Здравецът е едно от най-ценените растения по нашите земи, но както в Европа, така и в Азия може да се открие. Латинското наи- менование на здравеца е гераниум (Geranium). Произхожда
от гръцката дума ‘geranos’, което означа- ва ‘жерав’ и е свързано с
формата на плода, напомнящ клюн на жерав.
Почти всички видове здравец се използват в народната медицина при
простудни заболявания, стомашни разстройства, кожни възпаления,
заболявания на черния дроб и бъбреците, туберкулоза, малария, зъбобол,
ревматизъм и др. Намират приложение и в традиционната медицина за
приготвяне на лекарства. От листата на здравеца може да се извлича
витамин С. Тъй като цъфти продължително е познат и като медоносно
растение. Медът, събран от него, има златист цвят, богат е на витамини и
хранителни вещества, а и е много ароматен.
Обикновено се събира през летните
месеци.
Древните лечители вярвали, че колкото по-силен е ароматът на едно растение, толкова по-подходящо е то за борба с болестите. Може би именно свежото ухание на здравеца го прави символ на бодрост, здраве и дълголетие. Разпространено е поверието, че саксия здравец на прозореца или в спалнята е сигурна гаранция за дълъг и щастлив живот, непомрачаван от болести и страдания.
източници: artgradina.com,blog.bg
