Инж. Румен Макариев е потомствен жител на столичния квартал “Княжево”. Роден е там преди 60 години. Завършил е строително инженерство в Москва, бившата му съпруга е рускиня. Работил е в голям проектантски институт в София, но основната част от трудовия му стаж минава в община “Витоша”, където е бил главен специалист по строителството. След неправомерното му според него уволнение обаче животът му рязко се преобръща. Майка му не може да се справи със стресовата ситуация и почива. Днес бившият общинар е пенсионер по болест, който трудно свързва двата края с инвалидната си пенсия. Още от студент Макариев страда от автоимунно заболяване, което с годините прогресира, макар и бавно. Единствено пред “ШОУ” и за първи път публично строителният инженер се съгласи да раздипли подробности от дългогодишното си близко познанство с легендата на БГ естрадата – Емил Димитров.
– Г-н Макариев, вие доскоро сте заемали ключова длъжност в община “Витоша”, но освен това сте и най-дългогодишният съсед на Емил Димитров и, смея да кажа, негов добър познат. Наскоро бе отбелязана 73-ата годишнина от рождението на изпълнителя на българската песен на всички времена – “Ако си дал”, беше излъчен и документален филм по БНТ, който обаче по мое мнение отново легендира Емил, отново създава около него един захаросан ореол, докато всъщност, каквито и съпротиви да има след лицемерите, той е съвместявал успешно статуса на “сексуален дисидент” с любимец на партийни величия като Венелин Коцев например. Всъщност кога и как вие “видяхте” за първи път вашия прочут съсед?
– Той се засели до нас някъде в края на 60-те години, доколкото си спомням. Защото тази къща беше на един строител-предприемач. Стефан Цанев се казваше, на дядо ми беше приятел, и аз още много преди Емил съм ходил в тази къща.
Стефан Цанев е имал бояджийски магазин, даваше на дядо ми материали, той се консултираше с него… Но беше много доволен, когато продаде вилата на Емил Димитров. Помня, че каза:
“Аз с една вила ще спечеля три обекта!”
Купи си друга вила в Драгалевци, апартамент някъде в центъра и още някакъв имот по негови приказки.
– Значи, Факирът Мити е дал много пари?
– Не, самият Емил, Факирът по това време вече го нямаше. Емил даже още не беше женен за Мариета, когато се засели в къщата на Цанев.
После той не я изменял, не е правил вътрешни преустройства, просто пристрои още една къща, подобна на нея, която е до “основната”. Пред нея има и басейн. Отдолу е един голям хол към басейна, където си седяхме с него. И Емил вика: “Пий още една водка…”, а аз му казвам: “Не, не ща да пия водка, нямаш разредител”.
– Неговите икономи обаче твърдят, че винаги е разреждал любимата си водка “Five” с кола…
– Гола водка. Спирт. Не можех да пия гола водка. Емил винаги имаше по една-две каси “Столичная”.
Истината е, че аз се запознах по-отблизо с Емил покрай майка ми, която известно време беше партиен секретар на Княжево. А Емил, казано реално, клонеше към червените.
И беше пял пред тях, на някакво тържество на партийната организация. Беше поканил майка ми и за да не ходи сама, за да бъде по-културно, аз я придружих. Тогава се запознахме. Но това е било преди 20-30 години сигурно.
– И след това Емил Димитров започна да ви кани на гости?
– Той се обаждаше на майка ми, за да ни покани и му ходехме на гости. След това пък няколко пъти съм го карал с моята кола на наши тържества на общината, по-точно – на СДС.
– Какъв човек беше попкралят на по-млада възраст и промени ли се с течение на времето?
– Трябва да ви кажа, че него го съсипа проблемът с Мариета.
– Защото много я е обичал или заради изчезването на едни пари от банковата му сметка след внезапното заминаване на Мариета във Виена с Владимир Грашнов?
– Нали почнаха да се развеждат и той тогава получи и удара де факто. Разбирате ли – тежко го понесе това нещо. Много обичаше сина си Емил-младши. Проблемът с детето беше, че то беше получило заекване. И досега от време на време, като разговаря, запецва, както се казва.
– Дали заекването не е било на стресова основа?
– Да, мисля, че куче го беше уплашило. На Емил това му беше голям проблем и много се разправя с доктори, но се оказа, че не можа да го излекува.
– Бил е грижлив баща…
– Много обичаше сина си.
– А какви бяха отношенията му с Мариета? Виждали ли сте ги в семейна обстановка? Богдана Карадочева разказва, че тя била голяма домакиня и кулинарка.
– Не, когато се сближихме, той току-що се беше развел с Мариета. Страдаше и се беше отдал на пиенето. Което е лошо.
– Не се ли появи друга жена до него?
– Не. Никакви жени не съм виждал около него.
– Странно е, като се има предвид, че е бил “супер стар”, харесван от представителките на всички възрастови групи…
– А е и хубав мъж, да си го кажем откровено. Това не може да се отрече. Хубавото си е хубаво. Явно обаче тя му беше на сърце.
