Дончо Папазов е емблематична фигура в бедната ни откъм мореплаватели история. Това, за което световни ветроходци от Англия, Холандия, Щатите са мечтали, нашият Дончо го сбъдна. И до днес не са повторени рекордите му: за най-дълго време, прекарано в спасителна лодка, и най-дълго изминато разстояние с корабна спасителна лодка. Прекосил е Атлантика и Пасифика. Обиколил е два пъти света с яхтата “Тивия”, единия от които заедно с жена си Юлия Гурковска и детето им Яна.
Затова Папазов продължават да го търсят по интернет от цял свят. А в родината ни забравят да му изпратят дори поздравления за 75-годишния му юбилей!…
– Дончо, виждам, че на своята 75-годишнина си в отлична форма, заобиколен от приятели. Разкажи най-чудноватата си история от твоите емблематични мореходства?
– Докато плавахме с жена ми Джу и дъщеря ни Яна в експедицията с „Тивия”, хванах Денг – така се нарича една тропическа треска. Вдигнах 42 градуса и задържах температурата няколко дни подред. Не можех да се надигна. Нищо не ми помагаше от лекарствата. Бяхме в Нова Гвинея, в Порт Норд. Идва един познат новогвинеец и ни казва, че познава известен шаман – папуас, който помагал много в такива случаи. Натоварваме се в един джип. Дълго се лашкахме, навлязохме в джунглата и най-после стигнахме селцето. Преходът беше убийствен за мен, като се има предвид страшната жега и в какво състояние бях с изгарящата температура. Шаманът се оказа възрастен човек. Накара ме да легна на един миндер и взе да ми бае. Баене съвсем подобно на това, дето го правят и у нас бабите.
След това се появиха 3-4 стари жени, които взеха да му пригласят в баенето. На мен те ми се виждаха отвратителни – до кръста голи и
с едни дълги провиснали гърди, които се размахваха пред очите ми,
докато правеха танцувални стъпки. Но за час и половина ми смъкнаха температурата! Просветна ми.
Носех на шамана две бутилки уиски. Дадох му ги. Той толкова много се трогна, че свали от ръката си гривната си от мед, подари ми я. Нося я досега, вече повече от 30 години. Каза ми тогава шаманът: “Тази гривна е магическа. Три дни преди да се разболееш, тя ще потъмнява”. Повече от трийсет години оттогава, три дни преди да се разболея от каквото и да било, тази гривна потъмнява! Носих я да я изследват в Академията на науките. Оказа се най-обикновена търговска мед – такава, каквато продават навсякъде. Върху гривната има някакви набити знаци, показвах я на специалисти, гледаха, умуваха, никаква логика не намират.
Преди три години я счупих и я дадох на един майстор в Царево да ми я запои. Той ми я поправи. Сложих я отново на ръката си и гривната потъмня веднага. Казах си: изчезна й магическата сила! На другия ден ми се наду зъб, извадиха го и гривната се нормализира. Тя е винаги на ръката ми. Единственото бижу, което съм носил през живота.
– Кой е последният ти незабравим рожден ден?
– На 70-годишнината ми. Тогава се събраха 150 гости, едни влизаха, други си тръгваха, извървяха се всичките ми приятели, всички добри хора, които обичам и ценя. Състоя се при дъщеря ми Яна. Както и днешният ми 75-годишен юбилей пак е тук, при нея. Купонът тогава завърши с последните гости в седем сутринта и отидохме заедно да изядем по една шкембе чорба, за да си оправим вкуса. Много весел рожден ден стана! Този път не знам ще ходим ли на шкембе чорба…
– Имал ли си рождени дни в океана?
– Прекарвал съм в океана 2-3 пъти рождените си дни. Няма да забравя рождения ми ден в “Ревящите четиридесет”, когато обикалях нонстоп света, без да спирам в никое пристанище. При зимни условия! Майка ми беше направила соленки и аз ги пазех за рождения ми ден да ги изям. Времето беше ужасно, чувствах се самотен, мислех си за роднини и приятели. Не бях смазан, но близко до това състояние. Смазан никога не съм си позволявал да бъда – веселякът у мен винаги е надделявал.
В океана съм имал много пъти моментни прозрения.
