42, по известен в близкото минало като Стен, е шуменски рапър, който дебне своя момент от ъглите на квартала с най-лоша слава в града – Еверест – вече малко повече от десетилетие. Той добива сериозна национална популярност през последните две години – период, който самия той определя като най-интензивния от гледна точка на музикалното му развитие. Преди 2 дни той представи на феновете си агресивния и изпълнен с послания микстейп Реденето 2: The Walking Dead. Впечатлени от проекта, ние се свързахме с 42, за да поговорим за тейпа, възловите фигури в неговия музикален път, участието му в The Tr1cktape Vol. 2 и други теми, обвързани пряко със самия него. А в случай, че все още не сте чули новият му микстейп, направете го на този линк.
Здравей, 42, или предпочиташ да те наричаме Стен?
42. Стен беше в началото, но тъй като се появи още един с такъв псевдоним и много често ми пускаха негови песни, като си мислеха, че са мои, се придържам към 42.
Благодарим ти, че отдели време за първото си интервю за списание Еталон. Преди да се върнем назад във времето, нека направим едно уточнение. Как се стигна до момента, в който ти еднолично си популярен под псевдонима 42, а не като Стен? Напомняме на читателите, че дълги години 42 е асоциирано с името на рап дуото, състоящо се от теб и брат ти Giancana.
Ами както споменах, вече имаше още един Стен. В същото време, брат ми, Giancana, беше спрял да прави музика. В началото двамата бяхме известни под този псевдоним, но аз реших да продължа да пускам сам под това име или по-точно, под това число. Също така, самото име е кратко за рап псевдоним, а 42 е лесно запомнящо се и има символика, на която аз много държа.
Би ли споделил с нас символиката?
42 е име на банда, създадена през 1925 година в Чикаго. Занимавали са се с кражби, палежи, изнудване. Била е предимно от деца. Те никога не са били повече от 25 човека, но най-начетеният сред тях винаги им е чел приказката за Али Баба и 40те Разбойника и оттам дошло името 42. По-късно някои от тях започват да работят за Ал Капоне, като Сам Джанкана, например, който се издига доста в йерархията на мафията. Дори се говори, че Джанкана, заедно с Марчело и Трафиканте са замесени в убийството на Кенеди след години.
За тези, които не са запознати в детайли с твоето творчество, ти се занимаваш с хип-хоп от началото на миналото десетилетие. Как би описал цялата си кариера с няколко изречения?
Чак кариера е силно казано, но като цяло целия този период бих го определили като период на големи обещания и много труд, който така и не видя бял свят, но както във всяко нещо и това нереализиране си има своите плюсове и минуси. Като цяло правех рап без да ми пука много дали ще стигне до хората.
Предполагам, че би искал да благодариш на 2 Live Crew. Не са ли те тези, които те върнаха към хип-хоп музиката през 1999та?
По-скоро през 99та беше Eminem. Бях попаднал и на тяхна касетка от някъде и супер много се зарибих. Не ги бях чувал до тогава, въпреки че всички истински фенове знаем кои са те и още кога е било тяхното време. Аз просто ги открих по-късно. Преди това слушах Beastie Boys, Warren G и Coolio. А може би първата рап песен, която чух, беше на Warren G и Nate Dogg, “Regulate”. Баща ми беше купил една видео касета “TOP 10 MTV за 1993“, но мисля, че аз я чух през 1994. Бил съм на 9.
Ти имаш много специални отношения с един определен изпълнител от началото на своята кариера до този момент. Това е не кой да е, а Док Пит. Би ли ни разказал как се запозна с него и каква е връзката на това запознанство с Eminem?
