Хубав трик е и „С тигър в банята“.
Какво е оперна премиера в „Ла Скала“, какво са лимузините, роклите с голи гърбове, официалните костюми, бижутата и лъскавите обувки пред първата за годината зелена салата, накълцана и намачкана, полята с лимон и оливийка, поръсена със солчица – пък бъркай, бъркай и после яж! А за противоотрова срещу нитратите – домашна ракийка, създадена от кво Бог дал.
След първите глътка-две и щастливите забележки „Е, от това имахме нужда в тоя живот!“ се заформи разговор по наболелите проблеми на съвремието.
– Според теб, комши, забраната да се показват диви животни в цирковете правилна ли е, или не е правилна? – казах.
– Брюксел ли? – зададе излишен въпрос той. – Не им стигат кривите краставици, ами сега и животинките! Тия всеки момент ще ни задължат да ядем жаби и да целуваме жените си!
Той гневно погледна към западния панел на кухнята, зад който бяха семейната спалня и Брюксел, да не кажем, самият Страсбург.
Споделих гледището си:
– Аз не мога да си представя като какъв ще е този цирк без лъвове в клетка и дресьорът да си пъха главата в устите им! Или ако няма поне един слон да се разходи в кръг, а работниците след него да събират с лопати и ръчна количка! Какво шоу е това, къде го морално-естетическото възпитание на подрастващите?!
– Жалка картина! – съгласи се комшията. – Само някакви дресирани кучета! Кой ще ти се впечатли от кучета?! У нас кучета с лопата да ги ринеш по улиците! Ама разбира ли го това брюкселската дебела глава!
– Те там са израснали в брюкселски дантели и затова! Лесно настиват и си го изкарват после на нас!
Отпихме възмутено, замезихме гневно. Комшията доля, аз формулирах насока:
– Трябва да променим цирка така, че хем Брюксел да е доволен, хем и нашият зрител да има какво да види.
– Важното е дресьорите да запазят работата си! – отбеляза комшията. – Представяш ли си какво ще стане, когато пред парламента отидат да протестират хиляди безработни дресьори! Тия са свикнали да се оправят с лъвове и тигри! Жална им майка на депутатите!
Съобщих очевидното:
– Дресьорите веднага ще заминат да работят в други страни. Което никак не е лошо, защото ще се освободят работни места…
– …за нас! – светна комшията. – Да не искаш да кажеш, че най-сетне с теб ще си намерим работа?!
– Ето шанс, да го сграбчим!
Чукнахме се категорично.
– Само че има една трудност – отбелязах замислено. – Не ми се занимава с диви животни, пък и нали вече е забранено да се дресират.
Той явно имаше решение, но се колебаеше да го сподели. Наблюдавах го изпитателно. Най-сетне се реши:
– Аз съм го измислил, ама да се разберем, това си е мое, ти ще си измислиш твое!
Кимнах:
– Разбрахме се!
– Моят номер ще е следният – съобщи комшията. – Излизам на арената, която е оградена с железни решетки, останали от номерата с лъвове и тигри, сядам пред маса, на която има мешана скара и кана червено вино, изяждам и изпивам всичко, покланям се и отивам да дремна зад кулисите.
Представих си го, признах:
– Перфектен трик. Но за всеки случай по решетките трябва да тече и ток, иначе публиката като нищо ще ги разбие, преди да си доял кебапчето и много преди черния дроб на скара.
– Прав си, ще тече. А твоят номер какъв ще е? – погледна ме той.
– Аз ще ти представям сметката, да си платиш яденето и пиенето – съобщих скромно. – С камшик и остен, ако се наложи.
Той ме изгледа стреснат:
– Шегуваш се, комши!
– Разбира се, че се шегувам – казах много сериозно.
Допихме си ракията мълчаливо, следейки се изпод вежди.
Знам какво си намислил, комшу – ранобудното ти внуче демократично гризе решетката.
