Усмивка от вечността (репортаж от погребението на блажения старец Йосиф Ватопедски)

8
Добави коментар
perrrko
perrrko

Главна

Показалец

4 users
and 6369 guests
online

Управление

 

User Rating:  / 29

Четвъртък, 09 Юли 2009 01:49

Автор: Подготви Алексей Стамболов

Поради големия интерес към личността на стареца Йосиф Ватопедски редакцията помества още един репортаж за неговата кончина и опело, публикуван в сайта на манастира „Пантократор“.На 1 юли в 6 ч. следобед в главния храм (католикона) на Ватопедския манастир се състоя опелото на блажения старец Йосиф Ватопедски. Службата продължи до 9 ч. вечерта, след което в заседателната зала на манастира беше предложена „почерпка“ и впоследствие – обща трапеза за всички присъстващи в трапезарията. На погребението присъстваха четирима архиереи, 10 игумена, протът (т. е. протепистатът) на Света Гора о. Симеон Дионисиатски и членовете на свещената епистасия (изпълнителния орган на свещения кинотис), десетки свещеници и стотици вярващи, които, след като научиха за успението на блажения старец, оставиха всичко и се стекоха в обителта от много места на Гърция, Кипър и др. Надгробно слово произнесоха първо митрополитът на Лимасол Атанасий, Ватопедският игумен архим. Ефрем. Като духовни чеда на стареца и двамата дълбоко развълнувани разказаха за голямата му бащинска любов, която са изпитвали през всичките години на техния съвместен подвижнически живот. Сетне митрополитът на Костур Серафим се спря на подкрепата, която оказвал на християните “в света” със словото си на утеха и разсъдливост, както и с творенията си (о. Йосиф Ватопедски е автор на повече от 10 книги с духовно съдържание, някои от които преиздадени и преведени на други езици – б. прев.) блаженият старец. Той освен това оставил след себе си светъл пример на великодушие и незлобливост към онези, които несправедливо го обвинявали и клеветели. В приемната на манастира слово произнесе игуменът на Симонопетра архим. Елисей, който изтъкна, че старецът Йосиф е една от знаковите фигури на Света Гора и копнеел да вижда монаси, които обичат Бога. Всяка среща с него било истинско преживяване. Присъстващите на погребението имаха възможност да дадат “последно целувание” на стареца Йосиф, както и за получат неговото последно благословение. Те обаче се намираха не пред студен труп, а пред ведро, облагодатено лице, което сякаш им се усмихваше от вечността. Аз поне за пръв път през живота си виждах такова изражение и живец у мъртъв човек.Старецът Йосиф беше погребан не в общото манастирско гробище, а до североизточната стена на централния храм, където още преди няколко години беше приготвен гробът му.Всички присъстващи бяха уверени, че старецът предстои от дясната страна на Божия престол. Чувствата бяха смесени – едновременно трогателни и радостно-пасхални. Неговата молитва нека бъде с всички нас!  Източник: http://www.impantokratoros.gr/940E20DB.el.aspxПревод: А. Стамболов

< Предишна

Следваща >

За да можете да дискутирате, трябва да влезете в системата.

Последно в Двери+ #twoj_fragment1-1Последни провокирани #twoj_fragment1-2Последно във форума #twoj_fragment1-3
 

6 часа 12 минути назад

otgeorgi75 вече е приятел с Zhelev

2 дни назад

2 дни назад

4 дни назад

Г-н Антонов ще имате ли възможност да качите запис на Общите катавасии – всички песни?

4 дни назад

по-малко от минута назад

по-малко от минута назад

по-малко от минута назад