Надеждата на милиони хора е насочена към един отвъден, по-добър свят, до който се стига, след като душата се отдели от тялото при смъртта. Бремето на сегашния, реален живот е често непоносимо, но безброй хора имат утехата, че когато издъхнат, тяхната личност ще се отдели от мъртвото им тяло във формата на душа или дух и ще отиде на едно прекрасно място. На практика тези хора вярват, че смърт не съществува – тя касае само тялото, което е една временна физическа обвивка, но самата личност и нейните характеристики се намират в душата й, която продължава да живее, след като тялото бъде покосено от смъртта. И без значение дали се вярва, че при смъртта душите на всички хора отиват на едно и също място или на различни места в зависимост от водения на земята живот, в крайна сметка това разбиране приема, че душата е безсмъртна и живее вечно.
След като обстойно разгледахме въпросите за човешкото естество, състоянието на мъртвите, смъртта и изхода от нея така, както са ни представени в Свещеното писание (прочети статиите Естеството на човека – I, Смърт и възкресение и Две възкресения), разбрахме, че библейският възглед е изключително различен от популярния, според който всички хора притежават безсмъртни души, които напускат тялото при смъртта. Макар и да е толкова разпространено, зад учението за безсмъртието на душата не стои авторитета на Библията. Според нея мъртвите не са на небето или на някое друго място и проявяващи характеристиките на живите. При смъртта покойникът, който е вярвал в Христос, не отива да се срещне с Господа и да Го хвали, както толкова често са ни казвали, а изпада в мълчание:
“Мъртвите не хвалят Господа, нито ония, които слизат в мястото на мълчанието” (Пс. 115:17).
Свещеното писание твърди, че когато смъртта настъпи, единствената възможност за идентифициране на покойника е неговото мъртво тяло. То бива положено в гроб, който се определя като място на “мълчанието”. Няма някаква част от този човек, която да се отдели от мъртвото му тяло и да наруши мълчанието чрез хваление и славословие към Господа.
Смъртта наистина не е момент, при който мъртвият отива да се срещне с Господа и при който може да наблюдава случващото се с хората на земята:
“Рекох: Няма да видя вече Господа, Господа, в земята на живите; няма да видя вече човека като съм между ония, които престанаха да живеят… Защото преизподнята не може да Те хвали, смъртта не може да Те славослови; ония, които слизат в рова, не могат да се надеят на Твоята вярност. Живият, живият, той ще те хвали, както аз днес; бащата ще извести на чадата си Твоята вярност” (Исая 38:11, 18, 19).
Хвалението и славословието на Господа и способността да се вижда и научава случващото се на земята принадлежат само на живите хора. В човека не съществува никаква част, която да е в състояние да проявява подобни качества след настъпването на смъртта. За да може всичко това да се случи, мъртвият трябва да бъде възкресен. Това е единственият изход от смъртта, за който говори Библията (виж статията Смърт и възкресение).
Но тогава защо сме чували, че всички хора притежават безсмъртни души и след смъртта им душите на правените отиват в рая при Бога, а на неправедните – в пъкъла? От кога е започнало да се вярва това и защо е толкова разпространено сред християните? Макар и това учение да не се подкрепя от Библията, тя ни казва достатъчно много за неговия произход и за опасностите свързани с вярата в него.
1. Корени на учението за безсмъртието на душата.
Библейският доклад за сътворението на човека е изключително ценен, не само защото ни казва, как и с каква цел човекът е бил създаден от Бога, но защото разкрива и доколко той е бил уязвим от смъртта:
“И Господ Бог заповяда на човека казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш, но от дървото за познаване доброто и злото да не ядеш от него, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш” (Бит. 2:16, 17).
Тук Адам и Ева ни биват представени като същества, които могат да подлежат на смърт. Те наистина са създадени да живеят вечно, но това ще се случи, само ако останат покорни на Божията воля, т.е. тяхното безсмъртие е условно. Разбунтуват ли се срещу Бога, те ще умрат – първоначалното намерение те да живеят вечно няма да се осъществи и съществуванието им ще бъде прекратено.
При толкова ясно изявяване на това, какво човек може или не може да постигне по отношение на смъртта, е много трудно да се направи извода, че хората притежават в себе си качеството “безсмъртие”. Всъщност казаното е толкова ясно, че не дава възможност за различни интерпретации. И все пак врагът на Бога и хората се опитал да представи нещата по по-различен начин:
“А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията рече на жената: Никак няма да умрете, но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото” (Бит. 3:1-5).
