Вътрешни паразити при котките (Част 1)

1
Добави коментар

Много котки, независимо дали живеят навън или в апартамент, могат да прихванат вътрешни паразити. Най-често се заразяват с вътречревни паразити. Трите най-често срещани „чревни гости” са котешката тения (Тoxoplasma gondii), анкилостомата и котешкият глист (Тoxocara cati). Естествено има и други. Възрастните котки могат да се опаразитят като погълнат фекалии от други животни, като се разхождат навън сред заразена трева и после лижат козинката си, ако изядат заразена мишка или друг гризач или ако сте взели пръст за котешката тоалетна от задблокови пространства, които се посещават от улични кучета и котки. Малките котета могат да се опаразитят чрез майка си или другите малки в котилото.

Котешка тения

Причинителят на котешката тения е едноклетъчния организъм Toxoplasma gondii, а заболяването е известно като токсоплазмоза. Жизненият цикъл на тези паразити е един от най-сложните. Котките се явяват единственият възможен краен гостоприемник за тази тения, но почти всички други топлокръвни животни, включително и човека, могат да бъдат междинни гостоприемници. Котката го прихваща като погълне вече заразено месо, кокали, мляко или от кофите за боклук. Затова е много важно да давате на любимеца си само топлинно обработени храни. При храносмилането на заразения обект, паразитите се освобождават в организма и попадат в тънкото черво. Там, те се намножават и образуват своите яйца, наречени ооцисти. После многобройните ооцисти се отделят чрез екскрементите. Важно е да се знае, че само в крайният гостоприемник, котката, могат да се образуват ооцисти. Ооцистите са изключително издръжливи и могат да оцелеят извън организма до 1 година. Котката ще започне да ги отделя между 3 и 10 дни след заразяването и ще продължи да ги отделя за още 10-14 дни. Понякога, сред хилядите T. Gondii може да има такива, които да навлязат по-дълбоко в стената на тънките черва, да се размножат там и да се превърнат в тахизоити. Тахизоитите напускат червата на котката и могат да се установят сред другите тъкани и органи на животното, образувайки цисти. Ооцистите отделени чрез фекалиите не могат да заразяват веднага. Те първо претърпяват процес на спорулация, траещ от 1 до 5 дни. Едва тогава ооцистите са способни да заразят междинен гостоприемник. В междинния гостоприемник, T. Gondii не могат да образуват своите яйца (ооцистите). Вместо това те се разполагат сред тъканите и органите му, формирайки цисти. Те могат да останат там до края на живота му или докато месото му не бъде погълнато от друго животно. Ако хищника не е котка, той също става междинен гостоприемник. Ако хищника се явява котка, T. Gondii успява да завърши жизнения си цикъл.

Симптоми: В повечето случаи не се забелязват симптоми. Котките развиват имунитет срещу котешката тения след първото заразяване. Застрашени са само котки със слаб имунитет. Например котки болни от левкемия (FELV), FIV, малки котета. Макар и в редки случаи, заболяването протича със симптоми – летаргия, загуба на апетит и треска. Болеста не е напълно безопасна. Цисти в белите дробове могат да предизвикат пневмония и затруднения в дишането. Може да се засегнат очите, централната нервна система и т.н.

При човека: При нормален, здрав човек токсоплазмозата също протича без симптоми. Понякога обаче може да се наблюдават болки в мускулите, треска, подуване на лимфните възли т.е. болестта ще протече като грип. Хората също си създават имунитет и не могат да се инфектират отново. В рискова позиция са хора със слаб имунитет и бременни жени. За бременните жени е изключително опасно, тъй като T. Gondii може да се предаде на плода. Ако заразяването стане в началото на бременността вероятно ще се стигне до спонтанен аборт. При по-късно заразяване, плода може да получи сериозни увреждания. Затова е добре бременните жени да намалят контактите си с котки. Нека друг поеме грижата за почистването и изхвърлянето на котешката тоалетна. В противен случай трябва винаги да се използват ръкавици. Дори може любимецът временно да бъде настанен в друг дом до раждането. Ако жената е била заразена на даден етап от живота си, преди бременността, не съществува риск за плода. Тя просто ще е латентен носител на T. Gondii. Установено е, че около 40% от българите са носители на латентната форма на този паразит.

