Днес в едно сутрешно предаване, докато си пия кафето и се чудя от къде да започна денят си, ми помогнаха с тази идея. А именно да започна с блога. За инициативата се каза малко, но информацията за мен бе достатъчна, а и ме грабна веднага.
Става въпрос за „С тениска на бала“ и идеята да се съберат пари и да се дарят на деца в неравностойно положение.
През 2013 г. група абитуриенти от Пирот създадоха „Пет минути за теб – цял живот за тях“ – благотворителна кампания, събираща средства за деца в нужда. Един цял випуск отиде на бала с тениска, вместо с рокля или костюм, и дари спестените пари на деца в неравностойно положение. Година по-късно, Мото-Пфое поема щафетата и продължава инициативата в България.
Това ме накара да се замисля, колко безмислен е всичкият кич и натруфеност. Дали има някой, който макар и още веднъж е облякъл своята рокля/костюм?! Е, момчетата може и да са. Аз на бала си бях с костюм светло лилав, състоящ се от панталон, сако и блуза. Нося само блузата, която е лека и нежна, но това е. Дори и панталона не съм обличала изобщо, а сакото стои и все си казвам „Ще го облека“. А всички тези рокли, с които и на сватба не можеш да отидеш после, стоят в гардероба и стават само за гледане. А парите, които са дадени за тях са … безбожно много, поне за мен.
И в този ред на мисли, тази инициатива ме докосна. Има млади хора, които се замислят и правят нещо, което не е за тях, а за някой друг. А за този друг, това малко нещо е безценно.
Никой не се лишава от нещо жизненоважно и необходимо, а само от един каприз. Защото бала не е рокля, прическа или пръстен. Балът е началото на големият живот, който от утре започва без да те пита. Не това, в което си облечен ще направи вечерта, а хората, с които си. Настроението, което ТИ ще създадеш, човекът, който си ТИ.
Категория Писаници
Мис Веси
С
Мари се познаваме отдавна, но аз лично скоро открих тази нейна нежна и
творческа същност.
Има блог – http://marinikova.blogspot.com/ и
пише нежно и от сърце. Тя самата е нежна и слънчева, когато говоря с нея се
чувствам спокойна. Можеш да откриеш част от себе си в нейните произведения.
Безкрайно
щастлива съм, че се съгласи и отговори на моите въпроси J Пожелавам й много творчески успехи, а сега
ви оставям с Мари.
Здравей, Мари, кажи ми кое беше първо писането или блога?
Първо беше писането. Блогът е формата на споделяне, която
ми допадна. А между писането и блога създадох „Страничката
на Мари” във ФБ. Тя е моят “старт” в съумяването да споделя света си. Както
всяко начало и моето беше плахо, несигурно, с достатъчно въпросителни, на които
се наложи сама да отговарям. И това е
най-верния път.
Когато пишеш мислиш ли, това дали ще се хареса или за теб е важно,
че е част от теб?
Когато пиша не мисля. Сядам и пиша, това е
“рецептата“. Споделянето винаги е лично -между мен и белия лист. Накрая
решавам, дали да види бял свят или не. Нямам текст, с който да очаквам
аплодисментите и овациите на хората. Имам
да казвам нещо – казвам го. Избирам само дали да е директно или в текст.
Писането е форма на изразяване, нали така? А тайната на случването “писане” е
душа.
От кога пишеш?
16 години е красива и доверчива възраст, от
тогава пиша. В началото твърде несериозно и разпиляно. По гърбовете на
тетрадките си, най-често. После преминах
на тефтери, на които не отдавна попаднах, и около час прелиствайки думите,
трепетите си, се развълнувах и посмях, искрено.
Човек е хубаво да си подарява точно от тези мигове. Тогава усещаш гъдела от
преминалото детство, през “пълнолетна съм” до дипломирах се! Като последното
затвори важен период от живота ми, твърде личен и по детски доверчив.
Имаш ли друга страст? Хоби?
Другата ми страст са колекционирането на
моливи и химикалки. Странно, но пазя първата си химикалка, с която влязох в
училище. Същата, с която надписах първата картичка до мама: “мамо, обичам те.
(И понеже това е и моден блог, няма как да не те попитам) Ти си
млада, свежа и лъчиста, да споделиш твоята тайна?
Тайната е съня , спокойствието и усмивката.
Обичам да разполагам с времето си, понякога то разполага с мен. Въпрос на
организация и на настроение. Не винаги грея. Имам и облачности, а те са
най-мили, когато се намери някой да ги превърне в смях до сълзи.
Обичаш ли да се гримираш?
Гримирането е изкуство. Въпросът е дали
умееш. Чувствам се добре с малко грим. Подчертаванията, които грима може да
даде са очарователни. Но обичам естествеността си.
С теб се познаваме от деца и мога да кажа, че си се променила, и
то много, към добро разбира се J. Кое е любимото ти произведение?
Обожавам първата книга от тетралогията на Димитър
Талев – “Железният светилник”. „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам” прочетох по-късно, но
всичко ме връщаше отново и отново към първата му книга. Това е романът, който ме
просълзи и допълни.
А любимият ти автор? Негов цитат да ни кажеш, който си запомнила
най-силно.
Любимият ми автор е Николай Хайтов. Истинската и вярна негова мисъл: “Едно е да ти
се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто — да го направиш.” (“Мъжки
времена”)
Имаш ли нещо, което ти помага в трудни моменти? Сентенция, девиз….
Обичта на семейството
ми. Това ми е помагало винаги. Искреността
и прямотата се заплащат, нека! А трудностите са само проекция на “не мога.” Мисълта, която ми дава хъс и досега е: “няма начин,
да няма начин!”
Какво би пожелала на читателите ни за Новата година?
Здраве, топлота и сбъдване! Желая го на всеки
един. От сърце! … защото само тогава, съумяваме да споделим пълнотата си.