(extended егоист-helmet remix*)
Искам да ходя с малката, тъпа Гина. За да ходиш с малката, тъпа Гина, както е казал Сашо Жеков неведнъж, трябва да си бая тъп. Това се обуславя от факта, че малката, тъпа Гина, освен че се казва Гина, е не само малка, което е очевидно, но и тъпа, което си е направо очевадно. И докато първата от тези две определящи я характеристики представлява интерес единствено и само за злобните прокурори, полетели в закъснял устрем за запазване на обществения морал, то втората, макар и донякъде следствие от първата, а и твърде характерна за целокупното женско население на страната ни (и на света), е обикновено повече от нежелателна при установяване на връзка, поне сред хората, които имам нахалството да наричам свои приятели.
А аз, представете си, искам да ходя с нея…
Искам да не ми се надува като я свалям. Да не ме гледа като отрепка до момента, в който и представя подписана и подпечатана банкова гаранция за имущественото ми благосъстояние (макар в тая област да нямам поводи за срам) и тогава изведнъж да реши, че може да ми отдаде съмнителната си вторична девственост ( нали го знаете този синдром “Ти си ми вторият”, проявяващ се когато доказателствата категорично пречат да те излъже, че си й първият?) без нужда от други аргументи.
Искам, ако може, да не изглежда като малолетна проститутка (както се изрази докато се разхождахме по Витошка един приятел – шотландец, живеещ в Щатите и дошъл в България, доколкото успях да забележа, да пие по каса Болярка на ден, а официално – като главен външен консултант по предприсъединителните фондове на ЕС в Министерството на регионалното развитие и благоустройството: “Абе тука в София имате много малолетни проститутки по улиците, забелязвам. Не, не се сърди – хубаво е да имате малолетни проститутки, много хубаво!”) и дрехите й да оставят поне малко от безспорно привлекателното й тяло на въображението ми. Да оставим настрана факта, че момчешкият и вид поражда мисли за моя евентуален латентен хомосексуализъм. Дреме ми – нали е латентен…
Искам, разбира се, да ходя на компютрите и въпреки, че познанията на малката, тъпа Гина за компютри се ограничават до факта, че приличат на странни бели телевизори и се намират в едни пълни с момчета и споменатите мололетни проститутки зали, тя да няма нищо против да прекарвам съществена част от живота си пред някой от тях. Да няма също така нищо против да прекарвам големи периоди от оставащото ми време в разговори за ръшове, магии и оръжия с подобни на мен същества, обръгнали в спасяването на света от тотално унищожение дотолкова, че вече го правят и на сън, както и да ходя, както се изразява обичната ми в повечето случаи Валя – “на Геврек клан”, където да пия водка и да си говоря същите неща с по-готините от същите хора.
Искам да не ме занимава с глупости, като в понятието влизат всички неща, с които тя би могла да ме занимава т.е. – да обсебва минимална част от времето ми, ограничено главно до физическите ни контакти. Не искам, опази боже, да ми говори глупости, а това от своя страна включва всичко, което би могла да ми каже. Не искам да ми мели за наранените си от едикоеси недостатъчно дълго/закъсняло/несъстояло се мое телефонно обаждане чувства, с изумлението си от едикакъв си есемес получен от непознат номер и съдържащ върха на романтичната поезия: “Виж ми хуя как се клати / Ебати, ебати!”, с червила, новата моторола, остри обувки и емпиричното им влияние върху парадигмалната действителност на карираните полички, със сериали за касандри-масандри, с подозрително мъжествените си братоведки, с кой да плати кафето и защо “Бейлис”, с Джъстин Тимбърлейк … Изобщо с всички онези неща, с които малката, тъпа Гина не ме занимава.
Изобщо, както е видно, тъй като казах неведнъж, аз искам да ходя с малката, тъпа Гина не заради това, което е (малка и тъпа), а по-скоро заради онова, което не е.
* Малката, тъпа Гина е обект на авторското право на списание Егоист и бившия му редактор Сашо Жеков, дано гори в ада. Споменаването й тук е само имагинерно и не визира същинският литературан субект от публикациите.
