Темата за проституцията в Германия през Втората световна война винаги е била табу и чак през 90-те години немските историци започват да осветяват този исторически пласт. На тази древна професия национал-социалистите не са гледали никак добре и наказателният кодекс е предвиждал строги наказания за гражданите, подбуждащи към разврат. Така например, само в Хамбург за 6 месеца са арестувани хиляди жени, предлагащи плътски услуги. Те са отведени в трудови лагери и са насилствено стерилизирани. Изключение се прави само за една малка част от труженичките, които съчетават полезното с приятното и покрай трудовите си задължения успяват да отметнат и по някоя и друга държавна задача.
През 19-ти век германците са свикнали с достъпността на женското тяло дотолкова, че да си наемат проститутка било същото като да си поръчат бира. Това била една от причините през 1939 г. министърът на вътрешните работи Вилхем Фрик да издаде указ за създаването на публични домове из окупираните от немски войски територии, където случаите на агресия, изнасилвания и хомосексуализъм зачестявали.
За да се отчита дейността на тези клубове, било създадено специално ведомство, а труженичките били държавни служители, получаващи заплата, осигуровки и привилегии. Много дами дори доброволно изявявали желание да „служат“ в подобни обществени предприятия, водени от патриотични подбуди (или възбуди).
Най-качественото обслужване било в болниците на „Луфтвафе“, където на всеки 20 летци или 50 души наземен персонал била зачислена по една „фрау“, която съгласно устава трябвало да посреща всеки войник акуратно облечена и гримирана, с чисто бельо, а постелите да се сменят с нови за всеки следващ посетител.
В сухопътните войски услугата се извършвала на „ишлеме“ поради големия наплив от клиенти, затова момичето чакало посетителите си директно в постелите, като единственото условие било на всеки десети „консуматор“ завивките да бъдат сменяни с нови.
Достъпът до тези публични домове за войници от сателитните армии бил строго забранен, а всеки немски военнослужещ имал правото на максимум 6 посещения в месеца. Командирите използвали тази норма като основа, за да награждават отличилите се войници с допълнителни „курсове“ към домовете на насладата или напротив, за да ги лишават от посещения, ако се провинят в нещо.
Бордеите за войници и сержанти се придвижвали непосредствено зад войсковите части, като се установявали близо до населените места, недалеч от местността, където лагеруват самите войници.
Всеки клиент разполагал с един час за удоволствия, който бил щателно вписван в предназначен за целта талон. За войниците – син. За сержантите – розов. Бордеите за войници и сержанти били с различно качество на обслужването и персонала съответно. Затова и бартерът с талони процъфтявал – всеки, обичащ храната повече от секса, търгувал талоните си срещу шнапс, вурстчета и всякакви други хранителни стоки.
