Риболовци
Прибрах се в България. Едни ден Дени ми звъни: – Как си, Марко? – Как да съм. Трети ден се боря с часовата разлика. Откак съм дошъл, не мога да се наспя. – Стягай се, утре в шест часа сутринта тръгваме за риба. Ще дойдем да те вземем. – В шест сутринта?! Това е 11 часа вечерта в Америка. По това време организмът ми е свикнал да заспива, а ти ме караш да отивам за риба. – Ще пиеш кафе и ще се оправиш. Хайде, до утре. – Чакай… нямам въдица. С кой ще ходим? – Как с кой?! С Жос и Боса, разбира се. Босът беше запален рибар. Брат на Дениса. Познавахме се от България. Беше дошъл в Щатите по работа и го заведох на север в Канада да ловим сьомга. Бяхме хванали шест парчета по около метър дълги. Как да се върнем с тях в Америка? Резнахме филетата. Сложихме ги в охладителя и изсипахме две торби лед. Отгоре сложихме няколко бири за маскировка. На границата, офицерът отвори капака. Като видя бирите, усмихна се и каза „Продължавайте”. Страшен банкет направихме. Изпекохме сьомгата на барбекюто с майонеза и копър. Просто прелест. „Вкусно, чак да си оближеш пръстите на краката“ – смееше се Босът. – Сутринта тръгнахме. Жос и Боса пускаха шеги. Дениса се смееше с глас на лакърдиите на брат си, а аз клюмах като кълван пуяк на задната седалка и не знаех на кой свят съм. Мислех си за сайта Откровения. Всеки си има избран ник, но дали той издава характера му. Например – svetlanal. Светлана е ясно, но какво означава това Ел в края? А може би е само Л – както правят малките момиченца, когато се закачат – Л-л-л… никой не знае. Или Mia 2442. Какво значи този номер? – Дени, какво значи номера на Миа от Откровения? – Идея си нямам, Марко. А твоят номер 777 какво значи. – Как какво? Това е финансовото ми състояние. – Говори ми, говори… – засмя се Босът. Кажи ми, че имаш 777 милиона, или поне хиляди. – Не, бе. Просто е. Ако на 7 красиви жени поръчам 7 уискита, ще остана със 7 цента в джоба. Дени се заливаше от смях. – Може би номерът на Миа 2442 значи – 24 номера на обувките на Миа, и 42 номера на обувките на Бо – от виртуалния роман. – Не бе – смееше се Дени. – Няма жена с 24 номер, много е малък. Остави жената на мира. – Чакай ! Сетих се! Написала си е годините. Както всяка нормална жена, е решила малко да ги „свали“ и е написала 24, но се е усетила и е рекла „O-o-ops”, грешка, и ги е поправила на 42 – реалната възраст. – Марко, престани. – Друга идея… Миа познава Грег. Грег я завежда на ресторант и поръчат: 2 четворки кебабчета и четири пъти по 2 водки. Горката Миа, как ли се е напила? Чак си го е записала в ника. – Престани! Какво си се заял с жената? Тя пише хубаво. – Така е. И разбира от майтап. Не се засяга. Уважавам такива жени. – Пристигнахме в Балчик на Циганската буна. Тълпа от чужденци кибици се беше наредила на вълнолома. Платихме на едно ентусиазирано повече и от нас хлапе да ни проправя път. Минахме като шейхове в проправения коридор от онемели и с оцъклени очи риболовци, а зад нас се точеше почетен антураж хлапетии и едно освирепяло от глад куче. Започнахме разстановката. Жос не се шегуваше – само калъфът за въдиците му струваше 2000 евро. На външен вид приличаше на противотанкова установка. Държеше го, сякаш носеше кошница с яйца. – Хей, с реактивни снаряди ли ще бием рибата? – гледам учудено. -Тихо! Само гледай. Босът ни огледа победоносно и набра кода на катинара. Калъфът се отвори и отвътре лъснаха около 10 въдици – Trabucco, Tubertini, Balzer, Jaxon… Даже имаше две с автограф – на Хемингуей и на Тур Хейредал. – Време е за тежката артилерия! – гордо изрече майсторът-рибар. После заизлизаха разните му такъми, прибори, автоматики. Наредихме столове със специални облегалки с пепелник, сенник, място за бира… специална кофа с две отделения за уловеното, хладилната чанта с РедБул, водка и бира, чадъри… – Какво правиш бе, човек?! Ти за експедиция на Марс ли си се приготвил? Каква е тази кутия? Да не е куфарчето с кодовете на американския президент? Ракети ли ще пускаме? – В тази кутия е стръвта. – Босът ме изгледа пренебрежително. Отвори кутията, а отвътре се разнесе миризма на разгонен хипопотам, маркиращ територията си. – Б-б-р – сбърчи нос Дениса. Една седмица няма да ям след тази воня! – Това са петсантиметрови глисти от свиня майка, бременна в третия месец. Излъчват специална миризма. Рибата умира за тях. Това тук са пиявици. А тук, специален спрей за ароматизиране на влакното. Сега ще видите колко парчета ще наскубем. Този фишфайндер следи за пасажите. Всеки един момент знае къде е рибата. Аз, Дени и Жос гледахме с провиснали ченета. Гладният пес се завъртя покрай нас и като видя тежкото въоръжение, сигурно си помисли: „тук ще падне ядене”. Легна и започна да наблюдава любопитно. До нас възрастен пенсионер си издяла една пръчка, опъна си малко корда и се приготви да лови. С Жос грабнахме по една въдица, закачихме стръвта, хвърлихме и зачакахме. По едно време пенсионерът дръпна рязко въдицата, засече и извади една платерина. После извади илария, зарган, сафрид… Босът изгледа дъртака гневно. -Тоя пък… на какво лови?! – Мисля, че на обикновен торен червей… имаш ли такива? – Ти луд ли си бе, Марко? Торен червей. Виж що „деликатеси” съм донесъл. Спогледахме се мълчаливо с Жос и продължихме да чакаме някоя риба да уважи въдиците ни. Дени, напук на обещанието си, захапа сандвич с хляб и луканка. Старецът до нас извади още една риба… и още една. Напрежението нарастваше. – Хей, Бос! Закачи малко луканка. Може да клъвне – смееше се Дениса. – Бисквита не искаш ли да закача? – нервно изръмжа брат ù. Дядката извади още пет парчета и се приготви да си ходи. Помиярът подуши гладно аромата на риба, идващ от кофата му, изправи се, повдигна крак, препика тежкото ни въоръжение и провлечено тръгна след дъртака. – Мамка ти и мастия – Боса гневно изпсува песа. Грабна кутията с глистите и я запокити по него. Песът изквича от болка и търти да бяга . Дениса се заливаше от смях. С Жос стискахме въдиците и мълчахме. – Знаете ли? Има народи, който се изхранват главно с риболов – смеейки се, отбеляза Дени.
Marco777
Денисса
