Българинът продължава да разчита и да търси активно бързи кредити. При фирмите тази тенденция намалява. За последната една година българите са изтеглили с почти 75 млн. лв. повече бързи заеми, показват данните на БНБ от 16 май за дружествата, специализирани в кредитиране.
Към края на март бързите кредити на домакинствата нарастват с 5.5% в сравнение с миналия март до 1.438 млрд. лева. Това са 74.2% от всички пари, които са раздали тези компании. Година по-рано делът на гражданите беше 70.2%. Фирмите, започват да отбягват този тип кредитиране, което до някъде говори за стабилизирането им. Изтеглените кредити от компании към края на първото тримесечие на 2014 г. са 450.3 млн.лв. Те намаляват с 16.7%, или с 90.2 млн. лв. в сравнение с година по-рано.
Леко намалява и общият размер на изтеглените заеми – с 0.6% в сравнение с година по-рано до 1.959 млрд. лв. в края на март. Делът на лошите кредити остава на същите нива – около 30% от всички. Като стойност те намаляват леко и в момента са 586.7 хил. лв. Година по-рано необслужваните заеми бяха 591 хил. лв.
Една от причините за високите нива на лошите кредити е, че обикновено те се отпускат при опростени процедури. За сметка на това лихвите са многократно по-високи, отколкото при банките, като разликите достигат до стотици пъти. Това кредиторите обясняват с високия риск на предлаганата услуга. Заради многобройните оплаквания от този вид кредитиране миналия месец бяха гласувани промени в Закона за потребителския кредит и депутатите приеха таван за лихвите. Годишният процент на разходите, в който освен лихви влизат и други такси и комисиони, не може да надвишава 50.5%. Това правило обаче предстои да влезе в сила в края на юли.
