След 5 дни в този разкошен град се чуствам длъжен да седна и да опиша преживяванията си, като, както обикновено, се подпомагам с много снимков материал 🙂 Ще започна с няколко общи наблюдения, впечатления и съвети, а след това ще ви заведа на виртуална разходка.
Пътуване до Барселона
Самолетния полет беше с Wizz Air, които както винаги са на ниво. Evtini-samoletni-bileti.net е чудесна опция за евтини билети до Барселона. Летището, при положение, че кацате на основното летище Barcelona El Prat, е огромно. Обслужва по 30 милиона души на година с планове за удвояване на потока до 2012. Придвижването до центъра на града е най-удобно с автобуси A1 и A2, които през 5-10 минути спират пред всеки изход и обират пътниците. Крайна спирка е площад (пласа) Каталуня (де-факто центъра на града). Отнема между 20 и 40 минути и струва 4.5 евро.
Транспорт в Барселона
Препоръчвам да си купите още на летището Barcelona Card, която ви дава право да пътувате безплатно с градския транспорт, както и различни намаления и безплатни входове в разните забележителности (над 100 мисля). Струва си, особено ако искате да влизате в различните обекти.
Метрото има 7 линии, които опасват града открай докрай, много е удобно. Допълват се от няколко градски влакови линии. Автобусите също са добър вариант, поради липсата на задръствания в града. Освен това на всяка спирка има много подробни карти на всички маршрути, които минават оттам, трудно е да се объркаш. Таксита има много, но не съм се качвал. Навсякъде в градския транспорт има много добра климатизация.
Инфраструктура
Невероятен град! Планиран с размах, всички улици са широки, с предвидени места за паркиране, безупречна маркировка и сигнализация. Мястото на всеки контейнер за боклук е маркирано на асфалта! Аз лично не видях нито една дупка, било то на асфалта или по тротоара. Там, където се правеха ремонти беше обозначено и заградено.
Много мисъл за пешеходците – широки тротоари, пешеходни зони. Всички тротоари завършват полегато там, където има пешеходни пътеки. Особеност е, че повечето кръстовища имат ромбовидна форма.
Обръщайте внимание на колоездачните алеи, които се срещат на много места. Много зеленина има, която допринася за учудващо чистия въздух (имайки предвид натоварените улици, по които сме вървяли) и за приятния изглед на града. Сянката им не е за пренебрегване като пекне 🙂 Има безброй чешми по улиците.
Времето
Уцелихме изключително добро време без нито един ден с дъжд. При температури 23-30 градуса като пече слънце си е жега. Не знам дали винаги е така, но при нас всяка сутрин, без изключение, до 12 часа беше облачно и много приятно, след това се разкарваха облаците. Почти винаги подухва ветрец, който разхлажда малко.
Храна и напитки
Кроасаните им са по-хубави и от тези в Рим, кафето е много силно и в малки дози. Имат повечето джънк фуд, която я има и при нас, с разликата, че там са с по-малко E-та и са по-вкусни повечето неща. Сладоледа е доста добър.
Оказаха се любители на Италианската кухня, или поне с такива впечатления останах. Всеки по-сериозен ресторант беше италиански, не знам как така се получаваше. Иначе традиционно ястие е паелята – ориз с различни подправки и месо, зеленчуци или морски деликатеси, според вида. Много на почит е и боба с наденица.
Отличителната местна напитка се нарича „сангрия“ и е бяло или червено плодово вино, което се сервира с много лед и лимон. Като винен любител не бих нарекъл резултата вино, но определено е много приятен. В жегите влиза отлично 🙂 Бира пих само „Сан Мигел“ и за нея мога да кажа, че е добра за жегите, пивка.
Забележителности в Барселона
За да разгледате всички забележителности, които си струва да се видят, ще са ви необходими минимум 4 пълни дни, при отлична организация. Доста са разпръснати из града.
Пригответе си около 100 евро за входове на различните обекти (ако вече сте си купили Barcelona Card). Навсякъде организацията е отлична, табели бол, винаги има служител, който да говори английски. Рядко се налага да се обяснявате нещо.