Тъкмо тогава Eminem взе да гърми яко и аз си виках „Леле, слушал съм бели, ама този човек е различен, скандален, не му пука какво ще каже“. Беше като гласа на бунта. Eminem събуждаше тази част от съзнанието ти, която искаше да каже на всички „Майната ви!“ и някак си ти даваше да го направиш. В това време гръмнаха и втората вълна в България. Шамара и Конса с „Фенки, фенки“, Спенс с „Направи ме щастлив“ и между тях се появи Док Пит, който най-много ми допадна от всички. Той беше в музикалната компания Riva Sound, в която бяха и Ъпсурт. Те тъкмо бяха нашумели с „Чекай малко“, но аз се кефех на Доктора, слушах негови интервюта по Дарик Радио, напред, назад, и тъй като реших да започна да записвам, си мислех, че ще е най-добре да се свържа някак с Док Пит. Писах писмо като фен до Riva Sound и не щеш ли, след седмица някъде ми пише Петър Петков. Писмото започваше така: „Здравей, и аз съм Петър, по някаква случайност, но ти ме знаеш като Док Пит…“. Полудях от кеф. Така започнах да му пращам демота и той ме напътстваше кое как да правя, и има голям пръст в моето израстване като рапър. Относно връзката на случката с Eminem, получи се нещо като в песента “Stan”. Взех от там името, но го изписвах с “е“, защото звучеше по-добре на български, а и Sten е вид автомат от тия Шмайзеритe, които са ползвали по времето на Втората световна война.
Кой е Коко Паносян и как той помогна на твоята кариера?
Коко Пакосян е радиоводещ, който създаде студиото, в което работим, през 2006. Отидох там още дори преди да бъде завършено и в началото всички проби на звука, на всичко, което се сетиш, беше с мен. В началото си плащах, но с времето Коко видя, че има талант в мен и реши да ми предоставя студиото безвъзмездно. Случваше се в началото да ходя, но да има проблем с програмите, с кабелите, но с времето всичко стана по-добре и сега действаме яко. Както казах, предостави ни студиото. В момента AloneBeatz работи за него и нещата съвсем си паснаха. Също така, Коко плати двойния диск, в който събрахме най-доброто правено до 2011. Просто каза, че трябва да ги имаме тези неща на диск и така. Помага винаги с каквото може.
Би ли разяснил какво е ЗВМИ/4AYP? Как би описал лейбъла през твоите очи?
ЗВМИ/4AYP означаваше За Всички Млади Играчи (4 All Young Playerz). В него бяхме аз, Док Пит, брат ми, Adamant, Dog Shon, 5io. Като цяло започнахме добре с плановете, Доктора направи и доста добро студио. Записаха се доста неща, но за съжаление повечето от тях не видяха бял свят. След това Док създаде Play Records, който включваше самия него, мен и брат ми, но остана само като план. В момента не знам какво се случва.
Друга възлова фигура в твоята кариера е Joker Flow. Ти ли се свърза с него и как се заформиха вашите професионални отношения?
Всъщност аз се познавах с The Bro, който вече беше член на Vendetta, и ми каза, че Жокера иска да говори нещо с мен. Чухме се, говорихме да направим един трак, става въпрос за „Твърде хард“. Той дойде да запише в Шумен и ми предложи да работя с тях и да стана част от Vendetta. Тъкмо бях пуснал първото Редене. Казах му, че работя с Пит и ми трябва време да помисля, но се случи така, че заебах всичко като цяло и лятото заминах за Англия да си избистря главата. Там написах и “P.S. Fuck Off”, както и други тракове. Като се върнах, Жокера чу идеите и каза, че трябва да действаме, но нещата ще трябва да излизат през неговия лейбъл. На мен ми се работеше и се съгласих.
В миналото ти си имал доста проблеми със закона, резултат от физическа саморазправа. Може ли да се каже, че вече си ги оставил в миналото или те все още са част от живота ти?
Аз проблеми със закона съм нямал, той имаше такъв с мен. Има абсурдни ситуации, които те карат просто да не му се подчиняваш. Колкото до саморазправата, тя не беше една. В един момент бях предупреден от кварталния, че с тия неща вредя само на себе си и ако имам проблеми да му звъня, но ефекта беше нулев, Мисля, че се поспрях с тия неща, а и пораснах не само на ръст.
Преди 2 дни ти представи на публиката новия си микстейп Реденето 2: The Walking Dead. Поздравления за проекта! Защо избра точно това подзаглавие за микстейпа и какво вдъхновение намери в сериала Walking Dead?
Ами като цяло се зарибих по сериала още като го даваха по Fox, но не можех да засичам всички серии и си го свалих. Направо ми беше като магнит, един сезон за 2-3 дни хвърчеше. Главно вечер си го пусках и до посред нощ го гледах. В един момент си тананиках мелодията, с която започва филма и една вечер като си пусках сериала започнах да редя това с кулите близнаци и си казах, че ще направя „Реденето 2“. То беше замислено само като един сингъл и толкова. Дори е записано и снимано през март миналата година. В края на 2013 обаче преживях тежък период, нещо като депресия. Получих нервни кризи, беше ми забранено да пия кафе дори и това всичко в резултат на живота, който водя. Казах си, че трябва да се спра малко и имах много неща да кажа. Исках да ги кажа наведнъж, без да се бавя, без да променям нищо, просто да ми олекне и така записах целия микстейп. За един месец беше написа и записан.
Как би описал настроението, което носи микстейпа?
Двете крайности. В един момент нападам без задръжки, в другия благодаря на всички, въпреки всичко, защото това е част от живота.
Кой е отговорен за инструменталите в микстейпа?
Ползвал съм музика от YouTube, защото чувствах музиката, която си харесам, по начин, по който друг няма да може да ѝ влезе така, и реших да действам. Основното в случая са лириките, не инструменталите, които са ми като фон. Все едно разказващ нещо и зад теб музиката си върви. AloneBeatz също е допринесъл с бийта на „Реденето 2“. Той взе семпъла от филма The Walking Dead. Иначе той бачка по миксирането на целия албум, освен сингъла, който е миксиран от Жокера.
Защо избра да работиш точно с AloneBeatz?
AloneBeatz е едно младо момче, която има хъс за работа. Той направи някои от бийтовете за мои тракове, като например на „Твоята Нова“ и след нея на още доста други парчета. Винаги, когато имам нужда, е насреща, а и вече си работи в студиото. Всъщност той иска да се научи да миксира и мастерира и чете постоянно. Реденето 2 за него беше нещо като практика и възможност да се пробва. За пръв път му е.
В мисктейпа виждаме само 3 колаборации. Две са с брат ти Giancana и една с Sisco. Защо ограничи външната лирическа намеса в проекта само до тези 3 общи песни? Имаше ли още някой, с който искаше да запишеш, но по една или друга причина не се получи?
Всъщност Sisco е от моите момчета и не е рапър. Просто се кефи на музиката и влезна в трака. Също така, интрото е с участието на AloneBeatz. Иначе ограничих нещата по същата причина, поради която не съм ползвал бийтмейкъри.
В микстейпа ти на не малко места адресираш отношенията си с жените. Пример за това е песента „Лампите да загасим“. Припокриват ли се те с отношенията ти с жените в реалния живот?
Да, припокриват се. Аз като цяло в лириката си мога да кажа много големи думи, както правят някои други рапъри, ама не става без покритие. Колкото до жените, всеки получава това, което заслужи. Имам момичета, с които съм в прекрасни отношения и се разбираме перфектно. Значи вината не е само в мен. Забелязвам в по-малките, че от малки се учат на долни номера, но това ще им вреди след време на самите тях. „Малките к*чки с големите номера.“ Може да сменим въпроса вече, че се дразня и ще стана краен. Вместо да се учат на неща, които ще им помагат в живота… Има момичета големина на по 20 години и все още не знаят елементарни неща, но иначе в мръсните номера са първи. В момента ми въртят някакви такива.
В песента „Призрачен град“ ти ясно излагаш мнението си по въпроси като управляващите в България и псевдопатриотите. Би ли казал няколко думи за нея?