Не че Мариета беше чак толкова голяма хубавица
но на него му е била на сърце.
– От години се носят слухове, вие ги знаете, разбира се, за негови икономи, които го обирали. Какви бяха тези истории, г-н Макариев?
– Имаше един иконом Пламен, който и досега живее под наем в Княжево. Във военните блокчета в съседство.
Емил никога не се е оплаквал, но си страдаше тихомълком.
Няма какво да се лъжем. Аз и Васко го познавам.
– Кой ви запозна – Емил ли?
– Да, но се сближихме повече покрай баща ми. Той беше бояджия, боядисваше коли…
– Вероятно и прословутия “Олдмобил”?
– Да, аз съм го карал него. Но той не е на Емил. Той имаше един “Запорожец”, даде го на един комшия – Данчо, който и досега си живее в Княжево. Аз също съм го карал този “Запорожец”. Беше миниатюрна кола, но вършеше работа.
А пък Васко имаше един “Фолксваген” костенурка и нещо трябваше да боядисваме. Срещаме се с него при Емил да го водя при баща ми на главната улица. И Васко: “Абе, Румене, какво ме занимаваш! Ето ти ключовете, хайде, карай!” И дори уточни: “Карай го изобщо, после ще го вземем”.
Беше ме канил някъде по центъра, където му беше апартаментът. Каза ми: “Заповядай”, но аз му викам: “Благодаря, благодаря…”, понеже чувах приказките и затова реших да съм по-далеч.
– Да не ви излезе име, така ли?
– Именно, именно. За всеки случай. Защото не се знаеше каква е групата там, в апартамента му.
– Васко Андреев беше много артистичен, с неповторимо чувство за хумор. Разказваше толкова забавно, че всички буквално примираха от смях. Не знам дали вие сте със същите впечатления.
– Вярно е. Имахме си приказка с Васко. Доста често беше при Емил.
– Какви бяха отношенията им?
– Ако намеквате за някаква интимност, тези неща стават на тъмно. Иначе никога не съм ги виждал да си повишават тон. Много добре се отнасяха един към друг. Емил по принцип беше миролюбив човек. Не беше конфликтен. Много кротък. С никого не се е карал. Не беше скандалджия.
– Кои от българските звезди го посещаваха? От спомените на някои от тях оставаме с впечатлението, че едва ли не са живели в къщата на Емил Димитров.
– Ще ви изненадам, но никого не съм виждал. Спомням си, че когато почина, палеха звезди пред оградата на къщата. Беше ми мъчно, защото го познавах от много години. Все пак редовно си пиехме водката заедно.
– Кой се грижеше за попкраля?
– Имаше една домакинка, тя му готвеше, прибираше го… Беше доста страна жена, малко така…
– Грета Ганчева, първата съпруга на Емил, не идваше ли често при него?
– Не съм я виждал, да ви кажа. Не съм забелязал да му носи баници.
Даже когато почина, не я видях да се върти наоколо
А преседях там два часа. Беше стълпотворение, но нея я нямаше.
– Виждали ли сте изпълнителя на “Нашия сигнал” без перука?
– Да! Изглеждаше нормално. Като плешив човек. На публични места никога не се появяваше без перука, но вкъщи я сваляше по някой път.
– С Емил-младши пиете ли си водката?
– Не, той е доста по-млад от мен, на “здравей-здрасти” сме. Той има някакви бизнеси, но повечето време се върти през лятото в Княжево, откакто стана студено, не съм го виждал.
– Казвате, че Емил Димитров повечето време е бил сам. А когато се ожениха повторно с Мариета, тя не се ли премести при него?
– Бяха се събрали, но явно не е била добра работата.
Поне аз ни ги виждах, а той живееше прекалено близко до мен – на три минути пеш ходене. Всеки ден минавах покрай него. Никога обаче не видях Мариета.
Но много ми беше мъка, когато получи удара. Почна да говори трудно.
– Кога се случи това?
– Сигурно е било преди 30 години поне.
– Преди 30 години?! Аз мислех, че това е станало в средата на 90-те.
– О, къде 90-те! Отдавна получи удара. Много години живя с него. Йосиф Кобзон искаше да го лекува в Москва, но защо Емил не отиде, не знам.
– За какво най-често си казвахте “наздраве”?
– Говорехме си за това-онова. Най-често – за гадната политика. Не му харесваше това, което става в България.
– На кого симпатизираше – на БСП или на друга лява партия?
– Той даже не беше БСП, защото не са комунисти, те са фалшиви. Емил клонеше повече към лявата идеология. Така беше. Нали чрез майка си го познавам, която беше партиен секретар.
– С кого освен вас от съседите си е общувал?
– Не си общуваше много-много с тях. Аз освен че си пишех водка с него, няколко пъти съм го водил на събрания с колата ми. Седяхме на терасата на къщата му, под една стара ябълка, която помня още от дете. Ябълките бяха много червени и много вкусни. Но не ставаха за мезе за водка.
Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА
