Предполагам, така е с повечето наблюдатели. А медиите споменават новоизлюпените звездички за да създадат изкуствено кръг от хора, които да описват като “хайлайф”.
Всеки от набедените за известни има своя зашеметяваща житейска история. Задължително е бил див и известен в родния си квартал. Правил е лудости като на филм още преди да стане актьор, демек роден е за звезда и му личало от детските години.
Жените сами разказват, че са ги смятали за леки, но днес ги уважават и адски много им завиждат за измислената известност. Мъжете по правило са светила на бойните изкуства и всеки от тях е спечелил по няколко републикански титли. Да ги пита човек как в едни и същи години сме имали по няколко републикански шампиони в даден спорт? Ама нали трябва да се фукат. Отделно за да станеш шампион, трябва да си много добър. Tакива спецове почти в сто процента от случаите посвещават живота си на бойните изкуства. А то какво се случило? Десетки мъжленца, въпреки бойните си заложби, изведнъж решили да станат актьори. Едновременно – като по команда. Според мен са прекалили с филмите на Жан-Клод ван Дам.
Не е новост навикът на българските актьори да се сравняват с холивудските. Правиха го дори наистина известните като Христо Мутафчиев и Чочо Попйорданов, които си позволиха да се мерят с Брус Уилис. Имали право да искат като неговия хонорар, но изобщо не отчетоха, че всичките им участия не са донесли приходи колкото един-единствен филм на Уилис.
