Един от известните и примамливи кътове по южното черноморско крайбрежие, там където гористите странджански разклонения се оглеждат в бистрите морски дълбини, е разположено курортното селище Китен. Романтиката е в живописната околна среда и двата уютни плажа: северния – Атлиман и Южният плаж на Китен. Между тях, навътре в морето се вдава полуостров с митичното име Урдовиза.
До Освобождението (1878г.) на източния край на носа над скалистия морски бряг се издигали стените на владетеля на крепостта. От тогава датира това селище – крепост. Кой е бил нейния владетел, какъв е бил нейния край, никой нищо не може да каже. За нея ни разказват само преданията н народните песни в този край. Те свързват селището с обособяването на областта Хасекнята, като привилегирована област през Османското иго. Още по-любопитно е, че в центъра на всичко стои личността на една българска девойка, която със своето родолюбие и самопожертвователност е осланила името си, за да се носи от уста на уста сред местното население в продължение на векове. Това било през първите години от завладяването на България от Османската империя.
В селището крепост Урдовиза се прочула с хубостта си девойка на име Стана Урдовизка – както я нарича народа в песните си. Тя била толкова красива, че дори турския султан бил пленен от нейната хубост и не се поколебал да изпрати войска, за да му доведе красивата българка. Султана й предложил да се омъжи за него и в един момент очите на хубавицата, от които непрекъснато се леели сълзи трепнали с някакво надеждно огънче. Тя казала на султана, че ще се омъжи за него, но първо иска да й изпълни едно желание – колкото земя в родния й край може да обиколи ездач на „хвърковат“ кон от изгрев до залез слънце, тази земя да се освободи от всички султански данъци и берии. На владетеля на огромни територии в Европа и Азия, това желание не представлявало трудност и той веднага се съгласил да го изпълни.
И ето, че една ранна утрин Урдовизката хубавица потеглила на „хвърковат“ кон от полуострова, поела на югозапад по посока на възвишението Гошелек, спуснала се към Велска по отсрещния бряг на реката. След това завила на запад срещу течението й и отсрещните висини. Така през целия ден прехвърляла гористите странджански баири, долове и падини. Конят непрекъснато се обливал в бяла пяна.
Към привечер, ездачката вече била заобиколила селата – Урдовиза, Ургари (Българи), Мързево (Кондолово) Граматиково, Заберново, Втика, Стоилово, Колово конак (бяла вода), Гъок Тепе (Звезден) Сърмотник (Бръшлян) и още някои други в западна посока. Тя препуснала по гористото Странджанско било Босна-Ургаш-Хаджийката, по посока на черноморския бряг. Но, когато стигнала до залива, северно по Урдовиза, конят се строполил от преумора и издъхнал. Умряла и красивата урдовизка девойка. От тогава рибарите, а след това и населението наричат залива Атлиман (Конски залив). Издаденият за целта специален султански ферман освободил населението от всички данъци и берии. Областта била наречена Хасекията или Асекия.
Тия привилегии хасекийци ползвали към първата половина на XIX век. Една от хипотезите е, че това е последното блокирано пристанище, изнасяло провизии за Троя, което довело до падането й. На полуострова още личат останки от древната крепост Урдовиза – страж срещу тирани и разбойници.
Tweet