Хората
Доста испанци (каталунци), доста азиатци, малко негри, малко от всички останали. Разбира се, доста туристи. Повечето са вежливи и услужливи. Обслужването е много добро навсякъде. Продавачите не са излишно натрапчиви.
Направи ми впечатление колко забързани хора имаше в метрото. Никой в Рим, например, не тичаше нагоре по ескалаторите, а в Барселона беше масово.
Всички шофьори са доста дисциплинирани, но същото не може да се каже за пешеходците 🙂
Много кучета се гледат, но въпреки това по улиците никъде няма да видите и едно изпражнение. Просто хората вървят и събират.
Просяци видяхме 2-3 за целия престой. Въпреки големите предупреждения за джебчии и прочие нямахме никави проблеми, не сме се чуствали в опасност нито веднъж, не видяхме никакви криминални прояви.
Цените
Кроасан с еспресо или капучино – 3-4 евро, минерална вода – от 18 цента в някои магазини до 2 евро малката бутилка в някои подвижни сергии. Пица или паеля – от 8 до 15 евро. Голяма бира – 4-5 евро. Кана сангрия 1 литър – от 10 до 20 евро. Като цяло двама души могат да ядат по ресторанти за 25-35 евро на ядене, ако се седне някъде на по-скъпо отиват 50 евро и повече.
Стига с впечатленията, да почваме с разходката. Всички снимки при клик се отварят в по-голям размер, а накрая ще дам линкове към пълните албуми в Snimka.bg.
Първото, което ще видяхме, беше огромното летище.
Имахме няколко часа след като се настанихме, така че веднага излязохме на разходка до близките забележителности. На снимката долу е Триумфалната арка, след която има по широката пешеходна зона се стига до парка на цитаделата.
Самия парк е много готин, поддържан, има езерце, фонтаните на долната снимка, мамут в естествен ръст и други интересни статуи. Навсякъде по тревата седят или лежат хора, изглежда е любимо място за релакс вечер.
Продължихме към кулата Агбар – висока кула с LED панели, които светят през нощта и става много красива.
Това е булевард Диагонал, разсича града на две и е дълъг 11 километра. Широк е 50 метра по цялото си протежение, а немалка част от булеварда изглежда по този начин – с широка зона за пешеходци и колоездачи, пълно е с хора на ролери.
Не успяхме да дочакаме да се стъмни, така че да пуснат LED-овете. Въпреки това кулата изглеждаше внушително и ефектно.
Следващия ден беше решено да е деня на Гауди. Започнахме с „каса Батьо“ (Casa Batllo), чиято фасада виждате отдолу.
Архитектурата на сградите от Гауди не прилича на нищо друго. Формите са вдъхновени от изучаването на природата – флора и фауна. Характерно е усиленото използване на керамика.
Тъй като бяхме леко подранили се отбихме до близката църква. Всички църкви са в готически стил, който след Свети Петър и другите римски църкви трудно може да ме впечатли.
Фонтаните също бледнеят пред римските, но с градинките се справят доста добре.
Обратно в каса Батьо – още от стълбите става ясно, че вътре всичко е толкова откачено, колкото и отвън 🙂
Тази модерна сграда също е с интересна фасада.
Следващата спирка от Гауди обиколката – каса Мила. Проекта е по-късен от каса Батьо и има повече място за развихряне.
Вътре стаите са подредени както са били в началото на 20 век.
За съжаление трябва да съм пестелив със снимките, препоръчвам да разгледате пълните албуми в Snimka.bg, към които има линкове отдолу.
Това е една друга къща на Гауди, близо до каса Мила, в която обаче не се влиза.
По пътя за Саграда Фамилия се отбихме в Азиатската къща и в църквата Escola Maristes La Inmaculada до площад Сан Хуан.
Най-накрая стигнахме и до Саграда Фамилия, символа на Барселона.
Огромната катедрала е започната в края на 19 век и е строена досега почти без прекъсване. Очаква се да се завърши през 2026 година. Сградата е много внушителна и абсолютно типична за Гауди, който й посвещава много години от живота си. Оказа се, че има доста голяма опашка, а не искахме да губим време да чакаме и решихме да дойдем на следващия ден когато отваря. Продължихме към парка Гюел, като пътем видяхме и каса Висенс, също на Гауди.