С въпроса “Истина ли каза Бог?” Сатана (посредством медиума на змията) поставил под съмнение истинността на казаното от Бога. Ева не трябвало да допуска грешката да влиза в разговор с него, но цитирането от нейна страна на Божиите думи разкрива, че тя е вярвала, че нарушаването на Божията заповед води до смърт. Очевидно разбирането на Ева за нейната собствена природа не било, че тя или нещо в нея е безсмъртно. Съществуването й можело да бъде прекратено и това зависело от покорността й на Божията воля. Това е, което първите хора са знаели за собствената си природа и точно това разбиране се поддържа от Свещеното писание.
Проблемът е, че когато се влезе в дискусия с дявола, той винаги успява да внуши съмнение в Божиите думи и да представи нещата по по-различен начин. Точно това станало и с Ева. Използвайки проявения вече интерес Сатана не само внушил, но и засилил в нея съмнението в казаното от Бога. С лукавство и вещина той декларирал: “Никак няма да умрете!”
Макар и хилядолетия по-късно думите на падналия ангел да ни изглеждат като цялостно отричане на казаното от Бога, едва ли Ева ги е разбрала по този начин. Пълното отричане на Божиите думи лесно може да породи съмнение в самото отрицание и така врагът да бъде лесно разпознат. От край време най-успешният метод на Сатана е бил смесването на истината с лъжа. Така че тук той не отрекъл, че някаква част от човека може да умре. Важното било, че друга част от него не само щяла да остане жива, но и да премине в едно по-висше измерение и да придобие познание, което е достъпно само за Бога.
Разбира се, в крайна сметка посланието, което остава в съзнанието е, че всъщност истинска смърт не съществува. Непокорството срещу Божията воля не е толкова страшно, защото дори и нещо от нас да умира, личността продължава да живее под някаква форма и дори започва да води едно по-висше съществувание.
Прочитането на тази история неизбежно ни кара да мислим за базисната концепция, на която стъпва учението за безсмъртието на душата. И съвсем разбираемо, защото то е възникнало именно от тук. Първата лъжа, която въвлякла хората в бунт срещу Бога, е основата, на която стъпва учението за безсмъртието на душата. Тази първа лъжа е била повтаряна милиони пъти през вековете и така безчет хора са били подведени да вярват, че смърт не съществува и че човекът притежава безсмъртна душа, която продължава да живее след умирането на тялото.
Това разбиране обаче няма нищо общо с библейската доктрина. Всъщност Писанието съдържа текстове, които заявяват съвсем категорично, че човешката душа подлежи на смърт:
“Ето, всичките души са Мои; както душата на бащата, така и душата на сина е Моя; душата, която е съгрешила, тя ще умре” (Езек. 18:4).
Кристално ясно твърдение, че душата може да умре. Грехът води след себе си смърт и ако една душа съгреши, съществуването й ще бъде преустановено. Трудно е да се повярва, че при наличието на такъв текст, някой би се опитал да обясни учението за безсмъртието на душата чрез Библията. И все пак милиони хора смятат, че това е библейско учение. Това трябва да ни накара да се замислим за начина, по който падналото ни естество реагира на тази доктрина. Изглежда в нея има нещо примамливо и дори логично, така че ние, обхванатите от несъвършенство хора, да реагираме толкова приятелски на нея. Може би случилото се с Ева ще ни помогне да разберем този въпрос:
“И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде” (Бит. 3:6).
Ева била в непаднало, непокварено от греха естество, но подавайки се на манипулациите на Сатана желанието за едно по-висше изживяване станало по-силно от послушанието на Божията воля. Идеята, че ще премине към по-висша форма на съществуване, дори и нещо от нея (тялото й) да умре, била толкова привлекателна, че обърнала гръб на способността си да се съпротивлява на измамата и нарушила Божията заповед.
