрелите семена навреме.

Семената се засяват през есента, преди да настъпят зимните студове. Наполет, когато растенията се развият достатъчно, се засаждат на постоянно място на разстояния, зависещи от едрината на сорта. Цъфтежът настъпва през август. На едно място растенията може да останат 4 години. Високите сортове се подпират на колчета. Прецъфтелите стъбла се почистват редовно.

Това цвете е подходящо да се отглежда, както за единични и групови композиции, така и за производство на рязан цвят.

В България растат 3 вида делфиниум, които са включени в Червената книга на страната като редки видове. Затова призовавам любителите на цветята да започнат отглеждането на този вид цвете в своите градини.