Ох, много интересно, приятели. Много интересно. Простете ми, но този път няма да бъда кратка. Значи, виждате ли, една група патриоти, една шепа честни, смели мъже, заминава по празниците на екскурзия или религиозно пътешествие за Троянския манастир. Групата определя себе си като „айнзац група“, целта на посещението в Светите земи е да бъде прочистена обителта от „хомосексуалисти и катамити“. В пределите на манастира е проведен е „рейд“ по издирване на уличените в прегрешение. Групата от смели православни мъже е придружена от двама духовници: новоназначеният игумен на манастира и още един отдаден на бога отец от Сливен. След като са открити престъпилите божия закон са изведени от светилището.
Непосредствено след успешното начинание, чиято единствена цел е да бъде опазена божията воля и да бъде разделено чистото от нечистото, предводителите на групата уведомяват медиите за извоюваната победа чрез писмо. Това, нека си го представим, не е някакъв постомодерен водевил, мизантропска абсурдна пиеса, някаква свръхзловеща гротеска за разпада на ценностите, за изгубения смисъл и пълната разруха на всички морални ориентири.
Това са нормални неща. Това са нормални неща.
Много интересна история е това. Както всички истории, тя е важна заради въпросите, които повдига. Призовавам ви, приятели, да разгледаме ролите на всички участници в това събитие.
Нека първо отправим поглед към групата на Кръстоносците. Можем да помислим за действителните мотиви на смелите мъже прочистили манастира. Действието им не е спонтанна проява на няколко граждани с общи позиции. Те са организирали транспорт до манастира, може би подхилквайки се или напротив, съсредоточени, изпълнени с мъжество и решителност, в качеството си на представители на определена политическа формация. В контекста на определена политическа ситуация. Бих го определила като безсрамен популизъм, насочен към прелъстяването на съвсем определена група от народонаселението.
Едно зловещо политическо кебапче. Кърваво и напръскано със светена вода.
Какво друго си струва да кажем? Да разгледаме откровено фашистката им реторика, едно палаво намигване към невъздържаните патриоти? Механизмите, които движат национализма? Връзката на групата с двамата духовници? Православието и национализма в моята родина винаги са били свързани. Както са свързани младия тираджия и застаряващата крайпътна проститутка.
Сега да помислим за Църквата, така отчаяно копнееща за прочистване. Смешно ми е че пиша тоя текст. Чесно. Изпитвам гняв и безсилие. И ми е мъчно. Сипах си една ракия. Направо съм бесна.
Тука става дума за Църквата. За Светия Синод на Държавна Сигурност, приятели, за старците. За поп Богдан, на когото винаги сипвах джин с тоник, когато идваше в ресторанта, докато живеех в Троян. Мъж с особено чевръсти за възрастта си ръце. Става дума за ролекси и за митрополит Кирил, който ръси миряните за здраве със светена вода през прозореца на линкълна си.
Разбирате ли за коя църква става дума, приятели? За удушения от миди божи служител. За пазителите на Божието Слово.
При тези специфики не знам дали си струва да стигаме до противоречията в самото сърце на християнството? След това са „Господари на Ефира“. Тяхната роля е особена. Те играят за рейтинг. При тях отива един разочарован любовник на един от монасите вероотстъпници. Един разгневен любовник. Който търси лично отмъщение. Освен да предложи компромат за конкретен човек, той си играе и със запалка около фитила на един обществен скандал. От Господарите, естествено, му дават микрофона и му дават възможност да изиграе ролята си, забележете, предоставяйки му анонимност. Следващият в тази история е господин Карбовски, който издига билборди с призиви: “ Вън пе*д*растите от църквата!“. Господин Карбовски.
Господин Карбовски, който обикаля телевизиите с горящата гума на националната мелодрама и пее с пълни гърди за изгубеното добро
Изпълнен с праведен гняв. Внезапно станал толкова свенлив, че не може да изпише „педерасти“ на билбордчето, за което е платил, без да го цензурира
Господин Карбовски, за когото писането през деведесетте означаваше да се бориш за спасяването на човешкия дух. Първият път, когато се усъмних в него беше, когато не се посвени да попита Николета с колко мъже е спала. Господин Карбовски. Нищо от това не е останало, приятели. Освен безмилостната борба за рейтинг. И тълпата от еднокраки джуджета бабички снимани с Николета Лозанова и проститутки лепиларки, които той унижава пред камера срещу десет лева. И животоспасяващите православни ценности.
Следват, разбира се, самите хомосексуални монаси от Троянския манастир. Мъже, които са наясно, че да докоснеш с нежност, или дори усмивка, нечии пенис, не значи незабавна смърт посредством гръмотевица. Разбирате ли, нека допуснем, че това са хора, които са били наясно със сексуалноста си. И въпреки това са се постарали, получавайки съответното образование и полагайки всички необходими усилия, да се озоват на съответните позиции в една традиционна социална структура, чиито основни принципни позиции яростно отхърлят основните пориви на телата и душите им.
Какво са правили тези хора в тоя манастир? Но ние с вас, да речем, не ги познаваме, не знаем нищо за живота на тези хора, за детсвото на всеки от тях, за родитителите им, за обствоятелствата, офоримили онова, в което те вярват. Бихме могли да допуснем, че те, въпреки предразсъдъците на структурата към която принадлежат, са имали нужда да се уповават на най-светлото, което тя може да им предложи.
Можем също да допуснем, че са циници, че са намерили начин, да живеят лесно своя начин на живот, в голяма степен отхвърлен от консервативното патриархално балканско българско общество. Сексуалното им и съответно морално етично поведение, не е нарушило основните морално-етични закони. Те не са действали срещу нечия воля. Имали са сексуални актове с пълнолетни осъзнати граждани от собствения им пол. Те не са престъпили законите на републиката. В този смисъл те не са по-опасни нарушители, от обикновените прелюбодейци в Лоното, от сребролюбците и всички отстъпници от ценностите на общността към която принадлежат.
На последно място сме аз и вие, приятели. Публиката. Въпросите, които ние с вас си задаваме след представлението. И отговорите, които си даваме. Онова, което нашата общност представлява. Онова, в което вярваме. Онова, на което ще научим тези, които идват след нас. Онова, което ще оставим.