Ако така може да се повлия едно непаднало в грях същество, какво трябва да очакваме за хората, които са родени в грях? Естествено, че идеята за безсмъртието на душата ще стане приемлива. Независимо дали се вярва или не, че крайната съдба на тази безсмъртна душа зависи от начина на живот в тялото, това учение си остава по-лесно разбираемо, по-логично и като че ли по-пасващо на реалността. Нищо чудно, че е толкова популярно! Популярно и лесно за възприемане обаче не означава истинно. Този въпрос е изключително важен, за да се задоволим с нещо по-малко от истината. А тя е, че Библията по никакъв начин не поддържа учението за безсмъртието на душата, но разкрива корените му – чрез кого и кога е било прокарано в живота на човечеството. И тъй като зад него стои Сатана, всеки последовател на Христос трябва сериозно да преосмисли разбирането си по този въпрос и ако се окаже, че то не е съобразно Писанието, да го изостави независимо от неговата популярност и логичност.
2. Навлизане на учението за безсмъртието на душата в Християнската църква.
Като се има предвид произхода на идеята, че “душата” може да съществува отделно от тялото и кой стои зад нея, не е изненада, че този възглед е намерил здрави корени в древните езически религии и философски системи. Проблемът е, защо той е стабилно установен и в Християнската църква, след като Писанието учи нещо съвсем различно по този въпрос.
Наистина учението за безсмъртието на душата е било известно в древните векове. Всъщност откакто Сатана го изфабрикувал, то не е напускало човешките разбирания и с течение на годините се развило в стройна система стояща в основата на различни култури и цивилизации. Според гръцкия историк Херодот египтяните били първите, които учели, че човешката душа е безсмъртна и при смъртта преминава през серия от прераждания. Гръцките разбирания по този въпрос отразявали египетските. Според древните гърци душата е нещо отделно от тялото, така че при смъртта тя се отделя от него и продължава да живее. Този възглед е получил особения си разцвет в златния век на гръцката култура и философия – при Платон и Аристотел. И именно оттам е проникнал и в християнската теология.
Не че в Християнската църква не е имало предупреждения за това. Дори можем да кажем, че това е била една от опасностите по време на апостолите:
“Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христос” (Кол. 2:8).
Апостол Павел предупреждава вярващите да не бъдат “запленени” от “първоначалните учения на света”. Първото учение, което имало способността да запленява ума и така да отклонява от истината в Исус Христос, било именно учението на Лукавия, че няма смърт и че душата може да живее вечно. Ранните последователи на Христос били навсякъде заобиколени от гръцките разбирания за безсмъртието на душата и имало опасност да се подадат на това учение. Затова Павел насочил вниманието им към първата лъжа в Едем и ги предупредил за опасността от вярата в това учение.
Не само апостолите, но и ранните апостолски отци, от Игнатий до Поликарп, били убедени, че смъртта е край, несъзнателен покой. Безсмъртието идва с възкресението при Второто пришествие на Христос. За съжаление след това нещата се променили и учението за безсмъртието на душата успяло да се промъкне в християнската теология. Когато в църквата започнали масово да влизат необърнати езичници, те вкарали в нея и своята езическа философия и така християните започнали да вярват, че след смъртта душата напуска тялото. Църквата приела, че смъртта не е края на съзнанието, че съществува един вид преходен период между смъртта и съда. И както всички знаем, това вече е веруюто на стотици милиони християни днес.
3. Идеята за безсмъртието в Библията.
Но не говори ли все пак Библията за безсмъртието? Да, тя говори за него. Например някои новозаветни думи касаят конкретно безсмъртието (гр. “атанасиа”), а други означават “нетление” (гр. “афтарсиа”). Никъде обаче тези думи не се появяват обвързани с човешката душа. Не съществува дори един-единствен стих, в който да се казва, че човешката душа е безсмъртна. Писанието нарича “безсмъртен” само Бог:
“А на вечния Цар, на безсмъртния (гр. “афтартос” – “неподлежащ на тление”), невидимия, единствения Бог, да бъде чест и слава до вечни векове. Амин” (1 Тим. 1:17).
Безсмъртието е качество или състояние неподлежащо на смърт. Според Библията Бог е единствения, Който притежава безсмъртието като Негово присъщо качество:
“Който сам притежава безсмъртие (гр. “атанасиа”) обитавайки в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види; Комуто да бъде чест и вечна сила. Амин” (1 Тим. 6:16).
Когато мислим за Бога, трябва да Го разбираме като такъв, Който е вечен; Той няма начало и край и не подлежи на смърт. Единствен Бог е безсмъртен. Хората не са. Свещеното писание сравнява живота им с “пара, която се явява и после изчезва” (Яков 4:14). Всички ние сме “плът, вятър, който прехожда и не се връща” (Пс. 78:39). Без изключение всеки от нас “цъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се държи” (Йов 14:2).
