1
2
3
4
5
(18 гласа, оценка 3.94 от 5)
Пъпките при лозата изпълняват редица важни функции, свързани с вегетативните и репродуктивните прояви на растението. Вегетативното размножаване на лозата за практически цели е възможно само с резници, върху които има здрава, жива пъпка. Докато корени могат да се образуват от всяка част на лозата, независимо дали върху нея има или няма пъпка, летораст и следователно ново растение може да се получи само от пъпка. В този смисъл пъпките при лозата играят ролята на семена. Освен това в тях се формира плодът на лозата. С пъпките, оставени на лозата при резитбата, се предопределя в най-голяма степен броят на леторастите, които ще се развият, и добивът, който ще се получи. Лозата образува сложни пъпки (под една обвивка има по няколко пъпки), които се наричат очи. В зависимост от времето на прорастване, родовитостта и разположението по пръчките и главината различаваме ъглови очи, черно око, летни пъпки, зимни очи и спящи пъпки.
В основата на лозовата пръчка, непосредствено до двегодишната дървесина, се намират ъгловите очи. Те са няколко на брой, дребни, трудно забележими. Над тях също в основата на пръчката се намира черното око. При повечето сортове грозде черното око дава безплодни леторасти, затова при резитба на лозата не се взема под внимание. В райони с по-топъл климат и при силно родовити сортове грозде (Памид, Димят, Гъмза, Арамон и др.) покаралите от черните очи леторасти са родовити.
По възлите на летораста в пазвите на листните дръжки през пролетта и през лятото се образуват пъпки, които прерастват през същия вегетационен период и се наричат летни пъпки. От тях се развиват страничните леторасти (колтуците). Също в пазвите на листните дръжки, до основата на колтуците, през вегетационния период се образуват втори вид пъпки, които за разлика от летните прорастват едва на следващата пролет, след като са презимували. Те се наричат зимни очи.
Всяко зимно око се състои от една главна и няколко заместващи (резервни) пъпки. Главната пъпка е по-силно развита и обикновено само тя покарва през пролетта. В по-редки случаи заедно с нея може да се развият и резервни пъпки на лозата. Тогава се получават два и повече леторасти от едно око. Отвън зимното око е обвито с две дебели люспи. Под тях се намира обилен слой мъх, който заедно с люспите предпазва пъпките от студ и механични повреди. Това са всички пъпки, които се наблюдават по възлите на узрелите пръчки.
Спящите пъпки се намират по многогодишните части на лозата – стъбло, рамена и кордони, и външно са незабележими. Леторастите, прокарали от тях, са безплодни и се наричат лакомци. Характерна особеност на спящите пъпки е тяхната по-висока студоустойчивост в сравнение с останалите пъпки и способността им да се запазват живи, без да прорастват, в продължение на много години. Ясно е, че лозата разполага с голям резерв от пъпки, които дават възможност за бързото й възстановяване при поражения от студ. При измръзване на главната пъпка се развиват заместващите. Ако зимните очи са загинали напълно, покарват ъгловите очи и черното око. При по-силни студове оцеляват само спящите пъпки.
В практиката най-голямо значение се отдава на зимните очи. При резитбата на лозата например се борави само със зимните очи и когато се каже чеп на две пъпки или плодна пръчка на 12 очи, се подразбират зимни очи. Затова зимните очи са били обект на многобройни проучвания, засягащи времето на формирането на съцветия в тях, родовитостта, органогенезата, анатомичното им устройство и др.
