Неапола Матеева е дъщеря на многократната медалистка в скока на височина Венелина Венева. По-важното в случая е, че тя е една от големите надежди на българския волейбол. Едва 16 годишна, Неапола е висока 183 см. И както сами ще се убедите – изключително красива! Потърсихме я, за да ни разкаже помага или пречи да си дъщеря на спортна звезда, какви са нейните амбиции за бъдещето, а и да ви покажем едно талантливо и чаровно българско момиче… Естествено, преди това се консултирахме и с мама Венелина, за да не правим своеволия:
– Здравей Неапола, като начало разкажи ни малко повече за себе си. С какво се занимаваш – къде учиш, какво спортуваш, на колко години си? – Аз съм волейболистка в клуб ЦСКА и уча в спортното училище на този клуб. На 16 години съм. И за да подобря физическата си подготовка, водя тренировки по лека атлетика. Както знаете, тя е основата на всички спортове. – Да, знам, че от време на време дори участваш на състезания по лека атлетика. Волейболът ли е крайният ти избор или още се колебаеш между двата спорта? – Волейболът е моят спорт, той е традиционен за моето семейство. Моята баба е била капитан на националния отбор и най-добра волейболистка на България в миналото. Също така баща ми е бил 2 пъти шампион на България с юношеските отбори на Левски Спартак. Всички специалисти твърдят, че имам изключителен усет и нюх към този спорт. Защото се чувствам щастлива, когато играя и виждам перспективата си там. – От думите ти разбирам, че за теб спортът е и бъдеща професия, а не само развлечение за поддържане на добра форма? – Събуждам се и си лягам с мисълта за ВОЛЕЙБОЛА. Въпреки болките от тежката операция, аз продължавам упорити тренировки, защото знам, че един ден ще бъда най-добрата в света. Но зная, че пътят няма да бъден лесен, тъи като вкъщи имам живия пример в лицето на майка ми.
– Сама спомена операцията – какво точно се случи, за да се стигне до нея и как се справяш контузията? – Травмата ми се случи на волейболен мач, но не искам да се връщам назад, защото е много болезнено всеки ден и затова гледам напред. – Ок! Кажи как се живее с голям спортист като Венелина – пречи или помага нейната слава? А и нейният опит?
– На моменти помага, на моменти пречи, но е голям стимул за мен. Все пак мисля, че е плюс за мен, тъй като познавам и двете страни на медала. – Какви са успехите ти в спорта до момента?
– Били сме шампионки с ЦСКА, имам няколко индивидуални награди за най-добър нападател. Играх в основния състав на жените в Испания – Каталуния и отборът стана шампион. Също така имам и успехи в леката атлетика и призови класирания в скока на височина. – А до къде стигат мечтите ти в спорта? Предполагам ти се играе в някое от силните първенства в света?
– Искам да играя в най-добрите отбори в света и да участвам на Олимпийски игри.Но имам и друга мечта – да уча в едни от най-добрите университети в САЩ. – В профила ти във фейсбук има доста твои снимки, някои от които дори професионални. Мислила ли си за кариера на модел? А имала ли си предложения за такава?
– Да, прав си. Снимките ми са професионални. Направих ги, защото в Барселона имах предложение за реклами, но се наложи да се прибера в България. Сега има интерес и от унгарска фирма, от която чакам отговор. Не ми е приоритет, но ми доставя удоволствие да се снимам, като на всяко красиво и младо момиче.
– С толкова много ангажименти, остава ли ти време за развлечения? Имаш ли гадже?
– ХАХА… Развлечения! Какво е това? Бъдещето ми е най-важно и има време за всичко. Все пак съм на 16 години. А за личния ми живот… ще го оставя за следващото интервю. – Доста зрял отговор за едно 16-годишно момиче! За това преминавам на по-сериозна тема – макар и все още много млада, ти си имала възможност да се сблъскаш с много аспекти от действителността на БГ спорта. Един път чрез своята майка, а вече и със собствен опит! Какво е мнението ти за сегашното състояние на спорта? Мислиш ли, че нещата може да тръгнат в правилната посока?
– Това, което чувам от разказите на старите шампиони и треньори, а такива има много около мен, е, че в миналото спортът е бил на много високо ниво и се е отделяло специално внимание от държавата. Затова сме имали и такива успехи. А сега да вземем за пример волейболния клуб ЦСКА, който е в окаяно състояние, тренираме при минусови температури, няма пари за нищо, а и виждам, че и в атлетиката положението е същото. – И за последно, разбрах, че заедно с твоите съотборнички сте ходили в Господари на ефира. Какво точно правихте там?
– Искаме да спасим залата си и да подобрим условията си за тренировки. Повече не мога да издам.
bgvolleyball.com
