Когато направил Господ земята, направил и хората. Тогава нямало нощ и било все светло — ден. Тогавашните хора не приличали на сегашните, те били вълнести. Най-напред били само Адам и Ева. Господ им направил една градинка и в нея една къща. В градинката имало много плодни дървета, между тях и една ябълка. Той им заръчал да не ядат от плодовете на тая ябълка. Един ден отишла една змия в градината и се възкачила на ябълката. Като видяла Адам и Ева, казала им:— Яжте от тая ябълка, много е хубава!— Господ ни заръча — казала й Ева — да не ядем от тая ябълка.— Той ви е заръчал — им казала змията, — защото, като хапнете от нея, ще станете и вие като него.Като чула Ева това, измамила се, та хапнала и дала и на Адам. Щом хапнали, телата им станали голи и отишли, та се затворили в къщата си.Отишъл Господ при тях — къщата им затворена. Повикал ги да му отворят, а те му отговорили отвътре, че ги е срам да излязат, защото са голи.— Вие трябва да сте яли от ябълката, затова ви е срам — им казал Господ.— Дойде една змия — казала му Ева, — та ни излъга.— Змията излъга Ева, а Ева излъга мене — отговорил Адам.Тогава Господ проклел змията по земя да се влачи и хората по петите да хапе.
Змията се обърнала към Господ и го попитала:— Къде да ги хапя, Господи?На него му дошло на ума, че тя всекиго ще може да хапе по петите, затова й казал:— Между очите да ги хапеш. А на Адам и Ева казал:— Ти, Адаме, ден да работиш, година да се храниш. А ти, Ево, ден да работиш, година под мишка да го носиш.След като казал Господ това на Адам и Ева, направил на Адам едно рало и му го дал да работи с него, за да се прехранва.Оттогава хората захванали да орат и като се наплодили много, земята била почти навред изорана. Понеже нямало нощ, то хората само орали и яли. Земята, като видяла, че не ще може да излезе на глава с тях и да ги изхранва, отишла при Господ и му се оплакала, че не ще може да изхрани хората му. Господ й казал, че хората я ядат и тя тях яде, но като й е мъчно да ги изхранва, то ще раздели земята: ще направи да има ден и нощ, нощта заедно с телата на хората ще остави на нея, а деня заедно с душите ще вземе той.
