Иван Войновски е бил дълги години главен режисьор на Националната телевизия. Негов е първият документален телевизионен сериал от 92 филма, правен у нас: “1300 години България”, има отделно над сто предавания. Снимал е Висоцки, Окуджава, Евтушенко и още 18 от най-известните интелектуалци на Русия, които и днес биха могли да се излъчат със същия успех. Снимал е във Виетнам, Лаос, Камбоджа.- Много се говореше навремето в телевизията за постоянното ви съперничество с Хачо Бояджиев?
– Ами аз дори не знаех, че Славков ме е назначил за главен режисьор на телевизията. Три години по-късно го разбрах. А Хачо все недоволстваше, докато Славков не го назначи за главен художествен ръководител с по-голяма от моята заплата. Чак тогава се успокои. Правеше забележки на всеки, който пушеше в бюфета на телевизията. Тогава нямаше забрани. Но той самият пушеше навсякъде, ама другите не трябваше да пушат в бюфета. Аз пък си пушех, да сме равни… ха, ха.
Един път правех филм за Варна и Златните пясъци. Пристигат Хачо Бояджиев и Васа Ганчева. Каня ги аз на вечеря. Само че шефовете на “Балкантурист” ми бяха дали карта за 95 процента намаление във всички ресторанти. Ако сметката ми е 50 лева с няколко души, аз плащам един лев, да речем. Каня ги аз и веднага се изхвърлям: “Хачо, Васе, аз черпя”. Двамата са сладокусници. Хачо започва да се гаври с мене, нарочно поръчва всичко най-скъпо, филета от калкан, сьомга, бяло вино, двамата поръчват всичко каквото им дойде на акъла. Аз само си мълча. В един момент идва сметката, Хачо предоволен чака да види моята реакция за 300 лева. Келнерът идва и ми носи стойността, вадя аз картата и плащам нещо около пет лева. Хачо побеля, мисли, че аз не искам да платя сметката.
Като разбра: “защо не ми каза”, и викаме пак келнера и той поръчва консерви риба “чатка”, най-хубавата и скъпа риба била. Поръчваме три консерви и Хачо предоволен си ги носи в стаята. Васа Ганчева после със страхотно чувство за хумор разказа случката на Славков, оттогава Славков редовно му викаше и “Хачо, да не забравиш чатката!”.
– Кои от документалните филми, които си създал в телевизията, са ти особено скъпи?
– Имам направени над 100 предавания и над 20 документални филма, като от тях няколко са сериали. Най-големият документален сериал, правен изобщо в България до днес, от 92 документални филма, е “1300 години България”. Само подготовката му продължи 2 години. Извиках за водещ професор Николай Генчев. Звънял ми е в два през нощта нещо да сподели за фактите. Кой днес работи с такава стриктност и отговорност?
Много си ценя филма в пет серии “В името на Негово величество”.
За този филм обиколих 11 европейски филмотеки
Събрах архивни материали, свързани с цар Борис и Хитлер. Шест срещи се провеждат между цар Борис и Хитлер. Това е уникален филмов материал. Иван Йовков написа текста за серийния филм, един изключителен журналист, прекрасен текст написа. Помня, че имаше фестивал на документалното кино в Кюстендил по онова време. Всички бяха убедени, че с този сериал ще взема голямата награда. Да, ама… не. Никой не се сети, че едновременно с моя филм имаше и документален филм “Човек от народа” за Тодор Живков, на режисьора Христо Ковачев. Като го наградиха, дойде при мен: “Ванка, не ми се сърди. Знам ти филма, страхотен е, обаче не ми се сърди”.
– Вярно ли, че Националната следствена служба ти е издала неверен документ и заради него са те уволнили от работата, която си успял да си намериш в куриерската фирма “Спиди”?
– Да, от НСС ми издадоха неверен документ, че имам четири висящи дела за грабежи и наркотици, с моите три имена и егенето ми.
– Разкажи какво и как се случи?
– Парите, като на всеки пенсионер, не ми стигат. Взимам много лекарства, бях изостанал с плащанията си към парното. Тук няма да коментирам защо, като не си платиш тока, ти го спират, а като не си платиш парното, те съдят и принуждават да плащаш, чист рекет. А трябва да го спират. Да изолират тръбите, както го правят в Германия. Но нали това е вложение. Най-хубаво е само да доиш хората.
Та реших да взема кредит и да работя каквото и да е. Явих се на интервю във фирма “Спиди”, куриерски услуги. Те като ми видяха CV-то, се шашнаха. Бивш главен режисьор на телевизията… Работата бе много подходяща за мен, разнасях пратки с личния си автомобил.
Нормално е във всяка служба да ти поискат съответни документи за постъпване. В един прекрасен ден ме викат от отдел “Човешки ресурси”: “Трябва да се разделим с вас”. “Какво е станало? Къде сбърках?” питам.
“Ами, дойде писмото от Главно следствено управление”. Чета и ми става лошо.
С моите три имена и с моето егене пише черно на бяло, че срещу мен има четири висящи дела за грабежи и наркотици
Документ официален, с подпис на началник отдел и печат. На другия ден се наложи да ме откарат в Окръжна болница и още с постъпването ме приеха в спешното отделение по съдова хирургия на болницата. Намирах се в остра сърдечна криза и след два часа бях на операционната маса.
Отидох при адвокат Антон Коларов, той веднага изпрати писмо до НСС, за да иска сведение за мен, без да споменава за получената само преди 25 дни “първа справка”. Служебната бележка пристигна акуратно и там пишеше черно на бяло, че Иван Войновски няма към момента данни за досъдебни производства и повдигнати обвинения.
И това се случва в разстояние на 25 дни – от 18 септември 2008 г. аз съм подсъдим и бандит, а от 13 октомври 2008 г. съм един добросъвестен гражданин. Съдебните ми дела се точат вече четвърта година. Печелим делата, но какво, като съм невинен, когато разсипаха живота ми, здравето ми, разсипаха ме психически и финансово. От тази грешка за мен възникнаха куп беди, кредитни проблеми, тежки здравни последствия, вече имам шест стента.
– Кои бяха твоите приятели в телевизията, с кого най се разбираше?
– С ненадминатия и до днес телевизионен журналист Георги Стойчев, светла му памет. Какви предавания правеше той с цели министерства в студиото да дават пряк отчет пред гражданите, да ги питат очи в очи – “Гражданска трибуна” се казваше. От деца се познавахме с Георги. Играехме в театралния състав на Пионерския дворец, и Ванча Дойчева беше там. Стойчев беше ерудит от най-висока класа. Като се ожени за актрисата Людмила Захариева, която почина наскоро, аз им бях кум. Родиха им се две момчета, големият Георги Стойчев е кръстен на баща си, голям адвокат е днес.
Добре че той ме приюти в тяхната служба, за да мога да погасявам кредита си
Да е жив и здрав и брат ми, милият, толкова ми помага. Големи приятелства имах с Батето Иван Славков, с Христо Цачев, със Сашо Бешков, с журналиста Тошо Тошев, с доктор Таня Божилова, навремето беше сърдечен хирург, дясна ръка на проф. Чирков.
– Не те ли канят в телевизиите, ти имаш и идеи, и огромен опит в предавания от различен тип?
– У нас сякаш се радват, когато някой бъде забравен, когато падне, когато е болен или останал без средства. Няма вчерашни постижения, вчерашни личности, всичко започва от днес.
Ужасна психика има нашенецът.
Савка ЧОЛАКОВА
