Коментар на Тао Хундзин:
Ако къщата започне да се
руши поради свлачище, образувалата се яма трябва да се засипе и да се заобиколи
с насип. Ако пък вече не е възможно да се спаси къщата, тя трябва да се разруши
и да се построи нова на друго място. В хорските работи трябва да се постъпва
по същия начин.
Нещата имат свое естество,
в делата има единство и противоречие. Ето защо понякога не може да се види
близкото, затова пък може да се познава далечното. Когато не забелязваме това,
което е пред очите ни, така е, защото не умеем да се вглеждаме в живота. Който
е способен да вижда далечното, той умее да съзерцава миналото и да гледа в
бъдещето. Онова, което наричат овраг, е голяма пукнатина в земята. Оврагът
започва от малка канавка. Докато канавката е още малка, тя може да се засипе и
да се изравни със земята, да се огради с плет. Това именно се нарича „засипване
на оврага“.
Мъдрият знае кога назрява
опасност и се готви да й противостои. Той съди за нещата според обстоятелствата,
обмисля проницателни планове и забелязва всичко наоколо – от крайчето на
есенната паяжинка до планината Тайшан. Разнасяйки по света мъдростта си, той предотвратява
и най-малките недобри домогвания. Ето такова „засипване на овразите“ е
изкуството на Дао.
Когато в Поднебесната царят
междуособици и размирици, на върха не стои просветен господар, а владетелите
не притежават добродетели, тогава низките хора се впускат в грабежи и бунтове.
Достойните мъже не си намират приложение, мъдрите се скриват в тълпата, в света
властват алчни измамници, в отношенията между владетеля и поданиците няма
правда, имотите на предците са съсипани и брат тръгва на война срещу брата, а
синовете изоставят бащите си и наоколо, накъдето и да погледнеш, царят
размирици, – ето това се нарича „поява на оврази“. Когато мъдрият владетел
вижда, че някъде може да се образува овраг, той незабавно взема защитни мерки.
Ако напастта може да се ликвидира, той я ликвидира. Ако пък не може да се
справи с нея, той някак се приспособява: дава отпор ту тук, ту там, тук оправя
нещо, там укрепва.
При управлението на
Петимата владетели превъзмогвали гибелната стихия.
При Тримата владетели към нея се приспособяват. Защото
по онова време междуособиците сред владетелите вече били безброй и онзи, който
можел да надвие другия, се смятал за най-важният.
Откакто са възникнали Небето и Земята, в
света не може без оврази и към това трябва да се отнесем с внимание. Който е в
състояние да предвиди размирицата, той е истински мъдрец. Истински мъдрият е
слуга на Небето и Земята. Ако не е възможно да се предотврати напастта, той се
скрива и изчаква. А когато бедата може да се надделее, прави план за действие.
Той може да действа в съгласие с върховете и може да надзирава низините. Умее
да постъпва според обстоятелствата и по такъв начин да пази духовните сили на
Небето и Земята.
