Месоядните растения, брато, не са мит. Те са досущ като теб – обичат месцето, но с тази разлика, че могат да го ядат без лютеничка, а и го предпочитат сурово. Учили сме за тях в Механото, а предметът, който ни просветли за тях, беше Растениевъдство. Честно бе!
Представяме ти пет от най-хищните растения на нейно величество (прекръсти се в знак на уважение) Майката Земя. Амин! Сега чукни на дърво никога да не разказваш, че си се срещал с тях. Дори и да го направиш, ще те разочароваме като ти кажем, че един от тези видове се среща и в България. Преди да започнеш да четеш се успокой малко, защото леко преувеличихме, тъй като става въпрос за насекомоядни растения. Сега като вдиша няколко пъти със самочувствие спокойно можеш да обиждаш изброените по-долу на “плевели”, без да се страхуваш, че може да загубиш част от тялото си при евентуална среща с тях.
Росянка
Росянка (Drosera) е родовото название на многогодишни, тревисти и хищни растения от семейството на росянковите (Droseraceae). Произходът им е като на анцунг от Илиянци – идват предимно от Азия. Има обаче и от Северна и Южна Америка, Африка, Австралия, а вече имат почва и в Европа. Известно е, че повечето растения получават необходимите хранителни вещества от почвата. Някой от тях обаче са избрали друг път в хода на своята еволюция и са развили удивителни приспособления за ловене и последващо храносмилане на насекоми. Всички Росянки са насекомоядни растения. Лепливото вещество, което листата отделят, съдържа в себе си храносмилателни ензими и киселини (мравчена и бензоена) и алкалоида конин, който има парализиращо действие върху насекомите, попаднали в “лапите” на растението. Каца мухата, а след секунди се одървя и е “чао”. След секунди Росянката я схрусква като царевични пръчици “Зайо-Байо”. Ммммммм… и с крилцааааааа.
Само ще вметнем, че преди появата на антибиотиците Росянка е използвана за лечение на коклюш и туберкулоза, както и заболявания на дихателния апарат – ларингити, фарингити и т.н. Да си знаеш.
Венерина мухоловка
Растението сигурно е кръстено на някоя пияна рускиня, въпреки че вирее по крайбрежните части на щата Северна Каролина в САЩ. Венерината мухоловка е малко растение, чиято структура може да бъде описана като розетка от четири до седем листа, излизащи от подземно грудкоподобно стебло. Всяко стебло може да достигне от три до десет сантиметра взависимост от сезоните.
Този хищник се храни благодарение на своите т.нар. челюст, която е постоянно отворена. Челюстта завършва с остри антенки, които приличат на игли. В самата челюст пък има косъмчета, които задействат механизма на затваряне. Ако насекомо или жаба докосне две или повече от тези косъмчета, следва мигновено затваряне и бавна смърт. Нещо като капан от “SAW”, само че растителен.
Непентес
Също насекомоядно растение, което е известно още като тропическа стомна или най-обикновена тоалетна чиния. Просто мяза на тях. Жертвите се примамват със силно ароматния нектар, който има в стомната. Насекомите влизат в ловната каничка и попадат в смес от вода и смилателни сокове на дъното й. Тялото на насекомото се разгражда и разтваря в тази лепкава течност. После растението усвоява необходимите му вещества.
По стените на каничката има множество косми, които са насочени надолу и не позволяват на насекомото да се измъкне. Напротив – те помагат то да потъва все по-надълбоко и по-надълбоко в смилателния нектар. Демек – нема вадене. Ето как епилацията не винаги е добра идея.
Непентес има в Тропическа Азия и Океания, в тропическите части на Азия (около 20 вида), Калимантанските острови, Индокитайския полуостров, Филипините, Нова Гвинея и тропиците на Австралия. Подозираме, че има и на едно място в Симитли, но ще се обърнем към компетентните органи за помощ.
Сарацениеви
Подобно на Непентес, Сарацениеви са насекомоядни растения. Те се намират предимно в някои части на САЩ и Канада. За разлика от много други месоядни растения, тези приличат на нормални цветя. Така по-лесно заблуждават глупавите си и наивни жертви. Сарацениите улавят предимно по-едри насекоми с хитинови обвивки – бръмбари, хлебарки и мухи, които биват привличани от червеникаво-лилавия оттенък на растението. След като жертвата влезе в кухо листо на растението, бързо се залива с течност, която не позволява макар и минимален шанс за бягство. Хитро, нали?
Пингуикула
Пингуикула е месоядно растение, което има влажни и лепкави листа, с които улавя своята плячка. Пингуикулата са известни с яркия си цвят. Някой ги наричат „орхидеи“ заради красивите цветове, въпреки че те нямат нищо общо със сем. Салепови. На открито цъфтят през май и юни, а при отглеждане в дома цъфтят целогодишно. Характерно за тези цветя е и това, че отрязаните цветове имат трайност две – три седмици.В България из усойните места на Витоша, Рила и Троянския балкан се срещат три вида Пингуикули: Pinguicula vulgaris, Pinguicula villosa и Pinguicula lignicolla.
Листата й са покрити с власинки, които отделят сладка лепкава течност, която привлича насекомите. Веднъж кацнали на тях, насекомите залепват, а краищата на листата се повдигат и свиват. Отделят се сокове, които разграждат и усвояват органичните вещества на попадналото в капана насекомо. След няколко дни, когато смилането е приключило, листата бавно се отварят. Последното изречение е малко стил “Стивън Кинг”, а?
