Много ми пишат, коит живеят по чужбината някаде. И коит им е много жално, че са далеч от родина и семейство. Затуй доктор Дочи ша ви даде малко кураж ей ся. Едно време кат бях малка, мойта баба Дона на Куртово Конаре имаше един орех зад къщата.
Напролет идваха щъркелите, откак са помня все си идваха, гнездото им беше на едно колело от каруца. Поопраят го малко от зимата и почват да люпят. Кат пораснат малките, носят ич жаби, мишки, гущери, по някой път змии. Найш колко змии живи ги изтърват от гнездото и те право фнашия двор?
И баба Дона кат застане отдолу и вика – да са махате, отивайте си на топлите страни, какво само ми носите жаби и змии тука. И те тракаха отгоре и хич не им беше на акъла да са махат. Обаче мина са не мина някой година, спряха да идват. Лятоска стана вече, наште щъркели ги няма. Викам Бабо, ти ги прокуди сега, избягаха и си нямат дом и родина вече. Кой знай каде са скитат хайванчетата горките.
А баба Дона вика: „Тез щъркели не са родом от Куртово Конаре. Те са деца на целия свят. Птичето кат го вържеш на едно място, умира. Затуй Господ муй дал крила, за да си лети кадет си иска. То животното знай, че дали ша живейш на Куртово Конаре или Асеновград, Варна или Бургас – родината не тий само под краката. Родината не са камъни и тухли, нито Балкани и гори. Родината си я носиш фтебе си. Фсарцето. И оттам никой не мой да ти в вземе.
Живота та лашка насам натам. Ша си намериш мъж на другия край на селото, може и през три села чак. А може и на другия край на Бългатия или на света. Ами ти кат си далеч от родината, да не би да е умряла? Нито ти ша си смениш родината, нито тя тебе ша та смени. Тя си седи на спецялно място и даже няма нужда да я пазиш – оттам никой не мой да ти я открадне. Цял живот ша е стебе. Затваряш си очите и ей ти я родината.
Родната ти къща. Пейката, кадет баба тий седяла с хурката всяка вечер. Пътя, кадет са прибирали козите от паша. Черешата, дет сте са качвали с дечурлигата лятоска. Даже и гнездото на лястовички и то там. Няма защо да жалейш. То човек кат му са насалзят очите, му са размазва цялата граматика пред очите и спира да вижда хубавите работи по света. Кат си забършеш сълзичките, шси видиш родината. Сал да поискаш.
още тук
