В село Рибново сватбите се вдигат само зимно време, когато всички хора се приберат в селото, тъй като през летния сезон голяма част от населението отглежда тютюн в различни краища на България.
Китното село се намира в планински район. Населението е хомогенно по етнически състав и се състои само от българи, изповядващи исляма. Рибново е може би едно от малкото села в България, където ежегодно се строят десетки къщи. Българомохамеданите се женят все през зимата. Първо, време има. Кърската работа е свършила – тютюнът и картофите са прибрани. И, второ, таман са се върнали роднините от гурбет. И ще присъстват на венчавката.
Така, мине ли голямата работа и изтече ли януари, бабите започват да стягат сватбените ритуали.
Когато момичето се прощава с моминството си, там мъжко не пускат
Затова, докато бабите гласят момата за бъдещия й съпруг, в къщата никой не влиза. Така знаят в гоцеделчевското Рибново. Тук не помнят защо се правят част от ритуалите, но ги спазват до последната подробност и при венчавката на Фатме Кичукова и избраника й Мехмед Аюманков. Сватбата започва в събота, когато пред бащиния дом на Фатмето фамилията изнася чеиза й. Богатска щерка е – чаршафите, юрганите, покривките, дрехите, ръкавиците, шаловете, леглата, диваните, масите, печките и хладилниците стигат за малък семеен хотел. А не просто за обзавеждане на къщата на бъдещия й съпруг. Местните музиканти надуват зурните и писъкът им оглася цяло Рибново два дни от сутрин до вечер. В неделя момата вече се готви да се прости с дома на родителите си.
В бяла нощница ляга на кревата, а две баби, които пазят традицията на сватбите, се надвесват като орисници над нея
На гърдите на Фатме слагат кутия крем “Здраве” (да им е по-удобно) и чевръсто намазват цялото й лице с плътен бял пласт. После с пъстри пайети налепят отгоре фигурки. През това време весело шествие потегля от дома на Мехмед. На високи пръти цялото село носи дрехите на булката. Но понеже никой няма право да влезе в къщата – подават ги през прозореца, а бабите разкрасителки хвърлят пари отгоре, за да ги платят. Два часа и половина по-късно Фатме е готова за първата си брачна нощ. Натруфена, но красива, с огледало в ръце, затваря очи. Баща й я извежда внимателно на двора. А огледалото в ръцете й показва онова, което остава зад гърба й – стария живот в бащиния й дом. През цялото село Мехмед повежда бавно към брачната постеля своята Фатме, където най-после тя ще отвори очи, за да погледне новия си живот.
Зурните пак пищят, а бабите се събират в двора, за да чакат чаршафите. По тъмно влизат в къщата на младоженците и преглеждат “доказателствата”. Фатме е казала сбогом на моминството.
