–––––––––––––––––––––
–––––––––––––––––––––
…И върви по пътя стар,
по стария тротоар
…и крещи, и мълчи, и не спи и върви…
И върви по пътя стар
и стига същия бар
и крещи, и мълчи и не спи без сълзи…
Завивка груба, чаршафи на дупки
таванска стая и стари обувки.
Изтрита снимка във счупена рамка
от филм живян, но незавършен.
Със очи зачервени от болка
Отново тръгва да търси надежда
и излиза навън, за да се върне пак там,
там, където няма време…
И излиза навън, за да се върне пак там
във пъстро зелени мечти.
Луна огрява мъжки обувки.
Те идват в чаша – залени целувки…
И френска плоча във ъгъла свири,
а музиканта на бара се шири.
И успява пак ТЯ да забрави
и скоро всички отново са млади…
И не иска да спи и иска да задържи
пръстите МУ между свойте…
И не иска да спи и иска да задържи
тези пъстро зелени мечти…
…И върви по пътя стар,
по стария тротоар
…и крещи, и мълчи, и не спи и върви…
И върви по пътя стар
и стига същия бар
и крещи, и мълчи и не спи без сълзи…
–––––––––––––––––––
–––––––––––––––––––––––
