КЛАДЕНЕЦЪТ В БАТАШКАТА ЦЪРКВА „СВЕТА НЕДЕЛЯ“ Георги Бонев
Отчаяно дълбан с ръце, отвесен… В света едва ли има друг – такъв! Стоя пред този кладенец потресен и ми се струва, че е пълен с кръв… Деца горят от жажда в храма тесен Дълбаят майките, а вън със стръв три дни крещи башибозука бесен и се надварва кой да влезе пръв. Вода не са намерили поне да мокрят на децата си устата, преди да почне страшното клане… Тук толкоз кръв невинна е пролята, че трябва да вървиш на колене и да мълчиш… Земята тук е свята… И да мълчиш… Земята тук е свята. Заслушай се във нейния език: „Народът ти герой и мъченик кръвта си тук проля за свободата. Със голата си гръд и смелост непозната се би той срещу ятаган и щик. Пред подвига му – страшен и велик, признателно си наведи главата! Тогава ужасът ме облада, мен – майката-кърмачка и изглежда, затуй се дръпна моята вода. Напразно майките докрай с надежда я търсиха за своите чеда…“ Тъй тъжно майката-земя нарежда. Тъй тъжно майката-земя нарежда. На подвига свидетелка едничка. И разказът и, сричка подир сричка, в онези дни съдбовни ме отвежда. И изведнъж във кървава одежда едно дете долита като птичка. Към мен протяга за вода ръчичка и с поглед умоляващ ме поглежда. И аз ръка протягам, но къде е? Усещам дъх на тленност и на плесен и гробницата-църква в мрак пустее…
Не бе ли призрак, мигом пак отнесен? Пред мен зловещо кладенецът зее, с ръце дълбан, отчаяно отвесен….
© 2014 http://poznanie-bg.com/
Facebook page https://www.facebook.com/Poznanie.Bg
