Мария Грубешлиева е единствената дъщеря на голямата Стоянка Мутафова, която миналата неделя стана на 92 години. Муки, както всички я наричат, завършва ВИТИЗ в класа на проф. Боян Дановски и работи в Димитровградския, Пернишкия и Младежкия театър. Омъжва се за грък и напуска сцената, след което повече не се връща в театъра. Ексклузивно пред „ШОУ” Мария, която разкри, че ще пише книга „Един живот”, посветена на легендарната си майка, разказва за „невъзможната” любов между тях, за втория си баща Нейчо Попов, когото смята за свой истински родител, за причината за развода си и за ролята на съдбата!
– Муки, как изкарахте снощи рождения ден на майка ти? /интервюто е в понеделник – б. а./ Тя беше болна, имаше и представление…
– Много бях притеснена за нея, защото беше с грип, кашляше… А не можеш да не отидеш на представление на рождения си ден! Това е невъзможно! А на сцената духа, влиза се в кола, излиза се от кола в студа! Преди това беше при Росен Петров – и оттам я взеха, върнаха я… Но представлението мина много добре, въпреки че беше болна! Сцената нея я зарежда, сцената я крепи! На нея най-щастливите й мигове са на сцената – там става друга, там се озарява, превръща се в един човек поне с 10-15 години по-млад! Снощи даже кашлицата й спря, докато беше на сцената! /смях/ Толкова много сцената я обича!
Получи страшно много цветя, много пожелания за „живот и здраве” – от театри, режисьори, от Съюза на артистите… Къщата ни сега е пълна с цветя!
– Ти какво й подари?
– Торта и френски парфюм на „Шанел”.
– Но, публична тайна е, че между вас непрекъснато прехвърчат искри, въпреки че много се обичате…
– Ние много се караме, наистина, но се сдобряваме след 10-15 минути! И на двете много бързо ни минава! Когато живееш с един човек много дълго време, неминуемо настъпва психическа умора. И понякога много дребни неща могат да подразнят както единия, така и другия. Тя не е човек, който лесно се дава, ама и аз не съм от тези, които толкова лесно се дават… Но с годините взех малко повече да отстъпвам. Един трябва да отстъпва в такива случаи…
Ето един случай за скарване:
взех една персийска котка. На тема „животни” съм нещо страшно – мога да напълня къщата с кучета и котки! Кучето обича много повече, отколкото един човек, толкова е вярно! Та, взех аз тази котка, а тя – голяма красавица! А майка ми вика: „Тази котка не я искам, защото ми пуска косми!”. Обяснявам й: „Тази котка няма да я дам за нищо на света!”. А тя ме баламосва: „Ама тая котка я искат толкова много хора в театъра!”. Аз не отстъпвам: „Няма да я дам тая котка, аз съм си я взела за мене си!”. Майка ми се ядосва още повече: „Тая котка ще я изхвърля!”. Аз: „Добре, изхвърли я!”. И ето, от една такава малка искра – става пожар! Но аз победих! Ама тя е толкова сладка, толкова умна! Не, не я дадох! Как ще я дам, аз толкова много я обичам!? /смях/ Пък и тя нямаше да я изхвърли, защото също много обича животните…
Майка ми е Водолейка! Те са много артистични, но и много своенравни, много властни! Водолеят за мен е по-силната зодия от моята, Овена.
По-силният човек между нас двете е тя! Аз карам с рогата напред, но Водолеят е друга работа…! Ами, то животът го е показал – кой е преуспелият от нас двете – Водолеят! Да е жива и здрава! /смях/
Ние много се обичаме, ние
не можем една без друга, не можем и една с друга!
Защото любовта ни е много странна, тя не е нормална почти!
Като Стоянка пътува, а това е много често, ако аз се скарам с нея по телефона, след това съм болна. Болна съм! Пък и се притеснявам, тя е вече на години… Но съм инат! А знам, че и тя от другата страна страда… Често аз се обаждам първа. Защо да мъча нея, да мъча и себе си, когато страдам, като ме скарани!…
– Ти се жениш в Гърция, но бракът ти не продължава дълго. Заради майка ти ли се разведе?
– Напуснах Младежкия театър, нещо ме засегнаха, и се омъжих за един грък. Хубаво, отидох в Гърция, но много тежко понасях раздялата с майка ми. Е-е-е, Божеее, то рев за майка ми, то рев за майка ми!… Постоянно повтарях: „Една майка имам, една майка имам!”… Не можех да свикна без нея!