Би било много погрешно да приписваме иманентни Божии качества на творенията. Между Бог и нас съществува огромна разлика и няма как за нас да бъде казано, че сме безсмъртни или че притежаваме безсмъртни души.
Както и разгледахме по-горе, когато става дума за хората, те са били създадени само условно безсмъртни. Продължителността на съществуванието им зависело от покорността им на Божията воля. Така че безсмъртието не е вродено в човека, а е дар от Бога, който може да бъде опазен само чрез послушание на волята Му. Опълчването срещу нея веднага разкрило на Адам и Ева истинността на Божиите думи. Когато били изгонени от райската градина, Бог преградил пътя им до дървото на живота (Бит. 3:22-24), за да не може вече човека “да яде и да живее вечно” (ст. 22). Това показва повече от ясно, че безсмъртието на човека е условно и че е било изгубено чрез греха. И тъй като вече Адам бил грешен и обречен на смърт, нямало как да предаде безсмъртие на децата си. Така “смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха” (Римл. 5:12).
Предвид категоричността на Божиите думи, Адам и Ева трябвало да умрат в деня на съгрешаването си (Бит. 2:16, 17). Божията милост обаче ги предпазила от незабавна смърт. Божият Син, “закланото Агне от създаването на света” (Откр. 13:8), предложил да даде живота Си, за да имат хората втори шанс. И тъй като извършеното от Него изкупление е съвършено, вечният живот е вече достъпен за всеки. Затова макар и да се раждаме смъртни, всички сме призовани да търсим безсмъртието (Римл. 2:7). То не се достига чрез практикуването на определена система за усъвършенстване, а се съдържа в личността на Исус Христос, с която всички имаме възможност да влезем в дълбоки и лични взаимоотношения. Тъй като Той “унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие” (2 Тим. 1:10), всеки, който е в близка връзка с Него, може още отсега да се докосва до безсмъртието и да притежава вечен живот:
“Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ” (Римл. 6:23б).
“Бог ни е дал вечен живот и че тоя живот е в Сина Му” (1 Йоан 5:11б).
Божията любов била в основата да се изработи план за спасението на човека и така да му се даде шанс да заживее отново вечно:
“Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16).
Достъпът до вечния живот е само в Исус Христос, затова и “който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот” (1 Йоан 5:12).
Разбира се, притежаването на вечния живот сега в Исус Христос, не премахва всички последици на грехопадението. И най-посветеният на Бога вярващ умира. Но обещанието на Библията е, че “както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят” (1 Кор. 15:22). И както вече разгледахме в статиите Смърт и възкресение и Две възкресения, това ще се случи в деня на Второто пришествие на Господ Исус Христос. Тогава верните Му последователи ще получат безсмъртието:
“Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни (гр. “афтартос”), и ние ще се изменим. Защото това тленното трябва да се облече в нетление (гр. “афтарсиа”) и това смъртното да се облече в безсмъртие (гр. “атанасиа”). А когато това тленното се облече в безсмъртие (гр. “атанасиа”), тогава ще се сбъдне писаното слово: “Погълната биде смъртта победоносно”. О, смърте, где ти е победата? О, смърте, где ти е жилото?” (1 Кор. 15:51-55).
Учението на Библията е кристално ясно, че Бог не дарява безсмъртие на вярващия при смъртта му, а при възкресението, което ще се осъществи при Второто пришествие. Така че макар и вярващия да има вечен живот в Христос още сега, действителното осъществяване на този дар и обличането на вярващия в безсмъртие ще стане при завръщането на Христос и не по-рано.
Учението за безсмъртието на душата не се поддържа от Библията, но тя разкрива неговия произход и посочва Сатана като негов източник. Затова не е безопасно да се вярва в него. Сигурността е в приемането на учението на Писанието за несъзнателното състояние на мъртвите и възкресението на тялото като единствен изход от смъртта.
Прочетете и статията Вечно наказание или вечно наказване, в която анализираме, доколко е библейско учението за вечно горящия пъкъл и вечното мъчение на грешниците.
Ако статията ви е харесала, споделете я с вашите приятели във Фейсбук, Туитър или по имейла. Можете също така да я принтирате или да я запазите като PDF документ. Просто използвайте бутоните по-долу.
Ако имате въпроси или коментар към статията, използвайте формата за коментари под бутоните. Благодаря Ви!
