Европейският съд излезе с решение по дело C‑360/12 Coty Germany GmbH срещу First Note Perfumes NV. Делото касае следното:
От
акта за преюдициално запитване е видно, че Coty Germany, установено в
Mayence (Германия), произвежда и разпространява парфюми и козметични
стоки. То е притежател на правата върху триизмерната марка на Общността
(в черно и бяло) № 003788767, която възпроизвежда флакон и е
регистрирана за парфюмерийни стоки.
Coty
Germany разпространява дамския парфюм „Davidoff Cool Water Woman“ в
цветен флакон с надписи, който възпроизвежда марката на Общността.
First
Note е установено в Oelegem (Белгия) дружество, което търгува на едро с
парфюми. През януари 2007 г. то е продало парфюма „Blue Safe for Women“
на Stefan P. Warenhandel (наричан по-нататък „Stefan P.“), чието място
на търговска дейност се намира в Германия. От акта за преюдициално
запитване е видно, че последният е получил доставката на стоките от
First Note в Белгия и след това ги е препродал на германска територия.
Coty
Germany подава иск срещу First Note, като поддържа, че
разпространяването от последното на посочения парфюм във флакон, подобен
на този, чието изображение е предмет на посочената по-горе марка,
представлява нарушение на правата върху марката, неразрешена сравнителна
реклама и нелоялна имитация.
Искът
е отхвърлен както в първоинстанционното производство, така и от
въззивната инстанция. В решението си последната приема, че германските
юрисдикции нямат международна компетентност. Coty Germany подава
ревизионна жалба пред Bundesgerichtshof. В подкрепа на жалбата си то се
позовава на марка на Общността № 003788767, както и на обстоятелството,
че в закона за мерките срещу нелоялната конкуренция подобни практики са
забранени и, при условията на евентуалност, в случай че подобно
кумулиране на претенциите е изключено, се основава, на първо място, на
марката на Общността и на второ място, на германския закон за мерките
срещу нелоялната конкуренция.
При тези обстоятелства Bundesgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Член 93,
параграф 5 от Регламент […] № 40/94 трябва ли да се тълкува в смисъл,
че в една държава членка (държава членка А) е било извършено нарушение
по смисъла на [посочената разпоредба] в случаите, когато с извършено в
друга държава членка деяние (държава членка Б) е осъществено съучастие в
нарушението, извършено в първата държава членка (държава членка А)?
2) Член 5,
точка 3 от Регламент […] № 44/2001 трябва ли да се тълкува в смисъл, че
вредоносното събитие е настъпило в една държава членка (държава
членка А) в случаите, когато непозволеното увреждане, което е предмет на
производството или от което се черпят претенции, е извършено в друга
държава членка (държава членка Б) и се изразява в съучастие в
извършеното в първата държава членка (държава членка А) непозволено
увреждане (основно деяние)?“.
Решението на съда:
1) Съдържащото
се в член 93, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от
20 декември 1993 година относно марката на Общността понятие „територия
[на държавата членка, на която] е било извършено нарушение“ трябва да се
тълкува в смисъл, че когато продажба и доставка на стока, с която се
нарушават права върху марка, са извършени на територията на държава
членка и са последвани от препродажба от приобретателя на територията на
друга държава членка, тази разпоредба не позволява да се установи
правораздавателна компетентност за разглеждане на иск за установяване на
нарушение на правата върху марката, предявен срещу първоначалния
продавач, който от своя страна не е упражнил дейност в държавата членка,
към която принадлежи сезираната юрисдикция.
2) Член 5,
параграф 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000
година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни
решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че
при твърдение за неразрешена сравнителна реклама или нелоялна имитация
на защитен с марка на Общността знак, забранени от закона за мерките
срещу нелоялната конкуренция (Gesetz gegen den unlauteren Wettbewerb) в
държавата членка, към която принадлежи сезираната юрисдикция, тази
разпоредба не позволява да се установи въз основа на мястото на
настъпване на събитието, причинило вреда вследствие на нарушаването на
този закон, компетентността на юрисдикция на посочената държава членка,
при положение че този от предполагаемите извършители, срещу когото е
предявен иск пред същата юрисдикция, не е упражнил дейност в тази
държава. За разлика от това в този случай посочената разпоредба
позволява да се установи въз основа на мястото на настъпване на вредата
правораздавателната компетентност за разглеждане на иск за установяване
на отговорност, който се основава на посочения национален закон и е
предявен срещу лице, което е установено в друга държава членка и за
което се твърди, че е извършило в нея деяние, което е причинило или има
риск да причини вреда в рамките на правораздавателния район на
сезираната юрисдикция.
English version
The European Court ruled in Case C-360/12 Coty Germany GmbH vs. First Note Perfumes NV. The case concerns the following:
According
to the order for reference, Coty Germany, established in Mainz
(Germany), produces and distributes perfumes and cosmetic products. It
is the proprietor of rights to the three-dimensional Community trade
mark (black/white) No 003788767, representing a bottle, registered with
respect to perfumes.
Coty
Germany markets the ladies’ perfume ‘Davidoff Cool Water Woman’ in a
coloured bottle with lettering on it reproducing that Community trade
mark.
First
Note, a company established in Oelegem (Belgium), is a perfume
wholesaler. In January 2007, it sold a perfume called ