Castlevania: Lords of Shadow 2 е странно заглавие (не че и предната част не беше). В равни дози увлекателна и вбесяваща. Изумително лесна и обезкуражаващо трудна от първия до последният си момент тази игра не спря да ми доказва, че е от женски род. Непостоянна – това е думата, с която най-добре мога да я опиша. Игра за хора със здрави нерви, но не по начина на Dark Souls. Игра за фенове на поредицата, но фенове с широко отворени очи, склонни да приемат една малко по-различна гледна точка към един франчайз, който неотдавна навърши 28 години.
Тechnicalities…
Като вече споменах – новата Castlevania е… любопитен продукт. От една страна, испанците от MercurySteam са съумели да запазят всичко онова, което работеше безотказно в оригиналния Lords of Shadow – при това без забележки и непокътнато. Нещо повече – съумели са и да надградят, да добавят куп новости към една вече работеща (е, условно) геймплейна концепция, смесваща екшън, приключенски и ролеви елементи. Но докато предната част се крепеше относително добре върху тези три жанрови компонента, прибавянето на четвърти (стелт) в продължение, вместо да стабилизира нещата, е постигнало точно обратния ефект, но за това след малко.
Първо позитивите. Lords of Shadow 2 за втори пореден път ви потапя в мрачната готическа фентъзи атмосфера, базираща се на относително оригинална интерпретация на Легендата за Дракула, разнообразена този път с щипка футуристична антиутопия за разкош. Главният герой (озвучен отново от неповторимия Робърт Карлайл) – Гейбриъл Белмонт, този път е една идея по-култов, мрачен и вдъхновяващо всемогъщ: освободен от оковите на сълзливата мелодрама в оригиналния сюжет той най-после има шанса да се развихри необезпокояван в ролята на гневното, бясно туптящо сърце на бруталната и ефектна бойна система, която е безспорният център на игралното преживяване.
Разбира се, Карлайл не е сам – ударно подкрепен от легендарния Сър Патрик Стюърт (в ролята на демоничния интригант Зобек), Джейсън Азъкс (Сатаната, himself), Антъни Хоуъл (Алукард). Изобщо по отношение на техническото си изпълнение Lords of Shadow 2 не оставя място за забележки – личи си, че големите батковци от Konami отново са следили внимателно (да се чете под лупа) как се справят MercurySteam с рестарта на драгоценния им франчайз. Това с особена сила се отнася за РС версията, която имах шанса да тествам, предлагаща отлична производителност, стабилен фреймрейт и нула забележими бъгове.
Имало едно време един вампир…
Самата история, която както обикновено ще запазя в тайна (т.е. spoiler free), не е нищо особено, но определено бива като за Castlevania. Доста дългото предисловие в началото очертава красноречив декор обясняващ в общи линии кой е Дракула и за какво се бори: безсмъртен архивампир, жадуващ единствено покой, разбираемо вбесен от факта, че той му се отказва отново и отново, и отново. Опитайте да поживеете няколко хилядолетия, след което да се отдадете на сладка дрямка за още няколко и после не ще наритате повторно Сатаната, за дето ви е събудил, ами и всички дръзнали да му помагат в това небогоугодно начинание.
В общи линии това е – не очаквайте някакъв достоен за Пулицър сюжет, по-скоро съшита с бели конци фабула, която да навързва криво-ляво отделните геймплейни компоненти и дотам.
Виж, от геймплейна гледна точка играта „доставя“, и то зловещо добре – без изненади след доста приличната първа част. Испанците са понаучили някои уроци, забравили са други и тотално са проспали лекцията „Що е то стелт елементи и как най-добре да ги реализираме в игра, която поначало се води „екшън-приключение“ с акцент върху „екшън“. Още в самото си начало Casltevania ще повери в ръцете ви управлението на един доста могъщ персонаж, като преди това ще се погрижи (както е прието) да ви го покаже в пълната му прелест по време на откриващата сцена. Всъщност тя цялата е boss fight (битка с бос) и честно казано – още на този етап се изкушавам да ви кажа, че то това е и цялата Lords of Shadow 2 вкратце – бос след бос, след бос. На практика в тази игра почти няма срещнете по-обикновени противници, освен по време на така наречения backtracking (връщане към вече отключени нива, за да оберете от тях секретите, които не са били достъпни при първото ви преминаване).