„Призрачен град“ я написах по простата причина, че се говори за всякакви неща, но положението става все по-трагично. Младите бягат и не искат да живеят тук. Ето Шумен, например. Града запада, аз така го виждам. По-малките градове и селата се обезлюдяват и никой не прави нищо по този въпрос. Виждам как партиите хвърлят средства, огромни средства за една мъртва надпревара, а вече никой не им вярва. Аз самия съм обвързан политически поради една проста причина – да казвам това, което виждам, и това, което не е редно, защото само ако стоим отстрани и псуваме на масата нищо няма да стане. Видяхме и протестите, купени протести, всичко е една голяма поза. Затова ако ще се променя нещо, трябва да се започне отвътре. Самите хора в тези партии трябва да осъзнаят, че е време да си променят начина на мислене и да започнат да действат в полза на народа, а не само да говорят по проблеми, далеч от истинските, и да спрат с тия циркове в парламента, защото народа няма да търпи още дълго. Имам чувството, че ако продължаваме по този начин, 150 години след освобождението няма да ни има вече. Как да работи за 300 лева, като само сметките са толкова. От тук трябва да се почне.
„Лесно е“ е доста красноречива песен и лириките и ясно адресират някои от популярните български изпълнители, получените от тях награди и летните им хитове. Би ли ни разяснил какво предизвика у теб емоцията, която изразяваш в парчето и защо реши да го запишеш?
Преди споровете бяха кой е ъндър и кой е комерс, сега кой е рапър и кой не е, а самото творчество остава на заден план. Няма да коментирам наградите, защото бяха просто абсурдни. Както казвам и в трака, единствено съм съгласен с наградите на Alex P и F.O., както и на Атила. Но не е до наградите, а до това, че някак си самият рап като понятие се измени и не само в България. Нямам нищо против Криско, той самия е казвал, че не се определя като рапър, но има журналисти, които… Не може да си политически журналист и да коментираш мач. Нещата са доста комплексни и смятам, че и аз не мога да ги формулирам точно. Мисля, че трака говори достатъчно сам по себе си.
Много характерна за твоя стил е директността на твоите рими, която е застъпена и в самия проект. Ти не се колебаеш да наричаш нещата с истинските им имена, независимо колко вулгарно би звучало. В това отношение, какво би казал на най-младите ти фенове, които попиват всичко като гъби? Не смяташ ли, че текстовете ти могат да им окажат негативно влияние?
Замислял съм се по този въпрос, но да вземем за пример чалгата. Там няма нито една лоша думичка, но посланията са повече от вулгарни. Не мисля, че проблемът е в начина на изразяване, а по-скоро в това какво изразяваш. Мисля, че всичко е до възпитанието на „малките гъбки“. Ако родителите им не им обръщат внимание, не се грижат за тях и не ги възпитават правилно, те ще попият всичко, което ги заобикаля, правилно или неправилно. Аз и затова направих микстейпа. Той ще бъде слушан само от хора, които знаят за какво става въпрос и няма да се разпространи както една песен, попаднала в Top 40 на Vbox7. Там може да я види всеки, а този продукт е само за хора, които ми се кефят и са наясно. А насилие и грозни сцени има навсякъде. Дори и сега да си пусна телевизора съм сигурен, че някъде дават някой криминален сериал, в който някой луд избива цели семейства, примерно.
Как би сравнил новия си мисктейп с първата му част, които излезе през 2012. Как определяш прогреса си като артист?
Като артист за последната година и половина се развих повече, отколкото през всичките останали години до сега. Развих таланта си, начина на рапиране. Сега всичко е по-добре, а и резултатите не закъсняха. Популярността е далеч по-голяма от преди, а колкото до микстейпа – разликата е в това, че тогава съм мисли за друго, занимавах се с други неща, които му повлияха. Всичко с времето си и за времето си. Като цяло, ако сега направя микстейп като първия, някак няма да е правилно. Ако тогава бях направил микстейп като този – също. Така ги виждам нещата аз.
Един от хитовете, които генерира през тази година е „Все едно“. Как се роди песента и очакваше ли да се радва на такъв успех?
„Все едно“ е записана през 2011. Трябваше да влезе в албума ми, който правехме с Пит, но така и не се случи. Докато бях в Англия си слушах песни на mp4-ката и „Все едно“ започна и си казах „Защо пък тоя трак не го снимам и не го направя като се прибера“. А самият клип е сниман в деня, в който снимахме “P.S. Fuck Off”. Сравнете кога излезе едната и кога излезе другата. Дразня се когато всичко става толкова бавно покрай мен. Исках да пусна трака още миналата година, но Док се бавеше със миксирането, а аз нямах вокалите тук, затова реших да я презапиша и мисля, че не сгреших.