Тя много често идваше. Един път беше дошла, но не ни заварила. Разсърдила се, отишла си и оставила бележка: „Една майка имаш и винаги, когато искаш, можеш да си дойдеш в България!”. И си заминала, без да ми се обади! А аз като почнах: „Дай да я гоним до границата!”. Мъжът ми ми уйдисваше – дай ще я догоним! Не можахме да я настигнем, а аз все повтарям: „Една майка имам, една майка имам!”. Мъжът ми се обърна към мен и ми вика: „Мария, ами ние всички имаме по една майка!”… Да, така е, но нашето е нещо много, много особено, не мога да го разбера какво е! Аз имам много силна връзка с нея! За близък човек няма възраст и винаги те е страх, че ще го загубиш. Ти го обичаш този човек такъв, какъвто е, и на колкото и години да е – това е без значение! Това го разбирам сега, когато бях млада, не можех да го разбера…
– Не ми отговори заради майка ти ли се разведе?
– Това е основната причина, но не е само това… Не можах да се вклиня в техните нрави. Не можах да се приспособя. Бях свикнала да живея тук в театъра един много по-свободен живот. Там не е така – жената трябва да си седи вкъщи, при мъжа! Трябва да си знае мястото!
Той искаше да живеем в Гърция, аз исках да живеем в България. А тогава тук имаше купонна система. Ако аз се бях приспособила и нашите отношения бяха прекрасни с този човек, съм щяла да остана с него! Никой от нас, двамата, не направи компромис заради
другия…
Но ако толкова съм обичала този човек, съм щяла да избера него, нали?!
Може би,
ако имахме дете, също нямаше да се разделим…
– Обичала си повече втория си баща – Нейчо Попов, от рождения – Леонид Грубешлиев?
– А, въобще Леонид Грубешлиев не може да се сравни с Нейчо Попов! Те се разведоха с майка, когато бях на 4 години. Той после си имаше друго семейство. Мен Нейчо Попов ме е отгледал. Викаше ми Мукша. Отгледа ме с огромна любов! Правеше всичко възможно да се чувствам щастлива, толкова много се е грижил за мен, че няма да го забравя през целия си живот! Винаги съм го чувствала като свой баща. Но баща ми не разреши той да ме осинови!
Но, за мен, това е баща ми – Нейчо Попов!
– Преживели сте с майка ти много тежко смъртта му…
– Много тежко! Той си отиде ненадейно на 49 години от инфаркт. Замина за Бургас и не се върна!… Майка ми може би някъде три месеца си седеше вкъщи и беше се отказала от всичко! Аз бях последна година във ВИТИЗ – едвам завърших. Едвам! Отида в института – притеснения, върна се вкъщи – гледам нейното страдание…
И да ти кажа кой й помогна… – Парцалев! Един ден той дойде при нея вкъщи и й каза: „Стояно, трябва да се вземеш в ръце, започвай да работиш, за да излезеш от тази депресия, в която се намираш!”. Парцалев я извади от страшното състояние след смъртта на Нейчо Попов! И започнаха големите турнета с него! Тогава майка ми стана работохолик, преди това не знам дали беше…
Може би тогава, в този тежък момент, ние двете се вкопчихме една в друга. Когато почина чичо Нейчо, усетих, че тя има нужда от човек до себе си. Тя се привърза силно към мене и аз се привързах силно към нея! Ако не се беше случило това с него, те щяха да са си двамата, а аз щях да си поема своя път по друг начин…
– Майка ти е признавала, че е приключила с мъжете след загубата на Нейчо Попов…
– След загубата на Нейчо Попов, тя сложи кръст на сърцето си!
Това беше последният мъж в живота й
и аз съм свидетел на това!
– В едно интервю Стоянка Мутафова сподели, че иска да живее само за да не те остави сама на този свят…
– Има такъв момент. Действително, аз нямам друг близък човек! Но знае ли някой дали няма аз да си отида преди нея – ред няма в тая работа! Колко по-млади от мен си отидоха!…
Но, като всяка майка, независимо на каква възраст е, тя съзнава някои неща, тя е напълно с акъла си и го мисли това. Но ние не говорим с нея на тази тема – тя е прекалено тежка! Избягваме да говорим за тези неща…
Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА
