Тия дни група поети от Дружеството на писателите в града на поетите Стара Загора изнесе авторски рецитал пред множество беловласи почитатели на изкуството, обитаващи един от най-големите домове за стари хора в страната – Дома в Старозагорските минерални бани.
Творците на мерената реч, придружени от областната управителка Живка Аладжова, чиято лична кауза е да дарява не само свои средства за дома, но и да съдейства постоянно и за духовната храна на хората тук през останалите им години живот, зарадваха и разчувстваха беловласите ветерани. А директорът на дома Илия Александров специално за в. ”Над 55” вдигна завесата на ежедневието и разказа за делниците и празниците на хората, решени достойно да изживеят остатъка от живота си, останали без изход и грижи от близки, да го поверят в ръцете на чуждите хора, които не са лишени от сърца.
– На това райско място, сред чиста природа и минерални извори, в самата гора, от август 1995 г. е ситуиран един от най-уредените и големи домове за стари хора, а вие сте директор тук от самото му начало, как започнахте, беше ли трудно?
– Започнахме първо с една сграда, с ремонти, с приспособяването й. Отначало домуващите бяха само 43-ма. Нямаше отделение за лежащи. Сега сградите ни са две, разположени са на стотина метра една от друга. Още през 1997 г. се взе решение за разширяване капацитета на дома и за обособяването на отделение за лежащи. Вторият етаж от едната сграда бе обособен за него. И в момента отделението за лежащи е от 29 човека, а домът в двете сгради е с общ капацитет 101 места.
– И през уикендите какво наблюдавате, идват ли масово близките им на посещение?
– За масово, не! Но може да се каже тези, които поддържат връзка с близките си – те всяка седмица са при тях. Но такива са малко. Само десетина човека са посещаваните редовно.
На повечето децата им са пръснати. Живеят по чужбина, на други места
А други нямат толкова близки хора.
– Възрастните обитатели разкривали ли са сърцата си пред вас, разказвали ли са съдбите си?
– Постоянно. Например, да я наречем баба Станка, най-възрастната ни обитателка, която е на 94 години – нейната съдба е достатъчно драматична. Много рано загубила съпруга си. Била е още млада булка. Бил партизанин мъжът и по време на партизанските борби загинал. Впоследствие и синът й почива млад. Останала сама, без близки. И доколкото можела да се справя самостоятелно, го правела, но преди няколко години дойде при нас. Вече не можела сама да остане.
-Говорихте за най-възрастния ви обитател, а най-младият?
– Имаме домуващи, които директно вървят с пенсионирането си, за мъжете – 63-64, а за жените 60-61, 62 г. На такава възраст някои пристигат при нас.
– Но това все още е една много жива и активна възраст и за двата пола, имате ли двойки, които тук се срещат и започват съжителство?
– Да, имаме. Събират се и съжителстват заедно. Случва се и впоследствие да се спречкат, да се разделят. Като в живота. Това са нормални взаимоотношения и, разбира се, като при възрастни хора. Един дядо например вече втора година живее неразделно с една баба. И двамата са над 70-годишни.
– Това е дом, има порядки, вероятно и забрани, но кое е позволено и кое забранено на обитателите му?
– Ще започна от забраните: Консумацията на алкохол е категорично забранена в дома, дори и извън дома, доколкото това касае доброто име на мястото на институциите зад него. В смисъл да не се злоупотребява с алкохол. Като директор съм имал такива проблеми с хора. Но тези случаи са решавани с извеждане на лицето от дома. Един мъж преди няколко години беше изведен по тази причина. Вижте, не можеш да го спреш: Примерно, човекът слязъл до центъра, пийнал мъничко, но се прибрал мирно, тихо, вечерял, легнал да спи, не създава проблеми. Но когато създава проблеми, и той самият става вече проблем – неизбежна е намесата и извеждането му от тази среда. Трябва да спазват, разбира се, и порядките в дома. А иначе
домуващите ни са си напълно свободни хора
Позволено им е във всеки един момент да отсъстват. Те могат да излизат извън сградата, да се разхождат в гората, в комплекса. Разрешен им е три месеца в годината домашен отпуск – да посетят през това време близките си. А що се отнася до ежедневния им бит, ние се стремим, съобразно възможностите и желанията на всеки, да им разнообразим бита. Сега времето е като пролетно и някои вече започнаха да се занимават с градинките си. Други четат книги. Имаме обособена библиотека. Правят го и сред природата, по пейките наоколо. Вижте, ние в този дом мислим и за духовната храна на тези хора, затова нашите обитатели се чувстват свободни, защото е писано, че не само с хляб ще живее човек… Духовната храна е важна. Организираме срещи, например като тази с писателите и поетите от Стара Загора. Възрастните хора трябва да имат досег и с изкуството, и с литературата. Някои от обитаващите дома имат жизнена потребност от литература и книги, от жив контакт с изкуството въпреки възрастта си. Духът е този, който остава вечно млад. И ние се грижим в нашия дом да го запазим, да го съхраним. Затова хората ни тук се чувстват свободни.
– Напредването на възрастта крие ред опасности и заболявания, какво следва от това, примерно, ако заболяването изисква специални грижи?
– Щом здравето му го изисква – случвало се е и да преместим човек на друго място. Трудно е, но сме го правили. Иначе, за здравето на хората ни се грижат двама фелдшери и седем медицински сестри. Имаме целодневно наблюдение от медицинска сестра. Имаме и нощна смяна.
Постоянно се случва да викаме Спешна помощ
и за щастие, от Спешния център в Стара Загора винаги са реагирали бързо. Пък и голяма част от персонала ни живеят в Стара Загора. Имаме и местни хора от персонала.
– А приемате ли домуващи от другите краища на страната?
– Би следвало да приемаме само хора от областта, от Стара Загора, но законодателят е записал, че трябва да се съобразяваме с желанието на хората къде да постъпят, и ние го правим. Така че приемаме и от цялата страна възрастни хора, макар че издръжката на дома минава през бюджета на старозагорската община.
– И от къде е най-далечният ви обитаващ, какви хора обикновено попадат при вас?
– Имам хора от Шуменско, от Бургаско. А иначе сме като една голямо семейство. Имаме висшисти, имам бивш военен, има и хора с основно образование.
– А когато домуващ си отиде от този свят, какво правите?
– Търсим близките. Те уреждат и поемат погребението. Ние нямаме това задължение.
– Но ако няма никой или никой не поеме погребението на този човек, какво следва – социално погребение ли?
– Социално погребение се урежда трудно. Показателите, на които трябва да отговаря починалото лице, са много сериозни. От доста години се наложи практика за такива случаи – от социалните домове. По молба на Министерството на образованието, съгласувано със Социалното министерство, хора без близки и без възможност някой да се погрижи за погребението им от тези домове, ги предаваме в катедра на Тракийския университет за обучение на студентите по медицина. Миналата година сме предали двама от починалите на тях. Иначе, около 20 души са общо починалите в дома ни за миналата година.
Керка ХУБЕНОВА
