Изкуството в женския образ и стила (част 1)
Публикувано от EosElitsa на януари 16, 2014 в Cult.ure, Мозайка на Света | 0 коментара
Напоследък срещам доста люде, които робуват на стереотипи и клишета, продадени им отвън от хора, на които също са им сложени в устата. А именно: че е кофти да се работи, че работата пречила на живота. По друг повод ще коментирам абсурдността на този модел на мислене и колко е жалък, за жалост. Той има две допирни точки по темата: как започна тя, и какво е стил всъщност за мен.
Темата за стила и себе образа подхванах заради една лъчезарна, изпълнена с живот млада дама – преподавателка по английски език към Заедно в Час. Тя ме покани да водя беседа на тема стил за учениците й. За ученичките й, всъщност. От там се отприщи цяла инициатива, проект, нещо по-голямо, което тепърва ще видим как ще се разгръща. Нейната енергия и присъствие в работата й (която изобщо не е лека и по – тежка от тази на средно статистически мърморещ офисен служител) зареди, нажежи пространството и беше искрата, която разпали идеята….за стила и изграждането на образа на жената.
Попитахме мъже – успели, тоест удовлетворени, творчески и даващи нещо на света – какво харесват у една жена. Оказа се, че има прекрасни и много смислени мъже в тази страна. Направо не се чудя как всички англичанки не са довтасали тук, могат много повече те да вземат от нас, отколкото ние от тях…. Това питане си беше като да отвориш кутията на Пандора. Оттам излязоха не само някои демони, а и добре покрити истини, за които се досещаме, но ни е срам да погледнем в очите. Имаше и откровения по силно клиширани въпроси – поглед отвъд това, което си мислим, че знаем… поглед, който разкрива съвсем друго измерение на нещата, за които всички списания пишат.
Оказа се, че повечето господа харесват дрехи и изкуствените коси, мигли и гърди (само ако естествените са в недостатъчност) – но каква изненада, по скоро като наблюдатели, но не и като мъже, които биха били с такива жени. Полемичният въпрос за достъпността – ами тя не представлява истинска тръпка, обаче малко се отказват от „една лесна и спокойна нощ“. В заключени онова, което вълнува всички, наричат харизма, „индивудалност“ или преведено – специална вътрешна искра на увереност, радост от живота и преживяването на уникалния ни женски образ.
Тук искам да споделя как прочете търсенето на отговорите коя жена е стилна, харесвана, кой женски образ омайва всички и постига небивали успехи във всяка сфера. Аз реших да предприема такова пътуване отново, преди да се появя и да говоря с младежите. Споделям как протече процесът в мен – в ума, съзнанието, тялото и емоциите ми. В мен като жена.
Трябва да призная, че не започнах съвсем по женски. Замислих се първо за вълнуващото ме напоследък – архетипи, образи и модели на поведение. Архетипът на проститутката, на гейшата, на майката, на война, на амазонката, на фаталната жена, на ангела, на феята, на кариеристката, на мъжкото момиче, което все се бори, на безпомощната овчарка в беда…. Дали защото винаги търся модела, онази притегателна сила, която превръща Хаоса в Космос, не знам, но от тук тръгнах. Търсех разума, а не ума в и зад нещата. След като си припомних емблематични филми, между които „Легенди за Страстта”, „Да бъдеш Джулия“ и стигнах до следното заключение:
Не можеш да сложиш женствеността в кутийка с етикет и да кажеш „това е!”. Не можеш и да предложиш само един образ, който всички харесват, защото в живия живо, извън екрана, често някои образи, които типично не са популярни, добиват широка популярност. А образи, които на екрана предизвикват небивали ерекции в реалността не биват забелязани. Тогава защо изобщо да се занимаваме с темата за образа на жената – този на овчарката, фаталната жена или на жената – воин?
Защото има една аморфна енергия, която сме, безкрай и хаос – не може да бъде назован; той е отвъд всяко ограничение и идея, отвъд възприятията ни дори. Само че в ежедневната, битова, а дори светска и по – изтънчена реалност тази енергия се проявява като модел и образ – съвсем конкретен. Има сила, нашата мотивация (това, което ни движи, от латински movere движа се), която завихря енергията, неназовимото и го превръща в модел, в красива мандала. Така, от безкрайния потенциал, който всеки/всяка от нас Е, в ежедневието виждаме различни образи – амазонката, гейшата, Вселенската майка, вещицата.
Кое привлича? Кои жени получават повече внимание и защо? Това е търсене може би по-голямо и мистично от търсенето на философския камък или Ел Дорадо. Обвито плътно в пластове заблуди и тъкмо, когато си мислиш, че си достигнал същността, общовалидното, разбираш, че си едва в началото на пътя и имаш още воали от заблуди да разбулиш. Една от заблудите е наличието на „общовалидно” или общовалидна формула за привличане, за жена, по която всички точат лиги. Дори пишейки го се замислям – това ли искаме всъщност? Аз поне – не.
Някой би попитал какво общо има казаното до тук със стила и себе образа, ще отговоря: има много общо. Всъщност то е началото на всичко. Ако си представим себе си като матрьошка, колкото и простовата да е метафората, то стилът е най – външната матрьошка.
Малко по – навътре стои образът – коя искам да бъда, като коя искам да ме възприемат, както и коя вярвам, че мога да бъда. Още по – навътре е какво искам, какво вярвам, че заслужавам и мога да постигна. Но дори това не е най съкровеното желание, има още и още – какво ценя, от какво ме е страх и какво искам да избегна (да ми отмъкнат мъжа, да харесат моя приятелка повече). Тези пластове са условни и могат да бъдат разменени. Някои от тях са страхове и комплекси, други са съкровени намерения и мечти, трети неосъзнати сънища. Някъде в сърцевината е първичната женска сила/енергия, която няма форма, няма образ и която е един Космологичен Хаос. Хаос, в който има мистичен ред, често убягващ на ума. Там е Дивата жена, Женската душа и всичко, което остава неизразимо – един център наглед празен като утроба.
Истинският проблем, проблем като задача за решаване, е не какво се котира, не какво да направя, за да има удовлетворяващи взаимоотношения, как да се харесам/ да се харесвам. Истинският проблем е дали имам връзка с първичната сила и женска енергия. Под колко много пластове лежи тя. Дали мога да я достигна. Или съм като ампутирам крайник от собствената си същност.
Песни, поети и филми са възпели безброй различни образи на Жената. Тази, от която оставаш без дъх. Толкова превъплъщения в различни култури, картини, пиеси, филми, мечти. Почти всяка, която се опитва да ги подражава само външно не постига същият резултат, тоест не е става фаталната жена. Често дори няма резултат….А всяка, която започне да се сравнява с образите – идеали и да търси десетте разлики между себе си и тях, е обречена вечно пребиване в преддверието на ада и има нужда от терапия.
В търсенето си и аз исках да намеря книга, рецепта или поне набор от принципи, които работят. Ключът към това как да бъдеш магнетична, харизматична, обаятелна жена, чието присъствие разпръсква благодат и спира войни.
Открих само един ориентир – свързване, преживяване и изразяване на Женската същност. Всъщност още съм на пътя на търсенето и откриването. Само че и да споделя открито до тук, ако всяка жена не може да го усети в себе си, да чуе повика на интуицията си, все едно, че нищо не съм казала. А пътят не е един… и се открива само на този, който реши да тръгне. Голямата тайна и малкото разочарование – да се свържем с Женската си същност, да я претворим в образ, който носи спокойствието и увереността, така ценени от мъжете е, личен път. Раз-личен за всяка една жена, макар да има принципи и техники с доказан резултат, те действат само след като сме се успокоили в себе си и женската си енергия. Няма рецепта…
Почти съм убедена, че много млади девойки биха се разочаровали прочетеното до тук. Липсват съвети как да се държат, как да мигат, как да ходят. Как да се обличат. От тези съвети има смисъл, и то много. Ще ги има, по скоро под формата на споделяне и то от жени, които завладяват с харизмата си. Само че съвети, ориентири и напътствия имат смисъл само, ако жената умее да усеща себе си и мига, да се свързва и изразява усещанията си; да чува онзи отвъден повик на Вселенска Женска душа. По свой начин всеки от мъжете, които запитахме какво харесват у жените, намекна тъкмо за това. Наричат го автентичност, чувственост, умение да се отдадеш на мига….
Така отиваме и в една съвсем друга плоскост, друг модел на привличане и различен ценност на женствеността. Един по-хуманен поглед, който ни приканва първо да открием истинското, автентичното в себе си, което ще ни прави удовлетворени и ще ни зарежда. Не става дума за усилие да впечатлим и да направим нещо за някого, става дума за изживяване на дълбоко щастие и радост да си жена.
Оттук в моето изследване за образа на жената, за стила тръгва една много интересна пътечка….Малко по конкретна: как да се държим, как да ходим и как да бъдем в тялото си, как да присъстваме. По нея е следващият крайъгълен камък в мъглите по пътя. За тази пътечка въпросите и открития по пътя – следващата статия.
Be Sociable, Share!
