„Искам да се харесвам на тези, на
които искам. Обаянието е не опакован подарък. Искам да бъда подарък. Искам
всички около мен да ми се възхищават. Искам! Искам! Искам! Искам да знам как
това се прави!” – каза ми в пристъп на откровеност едно мило момиче
В своето житие срещаме хора,
общуваме с тях. Понякога ни карат да сме щастливи, понякога ни натъжават-
Perpetuum mobile — „вечно движение“…В тези хора ние сякаш търсим своето
огледало, онзи огледален ефект чрез който бихме искали да прочетем мислите на
другите за нас – Резонанс. Krasimir Kurtev
Така ни се иска, а правим ли го
правилно? Когато сме изнервени или щастливи чрез харизмата си излъчваме фотони
(от гръцки φωτός — светлина) елементарни частици, едни от калибровъчните
бозони, които са приносители на квант енергия. И в двете ситуации възниква
великият космичен сблъсък. Ние предаваме част от себе си на отсрещните, от този
взрив – конгломерат ние се превръщаме в холограма, те – хората са радостни от
нас или са ни гневни.
Нашето излъчване е харизма –
“ Харизма – това е силата на личното влияние, това е обаяние, което излиза
от човека. Харизма – това е твоето сияние, твоето светене, това е силата на
твоето влияние върху обкръжаващите. Харизмата – това е енергия, която излиза от
човека. Но енергия тайнствена, светла.
La Pausa Par Excellence
Тя привлича хората. Хората
попадат под влияние на харизматичните личности. Тя предизвиква възхищение и
обожание. Тя сякаш извлича от другото его положителна енергия. И то,
почувствало това, се отплаща с възхищение и обожание към този, който е
предизвикал в него тези чувства.“
Сиреч от нас самите зависи дали
ще драснем клечката кибрит и ще запалим изпепеляващ огън, изгаряйки всяка
надежда да се харесаме, или ще превърнем кибритените клечки в благовонно
ветрило на добронамереност…
…© 2013,Krasimir Kourtev
автор, All rights reserved!
бутони за социални мрежи
Krasimir Kurtev