Трябва да споменем и твоето участие в The Tr1cktape Vol. 2. Ти се появяваш в цели 4 песни. Как се запозна с tr1ckmusic?
Запознахме се през 2012 след едно участие на Dim4ou и F.O. тук в Шумен. Бях се напил много и не можех да мръдна от леглото, ама F.O. ми звъни и вика „Ставай, ставай да ходим към студиото“. Преди това бяха седнали на едно кафе и отидох да пием по една бира и да ги взема. С тях бяха Fox и tr1ckmusic, и Fox ме запозна с него. После се видяхме в Бургас на откриването на Занималнята. След това ми предложи бийтове за The Tr1cktape Vol. 2 и аз си избрах тези, които всъщност направих.
А как би описал проекта с няколко думи.
Тя и една дума стига – ЛУДНИЦА. Евала на tr1ckmusic, че ни събра и направихме тази бомба всички заедно. Живот и здраве, третата част ще е още по-голяма бомба.
Как се озова на чудовищното интро „Кой те излъга“?
Ами излъгах се и влязох или tr1ckmusic ли ме излъга [смее се]. Говорихме си за проекта с него и не помня точно какво стана. После ми прати частта на Hoodini и място да запиша. В последствие аз изгубих флашката и „Кой те излъга“ можеше да излезе и по-рано от предвиденото, но, слава Богу, не стана. После tr1ckmusic дойде в Шумен и снимахме и така.
Друг трак от компилацията, в който взимаш участие е „Друг вкус“. Той е представен близо година по-рано заедно с видео към него. Как се работи с Dim4ou и F.O.?
Ами как. Влизаме в студиото без да знаем какво ще правим, излизаме и пак не знаем какво сме направили, докато накрая видяхме, че всъщност сме записали 3 добри трака. Иначе се работи много добре, забавно е, F.O. е като фурия, Dim4ou е по-спокоен, има от всичко. С F.O. имаме още 2-3 трака, които ще излезнат някъде във времето. Единият е с Боби Кинта и D-ZastA, другият е с VladyMoney.
Думата Еталон означава модел за подражание. Кой твоят музикален еталон?
Аз малко сам съм си фен [смее се].
Какви музикални влияния имаш извън сферата на рап музиката?
Слушам много рок – Queen, Roxette, Metallica и доста други. Слушам дори и неща на Andrea Bocelli.
Занимаваш ли се с нещо извън музиката?
В момента имам 9-месечен договор в Комисия за защита от дискриминация. Там съм до юли месец и след това не знам. Ще го мисля.
Кои други родни артисти с удоволствие си пускаш да слушаш?
Български рап не слушам много, честно да си призная. А от чуждестранната сцена слушам много и различни. Просто съм на периоди и няма някой определен. Един месец слушам едно, друг – друго и така.
Кой беше последният бийт, който чу и си каза „Иска ми се аз да бях редил на него“?
„Кво става“ на Dim4ou.
Кажи ни един изпълнител и един продуцент, който според теб си струва да наблюдаваме в близкото бъдеще.
Изпълнителите са доста. Има един, който е две в едно – IMP.
Как се забавлява 42?
Ами различно. То май последните две години ми бяха само забавления и някак си ми идва като даденост, всичко ми е еднакво. Да има алкохол и момичета, пък другото е лесно [смее се].
Какво да очакваме от теб в близкото бъдеще?
Снимах нов клип, който ще излезе към края на този месец. Ще снимам и друг, който го мислим за края на юни и започвам работа по нещата с брат ми и едно ново момче, с което работя – Fly Boy. Той е R&B певец. С него също мислим проекти, както и с няколко други човека от моето обкръжение.
Искаш ли да добавиш нещо или да кажеш нещо на нашите читатели?
Ами освен да ги поздравя и да им пожелая здраве. И да слушат рап.
Къде читателите ни могат да следят творчеството ти?
Facebook фен страницата на 42