Получавал съм съобщения свише,
както казвам кога на майтап, кога наистина. Когато плавах в “Ревящите 40 градуса”, мракът беше черен – по-черно няма накъде! Още в началото ми се развали електричеството, така че нощем ставаше непрогледно. Забелязах едни цветни петна под водата, които вървяха към мен в произволна, неправилна форма – няколко на брой, и като доближат лодката – изчезват. Вятърът ме блъскаше жестоко, вълните се издигаха като огромни стени – не знаеш на кой свят си! На няколко пъти щях да се удавя! Дали тези извънземни “същества” искаха да ме потопят, или обратното – подкрепяха ме – и досега не знам… Ако е бил планктон, той започва да свети зад лодката, защото тя го възбужда при преминаването. Но никога отпред, пред лодката! Говорих с ихтиолози, с разни учени – никой не можа да даде обяснение. При това не светеше на повърхността, а няколко метра под водата! Усещането е страховито – виждаш, че се случва нещо нереално!…
– Хората ви възприемаха като едно цяло с жена ти Юлия Гурковска…
– Навремето
Ванга ми каза, че ще се разведа 4 пъти,
аз не повярвах. Но така се случи! От четирите ми брака най-дълго живях с Джуто, 20 години бяхме заедно. Възприемаха ни като едно цяло. Тя най-много разбираше морето. Беше високо ниво!
– Никога ли не те е било страх в обиколките около света? Ти имаш общо 6-7 експедиции…
– Толкова пъти съм бил на ръба на оцеляването в живота си, че е редно да стана дълбоко религиозен. А не съм. Да, ама вярвам в някаква сила, на която съм проводник. Всичко се учи. Научих се да вярвам на себе си. Едно от най-важните качества на човек е самоуважението. И ако го загубиш, губиш огромна част от бъдещето си. Вероятно това е причина за провала на много хора в изкуството и на политици…
– Какво “прихвана” от експедициите, от студа и влагата на океаните?
– По време на експедициите сякаш си извън времето. Но преди години, по време на гладната стачка на депутатите, внезапно вдигнах висока температура. Заведоха ме в болница да ме изследват. Първо ми казаха, че вероятно имам рак, като ме гледаха на рентгена. Оказа се, че нямам рак. Взеха да се съмняват дали пък нямам… СПИН. И СПИН нямах. Накрая стана ясно, че са ми възпалени ставите – последствие от пътешествията ми по океаните, а гладът е провокирал възпаленията.
– Доколкото разбрах, Царево е твоето царство до късна есен…?
– Всяко лято съм там в моята каравана – по 4-5 месеца си живея на воля до брега на морето! Аз цял живот съм спортувал, на морето плувам всеки ден и правя някои йогийски упражнения. При мен те служат най-вече за отпускане. А когато съм в София, карам колелото си.
– Ти дейно участваш в политиката – каква е политическата картина, която виждаш?
– Ако не съм от тази държава и гледам отстрани, щях да кажа, че е много смешно. Но не е! Угрижен съм за това, което става. Политиците се държат на нивото на махленски пререкания, иронизират се и отговорността се размива.
– Провокативните житейски ситуации са ти спътници в живота, така ли?
– Още от дете ги имам. Като дете на 5-6 години ме стъпка асансьорът. Ние живеехме на “Московска”, срещу гроба на Иван Вазов. Асансьорът беше стар “Шиндлер”, от онези с решетките, никога не беше спирал. И като ме повлече един път, захапа ме и надолу,
счупи ми крак, ребра, ръка и спря на една педя от главата ми
Бях в гипсово корито дълго време. После се учих да ходя отново, но напълно се оправих. Няколко пъти моите родители ми правиха маслосвет в църквата “Света София”. Там свещеникът, като ме наметне с патрахила, аз му развързвах редовно връзките на обувките и той вдигна ръце и не искаше да се разправя с мен. Бях отвратително палаво дете. Казваха ми Дончо Белята.
– Вярваш ли, че има небесна сила, която те е пазила през всичките ти премеждия?
– Не, не мога да кажа, но духът ми винаги е бил много ведър и винаги ми е било весело на душата. Вероятно е от майка ми и баща ми. Не помня някога да съм чул да се вайкат, да се оплакват, а баща ми е бил на лагер два пъти. Бяхме изселвани. Всичко им бяха взели, но и за това не се говореше вкъщи. Баща ми умря едва на 56 години, като бетонджия и изкопчия – друго не му разрешаваха да работи. Чичо ми също умря млад. Но не, не се оплакваха! Майка ми си отиде на 86 години в много ведро състояние на духа. Тя имаше добро чувство за хумор. Аз лично не вярвам в късмет, в такива неща. Но твърдя, че над главата ми има неуморно усмихната звезда. Твърдя го на шега!
Савка ЧОЛАКОВА
