Снимка с Manneken Pis

16
Добави коментар
Time
Time

/Поглед.инфо/ Двуострата кама на преференциите. Неудържимият възход на 15/15. И други прелести

Едно читаво нещо имаше на тези избори и то мълниеносно беше окепазено и злоупотребено.

Преференциалният вот дава чудесна възможност на хората да гласуват за човек, когото харесват, а не за някакви посредственяци, дежурни любимци и угодници, досадници и нагаждачи, за разни натрапници, парашутисти, десантчици, политически бродници и хамелеони. Дава възможност на хората да променят волята, да объркат сметките, да провалят договорките на партийните върхушки, лобита, кланове и задкулисия. Обезсмисля принципите на антиподбора, който превръща политиката в сборище от овластени, скудоумни негодници. Изважда „партийните маси” от тяхното безмълвие, безличие и привидно равнодушие. Озвучава глухия ропот и тътен на стаени несъгласия (стаени поради вечното нагаждане и разстилане по диплите на конюнктурата) не само за това кой и как реди някакви листи, но и за това кой и как взима решенията, определя политиката, назначава тук и там, облагодетелства тоя и оня, раздава или отнема някакви благини. (Този тътен бучи вътре във всяка една партия.) Лишава от спокоен сън всички, които си купуват избираемото място в партийната листа – днес в една, утре в друга.

Изобщо – преференциалното гласуване е страховита заплаха за партийните бонзи и мандарини, за онези невидими персони, които дърпат конеца на една партия, и които експлоатират безмилостно идеалите, въжделенията и почтеността на изтерзания до смърт избирател.

Обаче!

В същото време преференциалният вот е поредната мажоритарна имитация (като оня пискюл през 2009 г., натрапен от Първанов) и затваря свободната воля до 1 (едно) предпочитание. Той е коварно оръжие за организиране на вътрешни студени войни и братоубийствени битки, за партийни (коалиционни) преврати, за изкривяване и подмяна на вота, за разчистване на сметки и територии, за мръсни игри и подлости, за елиминиране и унижение, за допълнителен контрол на контролирания вот, за покупко-продажба на гласове и съвести. Това вече не е оръжие на демокрацията, още по-малко – на честта, а на интригата, на амбицията, инструмент за манипулация и зловредство в ръцете на същите лобита, кланове и задкулисия, които уж трябваше да обезоръжи и обезсили, и които превърнаха преференциалния вот в неговия антипод.

Първата жертва на тази светкавична злоупотреба е Меглена Кунева. Политическият дебют на РБ беше увенчан с преврат по височайша Командирска заповед. Превратът разклати и бездруго паянтовата конструкция на Реформаторската Барака, която я оцелее до следващите парламентарни избори, я не.

Един технически гаф (ако е гаф) произведе „феномена” 15/15, изстреля го в самолета за Брюксел, превърна го в герой, любимец, звезда и сензация. Някои привидяха пръста на съдбата, други на бърза ръка назначиха 15/15 за „символ на промяната”, „водач на бунта” и лидер на БСП и на ПЕС (по съвместителство). Така се изкарва шестица от тотото – като пуснеш фиш само с едно число.

Самият „феномен” повтаря заучени фрази: „Има късмет, но няма случайност”, „Аз ще влея млада кръв в Европарламента”, „Хората искат нови лица”; понякога леко се колебае – „Може би наистина да съм някакъв знак!”, обаче преодолява колебанието, защото „Това е и въпрос на усилена работа!”, понеже „Два месеца съм обикалял!”; той е скромен и самокритичен – „Аз съм образован, но на мен ми трябват едни 6 месеца, за да натрупам абсолютна компетентност” (едни мижави 6 месеца и ето ти натрупана абсолютна компетентност); изживява се като „олицетворение на демокрацията в БСП” и „посланик/говорител на младите” (ако това е говорителят на младите, горките млади). Изобщо – отвътре му иде тая пущина политика…

И колкото повече „феноменът” говори по телевизорите, толкова по-неудържимо блика едно отчайващо сиво поточе, което расте и се разлива в пълноводна река.

Животът в телевизора е опасен. Журналистите (ах, тези хиени!), имат безпогрешен нюх, надушват амбициозната посредственост от сто километра, разпознават лесната плячка, и, както обявиха 15/15 за любимец, тъй го пускат по пързалката и го разкостват.

Според говорители на 15/15 неговият „избор” бил предизвикал небивала енергия в младежкото обединение на БСП. Не знам каква енергия е отприщил този „избор”, но със сигурност върху БСП избликна кален гейзер.

„Феноменът” не е феномен, „сензацията” не е сензация. „Феноменът” шества из всички партийни листи с номера от 1 до 17 и ЦИК го обясни около 350 пъти (да бяха обяснявали овреме!). Обаче всичката ирония и сарказъм се леят върху БСП с една мракобесна наслада, която издевателства над левите избиратели, обявява ги за тъпи цървули, прости селяндури и изкукали дъртофелници.

15/15 извика див възторг и сладострастно злорадство сред „умните и красивите”. Те намериха сгода отново да демонстрират своята божественост и великолепие, и най-вече – получиха нечакан и несънуван реванш над Достена Лаверн – единственият човек, който разобличи и разнищи цялата продажна, иждивенческа същност на българските „тинк-танкове”, „непеошници” и „експерти на прехода”. Какво сладко отмъщение! (Достена е единственият човек в листата на КБ, срещу когото имаше една настръхнала антикампания – и отвътре, и отвън. И тази антикампания продължава.)

Благодарение на 15/15 Борисов изду „интелектуално превъзходство” във вид на затлъстял бицепс, и в тържествуващия разгул на своето LIBIDO DOMINANDI (страстно, похотливо, сластно влечение към властта) нарече хората от БСП „болни прасета”.

15/15 не е феномен, а грешка, гаф. И „феноменът” го знае много добре, колкото и да го навиват и нахъсват с ехидното „кьорав карти не играе”. Политиката не е партия бридж, грешката не е критерий, гафът не е качество. Когато грешката е критерий, критерият е погрешен. В същото време никой не се съмнява в близо 5-те хиляди преференции за Сашо Симов, примерно. (Сашо е единственият в листата на КБ, за когото имаше индивидуална, публична, почти президентска кампания. В резултат – 7 пъти по-малко преференции от 15/15, но истински.) Ако пък проф. Пантев беше получил 50 000 преференции, никой нямаше да пита „Как така?” и „К,востана?”.

Какво следва?

Ако 15/15 замине за Брюксел, утре всеки може да „стане” всякакъв, благодарение на технически гаф, случайност или недоглеждане. Но! От утре всеки „гаф” може да бъде планиран, режисиран и, естествено – платен. Привидният „гаф” ще „еволюира” в схема, във вътрешновидова битка за надмощие и разчистване на сметки. Ако вече не е „еволюирал”.

Искрено се надявам гафът да е гаф, а не схема, не вътрешна (или външна) партийна, лобистка злоупотреба с един демократичен инструмент. Искрено се надявам, ако има схема, 15/15 да не е в нея и да не е подозирал за нея. Но той вече е превърнат в инструмент. Негово е знаковото послание – „Аз нямам никакъв проблем да бъда използван, стига да не бъда правен на глупак”. Дори да поиска да се откаже, няма да му позволят. Той вече е вкаран в схемата. Върху 15/15 винаги ще тегне като гърбица обвинението в непочтеност, но това си е негов морален проблем. Твърде висока цена за една снимка с Manneken Pis (Пикаещото момченце).

Ако 15/15 се откаже (както повелява доблестта), отсега знам каква „енергия” ще се отприщи. Тутакси всички „умни и красиви” ще ревнат: „Притиснаха го! Извиха му ръцете! Купиха го! Изпълзяха мрачните сталинистките призраци! Удушиха невинното младо момче! Смазаха крехкото стъбълце на промяната в Столетницата!”…

И понеже политиката е коварно занимание, а аз съм скептик, предупреждавам за още една опасност. Утре всеки, който получи истински, действителни преференции, може да бъде пожертван и посечен заради нечий интерес (партиен, коалиционен, личен, корпоративен, лобистки и всякакъв).

Това е положението.

Преференциалният вот е двуостра кама. Инструмент на демокрацията и средство за злоупотреба с демокрацията. Едновременно. Той може да обезсмисли – едновременно! – почтените и непочтените, талантливите и посредствените, можещите и неможещите. Нищо не е еднозначно. Зависи кой, как и за какво използва този инструмент.

И си мисля, че листата на всяка една партия за евроизбори (особено) трябва да е като номинациите за „Оскар”, като оценка и признание, там трябва да бъде елитният корпус, без значение кой на кое място е поставен. И – задължително! – без излюбления „баланс на интереси”, без квоти и финтифлюшки, без пълнеж и плява (аман от хора, които и за селски пъдари не стават, ръсят нафталинени фразички на диалект, давят ни в своята сивота и безличие, обаче се скинват от претенции).

За целта всяка партия трябва да има национална листа, но върхушките не ги обичат тия работи, щото може и да не попаднат там.

Каква наивна идея, нали! Адски интелигентска…

Послепис-1: Предлагам вместо преференции, да казваме предпочитания.

Послепис-2: Ако този текст ви изглежда щадящ по отношение на 15/15, то е поради моята милозливост. И докато не защити името си, ще го наричам 15/15.

в. Дума

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели

Добави коментар

Абонирай се
Уведомете за
0 Коментара
Inline Feedbacks
Виж всички коментари