Парка Гюел е друг мащабен проект на Гауди, който не е завършен и изглежда така ще си остане. Въпреки това е в списъка с местата, които задължително трябва да посетите.
Наклонените колони, толкова типични за Гауди.
Попаднахме на един човек, който си изкарваше прехраната с правене на огромни сапунени мехури 🙂
От парк Гюел решихме, че тъй като има време, може да отидем до Тибидабо. Тибидабо е малък увеселителен парк, разположен на едноименния хълм. Идеята ни беше да видим църквата до него, както и да се качим на ТВ кулата близо до тях. Пътем минахме през разни по-богаташки квартали с някои готини архитектурни решения.
Църквата на Тибидабо.
Сравнително нова е, само на 100-ина години, а такова решение за вътрешното оформление видях за първи път там.
За съжаление не бяхме прочели достатъчно добре и се оказа, че кулата е затворена понеделник и вторник. Следващия път ще се кача 🙂
Фонтани на площад Каталуня – де-факто центъра на града.
Паметник на същия площад.
На следващия ден стартирахме със Саграда Фамилия. Това е задния й край със сцени от рождението на Христос.
Огромна, внушителна и странна, това е тя.
Стълбите вътре в кулите. Това са широките.
Кулата отвътре.
Тесните стълби.
Централната вътрешна част.
Споменах ли, че е огромна?
След Саграда Фамилия решихме да отидем на Ла Рамбла – главната улица, където вероятно има повече туристи, отколкото испанци. Не е особено приятно да се върви там, голяма навалица по всяко време, еднакви щандове с еднакви сувенири. Атракция са разни костюмирани типове, които за някоя и друга монета забавляват туристите и се снимат с тях.
Следва още едно място, където задължително трябва да отидете – пазара Букерия. Страхотен пазар, в който съжителстват плодове, зеленчуци, меса, рибни деликатеси и кой знае какво още.
Всичко е подредено, аранжирано, осветено… Препоръчвам ледените фрешчета от по 1-1.5 евро чашата. Също така не изпускайте и кутийките с микс от плодове за по 2 евро. Отваряш и ядеш, супер са.
За моя изненада не малко от плодовете и зеленчуците бяха по-евтини, отколокото в България… И по-хубави 😐 Нямаше изкуствено боядисани домати, а череши, праскови, ананаси, ягоди, дини са страшно вкусни.
Помотахме се и из готическия квартал. Не ми допадна особено, много студена атмосфера, високи притискащи сгради от двете страни на не толкова широки улици.
Тъй като следващата цел за деня беше хълма Монтжуик, решихме да се качим на него с лифта, който минава над пристанището. Уви, когато стигнахме ни чакаше табела с надпис, че всички курсове за деня са резервирани. Не съм сигурен как точно се резервират и запълват, но за следващия път ще разбера.
Така и така бяхме до плажа, решихме да топнем краката. Водата беше мръсничка, пясъка още повече. Не, не с боклуци, а просто с прахоляк. Като си отръскаш краката от песъчинките остава един слой прахоляк по тях – такова нещо на Черно море не ми се е случвало. Водата не беше особено топла.
Върнахме се и хванахме метрото до площад Испания. Оттам започва хълма Монтжуик. Поглед назад към пласа Еспаня.
Сградата на върха е музеят на каталунското изкуство. Виждат се голяма част от магическите фонтани – Font Majica.
Има ескалатори – манна за скапаните от ходене туристи като нас.
Изглед надолу към фонтаните и площада.
Отидохме до Олимпийския кръг – олимпийския стадион и още няколко сгради около него.
Достъпът до стадиона е свободен.
Продължихме нагоре към крепоста. Минахме през страхотен парк. Бръшляна по стълбите обра точките.
Изгледът от върха на хълма си струваше.
Имаше и добър поглед над пристанището и яхтеното пристанище.
На връщане се качихме на панорамния лифт.
На слизане минахме през други прекрасни градини с фонтани и оригинално оформени беседки.
Последния обект на Монтжуик, през който се отбихме беше Испанското село. Това е специално построено мини-селище, в което всяка къща представя различен регион и различен занаят от Испания. Всяка къща е с архитектура, характерна за региона. Вероятно най-доброто място да накупите сувенири и подаръци.
На следващия ден първата спирка беше Камп Ноу (НЕ Ноу Камп, както поради неизвестни за мен причини го наричат навсякъде в България, а и нерядко в чужбина). Има организирана туристическа обиколка на всички съоръжения. Например съблекалните 🙂
Както виждате от някои от предните снимки някои от сградите, които посещавахме са в реставрация, разваляща, неизбежно, изгледа. Е, лошият ни късмет продължи и с Камп Ноу. Вместо готино зелено игрище видяхме само разорана пръст за новите чимове…
Въпреки това посещението си струва. Стадиона с капацитет почти 100 000 души е внушителен, а музея на клуба е просто огромен. След като 2 дни не успяхме да се загубим никъде в напълно непознат град в музея поне на 2-3 пъти не знаехме накъде да поемем 🙂
Пълно е с трофеи на клуба, на снимката отдолу е къта на Стоичков със Златната топка.
След стадиона продължихме към близкия Кралски дворец (бивш). Сега в него се помещават два музея, а около него има красив парк.
От тук се отправихме към Monestir de Pedrables.
Има интересни неща в хранилището, като архитектура също е интересно.
Вечерта я запазихме за Магическите фонтани на Монтжуик. Когато минахме оттам през деня не подозирах в каква приказка се превръща всичко през нощта.
Още не се е стъмнило добре. Най-високите струи се издигат на поне 20 метра.
Като се стъмни става още по-добро.
Музея е ефектно осветен.
На снимките не се вижда толкова, но навсякъде гъмжи от хора, всички стълби нагоре чак до музея са заети от седящи хора. И това е четвъртък вечер. В началото на представлението бяха дошли и над 20 автобуса с туристи. За щастие докато се стъмни ги бяха прибрали обратно и се поосвободи малко.
За първи път горилапод-а за фотоапарата ми се доказа без коментар. Просто му усуках краката около едно дърво на 2 метра височина и го оставих да снима над главите на хората. Ще видя дали ще успя да кача видео в youtube, защото размера на филмчетата е доста голям. Като гледам и цените са паднали поне 2 пъти, откакто го купувах, така че го препоръчвам на всеки.
На сутринта на последния ден отидохме на пристанището и в аквариума. Качихме се и на колоната на Колумб, гледката си струва, макар че вече гледахме отгоре на града от всички възможни точки.
Аквариума не е за изпускане – много добре е направен, има видове от най-различни морета.
Това отдолу също е риба! По-точно три – един голям екземпляр и два по-малки.
Порядъчно уморени, но доволни, отлетяхме обратно за София. Посрещнаха ни мръсни и недобре осветени улици, разбити тротоари, дупки на пътя и прочие познати гледки, с които бях свикнал преди тези 5 дни в Барселона. В Барселона се чуствах сигурен и уверен, човек. Тук отново почнах да си гледам в краката, за да не се пребия или да не настъпя нещо, провирах се между паркираните на тротоара автомобили и почнах да давам път на колите на пешеходна пътека, просто защото всеки си кара, все едно не ме вижда.
Не знам какво трябва да стане, за да заприлича София поне малко на Барселона, а хората да почнат да се уважават едни други.
P.S. Актуални съвети за евтини самолетни билети от световен експерт по бюджетно пътуване.
Албуми със снимки:
Барселона – Триумфалната арка и кулата Агбар (Torre Agbar)
Барселона – Каса Батьо и Каса Мила (Гауди)
Барселона – Парк Гюел (Гауди)
Барселона – Саграда Фамилия (Гауди)
Барселона – Тибидабу
Барселона – хълма Монтжуик
Барселона – Ла Рамбла (La Rambla) и пазара Букерия (Boqueria)
Барселона – Камп Ноу
Барселона – Кралския дворец (Palau Reial)
Барселона – Аквариума
Барселона – Магическите фонтани (Font Magica)
Барселона – Други снимки
