Думите, които ще прочетете по-долу не са мой. Те са преписани от един военен учебник на Негово Величество Борис III Цар на Българите, който се е раздавал на новобранците постъпили в редовете на Българската армия. Възхити ме простотата и искрения тон с който беше написан, така че да не може нищо да се обърка, за разлика от безбройните сегашни наставления и огромни текстове. Учебника написан с кръвта на дедите ни започва така:
„От всички сегашни държави на Балканския полуостров нашата е най-красива и природно богата. Тя заема централно място на полуострова, а през нея минават световните пътища от Азия за Европа, като такъв богат кът и естествен център на кръстопътища тя винаги е била цел за завоюване от различни велики сили.
Е добре, трябва ли да се остави да ни нападат и разграбват! Трябва ли да оставим нашата хубава земя да бъде опустошавана, а народа ни унижаван, когато българският народ е дал писменост на всички славяни и достойно сътрудничество на световното развитие?
Не! Българският народ е храбър и знае да се бори. Той е водил много войни, пребродил е много бойни полета на Балканския полуостров и е всявал смърт и ужас в редовете на противниците си. Пред неговото победоносно УРА са треперили стените на Цариград и Солун, вълните на Бяло море и планините на Олимп и не веднъж е отеквал на Север.
Българинът е готов всякога да брани своето. Ето защо Българската държава трябва да е готова винаги да отстоява своите интереси и осигурява развитието на народа си. Това е възможно, когато постоянно и във всеки миг имаме добре обучена и дисциплинирана армия, обичаща безпределно своята Родина, готова да се жертва за нея.
Ето идеалът на всеки българин – идеал, който трябва да проникне в нашето съзнание, за да възпламени свещения огън на българина, в чийто пламъци трябва да обгори нашата непоколебима воля. Идеал, който поставя корените на нашата държава.
Устойте на Българската държава са:
Любовта ни към България и към всичко българско.
Семейството, в което всеки българин вижда религиозно тайнство, а в децата намира целта и смисъла на живота. Държавата ни е голямото, общо семейство на всички българи и бъдеще за децата ни.
Религията, която е упора на човека при неуспех, надежда и утешение. Ние българите, запазихме своята народност благодарение на християнството. „
P.S. Колко просто и ясно са го написали, че това което ни обединява е любовта към родината, семейството и религията! Ако третия елемент – религията се замени с националната култура, едва ли ще има някой да поспори, че и днес е възможно да се обединим около същите общи идеали и ценности за да пребъде България през вековете.
