Дъщерята на Тодор Колев живее с бивш и настоящ съпруг

1
Добави коментар
boleyn
boleyn

Комедията е най-новото заглавие в афиша на театрална формация „Мелпомена” в колоборация с Драматично-куклен театър „Константин Величков“ – Пазараджик. Режисьор на пиесата е Владлен Аелксандров, сценография – Иван Карев.

Миро Гавран е най-превежданият съвременен хърватски драматург и романист, негови творби са издадени на 35 езика. А драматичните му и комедийни пиеси са имали над 200 премиери в световен мащаб и са видени от повече от два милиона зрители.

В „Мъже под чехъл“ обстоятелствата заставят героинята на Албена Колева да дели един покрив с бившия си и настоящ съпруг – чиито роли се изпълняват от Кирил Ефремов и Тончо Токмакчиев. Несправедливо натопеният за финансови измами счетоводител (Ефремов) бива оправдан и излиза на свобода след три години в затвора. Завръща се в общия семеен апартамент и заживява с бившата си жена и новия й съпруг. В низ от абсурдни ситуации двамата се сприятеляват и изнервят героинята на Албена Колева, която с крайни мерки успява да ги укроти и държи изкъсо.

„Гавран много сръчно и с чувство за хумор измисля и разнищва в детайли различни семейни ситуации. Единственото спасение за моята героиня е някак си да подреди нещата. Не й допада конфигурацията, в която се оказва, но жената се опитва да се справи. А иначе, като стегне примката на обстоятелства, всеки мъж се поддава на команди”, коментира ролята си дъщерята на големия Тодор Колев.

„Въпреки, че е бил в затвора, моят герой няма нищо общо с престъпниците и мутрите. Неприятен в началото, пиесата го развива в симпатичен и забавен образ дотам, че допада на своя съперник. В един момент двамата мъже се групират срещу жената-„змия”, която пък ги подлага на страшен домашен терор. Представлението се получи много смешно”, Кирил Ефремов.

Според наблюденията на Ефремов: „С настъпване на новото време българският мъж става все по-галантен и мил в стремежа да угоди на жената, с която живее, но това в никакъв случай не означава, че е под чехъл. Има и изключения, но никой не би си признал, разбира се.”