Лечение при котките: Почти всички котки оздравяват без лечение. Но ако уловите рано болестта, може да третирате любимеца си с Клиндамицин, Пириметамин или Сулфадиазин.

Котешки глист

Той е широко разпространен паразит в храносмилателната система на котките и други представители на семейство Котки. Те са кръгли, бели или светлокафяви на цвят. Приличат на спагети. Живеят в червата, изсмуквайки хранителни вещества. Имат сложен жизнен цикъл с краен гостоприемник котките, а междинни гостоприемници могат да бъдат хората, гризачи, насекоми, червеи. Заразяването става чрез екскременти на други котки, ако се изяде заразена мишка или насекомо (например ако се погълне заразена бълха при пощене).

Симптоми: Опаразитяването може да протече безсимптомно, но също така може да се наблюдава повръщане и диария. Малки котета може да се заразят чрез майчиното мляко. При тях може да се наблюдава отслабване и кашлица. Понякога може да видите умрял глист подаващ се от ануса или във фекалиите.

При човека: Хората също могат да се заразят. Симптомите включват болки в стомаха, повръщане, диария, сърбеж около ануса. Можем да се предпазим като спазваме добра лична хигиена и мием добре ръцете си след контакт с любимеца си.

Лечение при котките: Трябва да се започне лечение с хапчета. Едни от най-често използваните хапчета за вътрешни паразити е Бихелдон. Той е изключително подходящ за обезпаразитяване, защото действа срещу широк спектър от паразити (както цестодози, така и нематодози). Освен това унищожава не само възрастните, но и младите форми. За разлика от много лекарства, той може да се използва при бременни и лактиращи котки. Ако ще се дава само за профилактика на бременни женски, все пак е добре да изчакате края на бременността или поне първите три седмици. За профилактика се дава през 3 месеца, а при явно инфектиране – през две – три седмици. Една четвъртинка от хапчето отговаря на котка с тегло 2,5-3 кг. Друг вариант е Prazimec-C, но той е подходящ за поoтраснали котки и в никакъв случай за бременни и кърмещи писани. Малки котета могат да се обезпаразитят щом навършат 14 дни с PANACUR или Цестал-коте, но нека това се прави само, ако има потвърдени вътрешни паразити. По принцип е хубаво котетата да имат минимум 300 г преди да започнат да се обезпаразитяват с лекарства.

Анкилостома

Наричат се още кукести червеи. Те се срещат най- често при кучета, но има няколко вида, които паразитират по котките. Те са малки и тънки червеи, които се закрепят за стените на тънкото черво с устния си апарат. Животното може да се опаразити, ако например ларви са се прикрепили към козината на котката и тя се лиже. Също и като се погълне заразено животно (мишка, насекомо). Ларвите могат да преминат и през кожата на лапичките!

Симптоми: Повечето видове кукести червеи не са животозастрашаващи, а сериозността на симптомите варира. Котката започва да губи тегло или изобщо не наддава, няма апетит, появява се диария, запек, изпражненията са кървави и тъмни. Ако някои от ларвите навлязат в белите дробове, се появява кашлица. Най-издайническият симптом е зачервяване и раздразнение на кожата на лапичките и между пръстите. Може да се образуват и лезии. Видът Ancylostoma tubaeforme обаче е много опасен, особено за малки котета. Тези паразити могат да причинят силна загуба на кръв, с последваща анемия, инфекции и смърт. Анемията се познава по бледите венци, нос и уши. Видимо се вижда, че котето е изтощено (изморява се бързо).

При човека: Някои видове могат да се прехвърлят и у човека.

Лечение при котките: Използвайте хапчета за вътрешни паразити. Например, PANACUR или Цестал-коте, ако котето е малко и Бихелдон, ако котката е възрастна. Но ако животинката е много отслабнала и има анемия трябва да посетите и ветеринар за поставяне на инжекции за желязо и подхранване.

Статии, които могат да Ви бъдат от полза: