Едно интервю без цензура с човека, на когото пуританите биха цензурирали всяка реплика.
Някои казват „О, харесвам го… Страхотен е!“. Други: „Не ми говори за тоя простак!“ Каквото и да е мнението ви за Мартин Карбовски, едно е безспорно – той е различен и адски провокативен! И дори в това определение той би намерил нещо банално.
Не е лесно да си добър в това, което правиш. Ако обаче успееш, много други недостатъци ще ти бъдат простени. Ние от www.rozali.com се заехме да откриваме хората, които успяват в кариерата си и да ви ги представяме, защото те вдъхновяват и стимулират човек да търси своите професионални върхове. Успелите хора не са идеални, но винаги има какво да научим от тях. Понякога дори и само от любопитство. За пилотно интервю в рубриката „Кариери“ се спрях на Мартин Карбовски. Причините са две. Едната е, че днес е 4-ти март, ден след Националния празник на България, а Карбовски е човек, който познава страната ни много по-добре от всеки заклет родолюбец, макар да не го демонстрира с грим и суета. Втората причина е, че той определено е добър в това, което върши и, дори да го отрича, прави блестяща кариера на журналист и то в почти всички видове медии (в момента е водещ на „Отечетсвен фронт“ по Нова ТВ и „Пропаганда“ по Дарик радио, както и автор към вестник „Стандарт“) Интимните въпроси в рубриката „Кариери“ ще са тема табу. Но само сега, промоционално, ще издадем на тези, които си падат по Карбовски, че той „чака“ да се влюби и би харесал жена, която не го пита „Кой е любимият ти тип жени?“ Едно интервю без цензура с човекът, на когото пуританите биха цензурирали всяка реплика.
Защо точно журналист? Сега можеше да си мебелен инженер с лъскав офис и красива секретарка… (бел.ред. Мартин Карбовски е завършил две висши образования – мебелно инженерство и телевизионна журналистика) Мартин Карбовски: Защо не? Ако е до офиса – то и сега съм в артистичен офис и работя с красиви момичета. Това не е верният въпрос. Станах журналист защото няма място за реални писатели в България. Такива каквито се издържат и живеят нормално. Литературата е средство да умреш от глад – казва го герой на Вазов. Проблемът е в липса на литературно менажиране, така щото да е ясно че писателите могат да получат пaри от книгите си. Справка – Христо Калчев и вдовицата му, която днес получава трохите от огромните му тиражи. Иначе днешната журналистика вече работи на чисто и светло. Не е като преди. За да си журналист трябваше да се навреш в една тъмна и димна дупка и да си тръскаш фасове по пуловера. Ела в кабинета ми в Стандарт и ще видиш. Тази страна е доста мръсно място. Аз поне малко се опитвам да живея на чисто. Как започна пътят ти нагоре? Мартин Карбовски: Пътя ми нагоре започна с наклон. Имаш ли любима лъжа, с която си пробил? Мартин Карбовски:Нямам много лъжи. Всеки, който започва да работи нещо се изправя пред ужасния въпрос – дали има опит. За този опит трябва да се излъже, че го имаш, когато си на 21. Защото иначе влизаш в омагьосан кръг – нямаш опит, следователно няма да те вземат на работа, следователно няма да натрупаш опит, значи без опит няма да получиш работа. Затова смело лъжете в биографиите си (само в началото!). И без това никой не ги чете. Човекът, който най-много ти е помогнал, за да се издигнеш? Мартин Карбовски:Човекът, който най-много ми е помогнал да се издигна (пфу) се казва Мартин Карбовски. Вместо това, ме попитай за дългия списък на хората, които най-много ми попречиха да работя. И мразя думата “издигам се”. Аз не се издигам. Просто бачкам, ела да видиш. Повдига ми се от “издигам се”. „Каналето“? „Дарик“? „Отечествен фронт“? „Егоист“? „Стандарт“? „Плейбой“?„Всяка неделя“? Къде си се чувствал най-добре? Мартин Карбовски:В „Егоист“. Поради глупост или поради емиграцията на нашите читатели в чужбина, ние го спряхме. Затова днес единственият наш интелект, който мърда и поприпръдва е в двете полукълба на дебелата певица Ивана. Мърда като идиот в силиконов памперс . Оттам нищо не тече и нищо не попива. В „Егоист“ имаше една свобода, която никой не е забранил днес. Но я няма тази свобода. Лична свобода да правиш каквото си искаш. Умна свобода да правиш каквото си искаш и да имаш разбиране. Тотална свобода да дразниш. Безсолните хора, които се изразяват със Шаблоните от телефона си. Ултрасвободата да пиеш и да пишеш. Просто в „Егоист“ беше лесно – имаш нещо в ума си, сядаш и го правиш. На другите места винаги зависиш от някой друг. Не шеф – от някой друг, много дребен мърльо, който отговаря за звука, примерно. Но не знае думата “звучно”. Жени или мъже предпочиташ за колеги? Мартин Карбовски: Работя с жени, защото са по-евтини. Съжалявам за това. Мъжете трябва да правят пари, за да се харесват на жените. А жените виждат в нашата професия лъскав и лесен начин да станат значими. Затова парите им се малко – плаща им се със суета. По принцип, заплатите ни не са големи и се управляват трудно – затова работим и на много места. Професията е феминизирана и, честно казано, повечето жени в нея са там, за да осъществят плана си за първи неуспешен брак. Иначе бих работил с мъже, но жените са единственото, което, на този етап, мога да си позволя. И са ми достатъчни.
Кой човек най-много те вдъхновява в професионален план? На кого се възхищаваш? Мартин Карбовски: На никого. Единственият журналист, който си заслужава да спомена днес е Дмитри Иванов. Той беше и единственият, който каза в прав текст, примерно: “Не признавайте Косово!” . За разлика от него журналистите са мекушави и леко импотентни хора. Мързеливи са за истината. Това е причината и/или следствието да преобладават жените микрофоно-държачки в професията. Непрекъснато се пише за “бляскави церемонии” и за шикозни неща . А не виждате какви яки евроселяни сме и как имитираме култура и аристократизъм. Имитираме даже такива неща като свободата на словото. Имитираме като болни папагали всичко, което се прави на Запад, обаче го правим с източно звучене. Ние сме болни от европейдност ориенталци.
Най-неприятен момент в кариерата ти досега? Мартин Карбовски: През 1996-та останах без работа. За около три месеца живеех със някакви стотинки на ден. Така падат правителствата. Триумфален момент в кариерата ти досега? Мартин Карбовски:Триумфални моменти, бляскави церемонии, шикозни епитети нямам. Не мисля, че въобще някой в тази страна може да се похвали с триумф. Триумф е един човек, който се казва Джим Морисън. Триумф е Костурица. Триумф е Йонеско. Триумф е мулти-културата в град като Истанбул. Триумф е западната култура, както и руската последните дни. У нас за триумф се считат сватбите със задължително сбиване. Не харесвам културата в тази страна. Тя е отвратителна и мисли за себе си като за триумф. А смърди. Само да напомня – от всички сфери в така наречената “културна сфера” у нас там има най-много ченгета от държавна сигурност. Това е триумф на свинщината, който продължава и днес. Триумф, който ме дразни, прави безсилен и ми пречи да издавам книги. Пари или слава? За теб е по-важно работата ти да ти носи все повече пари или е по-важно да градиш добър имидж? Мартин Карбовски: Пари няма да имам. Славата ще бъде по късно. Нормален план за величие на Балканите. Казват, че си „циничен“… Това е роля на образа „Крабовски“ или твой личен стил. Помагат ли ти псувните и арогантният език, за да пробиваш? Мартин Карбовски: Циничен съм само за хората, които си бъркат в задника и си облизват пръста, само че го правят тайно. Тези хора най-много се притесняват от цинизма. Те носят жартиери под строгите си костюми и правят секс с надуваеми овце, за които обзавеждат отделна стая. Помага ми свободния език, който ползвам. И това си личи. Има хора които плащат, за да си свободен. На други се плаща, за да не са свободни. Всеки сам си избира за какво да му се плати. Ако има един единствен успех в това, което ти наричаш помпозно “кариерата на Карбовски”, това е, че успях да запазя свободен езика си. Че и зъбите. Дотук добре. Сега започват проблемите. Пренебрегваш ли близките си заради кариерата? Какво си в състояние да жертваш за това един ден да си „най-добрият български журналист, на който всички се възхищават“? Мартин Карбовски: Ако исках да ми се възхищават, не бих пренебрегнал близките си. Въпросът ти е мнооого хитър. Пренебрегвам себе си, за да стане ясен и разбираем светът покрай нас – поне мъничко. И трябва да знаеш – никой не ми се възхищава. Хората се плашат от мене. Нямат нужда от истината поради простата причина че и те крият някаква мръсна риза в някой лесен шкаф. Не очаквам да ми се възхищават. Нема нужда да ми се възхищават, аз имам нужда не от публика, а от съучастници. Просто работя – по-често сам, понякога с други хора. Живеем интересно. Другото е от Нечестивия и неговите лъскави глупости. Най-умният начин да правиш пари? Мартин Карбовски: Най-умният начин да се правят пари е да измислиш нещо свое. Ерньо Рубик стана милионер в долари за една нощ – той измисли кубчето на Рубик и то стана мания. Маниите се продават добре. Кога дойде моментът, в който името „Карбовски“ взе да работи за теб и да те продава, а не ти да се стремиш да го доказваш? Мартин Карбовски: Отдавна. Не съм си търсил работа от 1996-та насам. Да пази Господ. Чувала съм обвинения, че изопачаваш българската действителност. Не било толкова тежко тук, според някои хора… А ти все намираш изнасилени деца, пребити жени, изстрадали хора… Това ли е родната картинка според теб? Мартин Карбовски: Наистина не е толкова тежко. Сигурно преувеличавам. Просто ще чакам – на хората, които го твърдят, че нещата са весели да им се случи нещо на тях. И тогава пак ще говорим. Има неща, които могат да се случат на всеки. Иначе живеем наистина във весело време. Смешници са хората, които виждат красотата в нашия балкански свят. Ние повтаряме едни и същи грешки, едни и същи грехове. Всеки може да бъде ударен от джипа на Стависки. Точно до вас в момента изнасилват една бабичка. Вчера обраха цяло едно село – десет къщи за една нощ. Наистина не е толкова зле. Можеха да влязат и у вас. Просто ние живеем в тъпото убеждение, че понеже не се случва на нас, значи такива неща не съществуват. Даже не са интересни. Просто хората свикнаха с кафявия цвят по стените на тоалетната, в която живеем. Приемат го за тапет. Как предразполагаш хората да ти се „изповядват“ в „Отечествен фронт“ и „Пропаганда“? Мартин Карбовски: Фирмена тайна. Ела и поработи при нас. България и ти? Би ли работил в чужбина? Мартин Карбовски: Бих работил навсякъде, където имат нужда от война. Където на хората им пука за разни неща. Любимо творение (предаване, статия, книга) ? Мартин Карбовски:Имам един разказ “Още един ден на Земята”. Ще го намерите в сайта и книгата ни “Тройца”. Най-голямата ти цел в кариерата? Мартин Карбовски:Нямам кариера и нямам цел. Имам работа. Господ ми я праща. В неуредиците, в които живеем, винаги ще има нужда и от метла, и от пистолет. Плашиш ли се, че един ден може да тръгнеш надолу, може да се провалиш и хората да спрат да те харесват? Мартин Карбовски:Аз ти казвам, че никой не ме харесва, ти все твоето си повтаряш. Къде са хората които толкова харесват Карбовски? Ядат супа у тях. Задължително е да се проваля. Животът не е кутия с шоколадови бонбони. Животът е ластик от чужд панталон. Все някога се къса. Нещото, което винаги ти се ще да кажеш пред хората, но не си успял? Мартин Карбовски:Рано е да го кажа.
Възхищава ви? Дразни ви? Едва ли за него има значение. Но има огромна истина в думите му! За съжаление…
сайт на Мартин Карабовски: www.martinkarbowski.com
Интервюто взе Деси Великоваснимки: личен сайт на Мартин Карбовски
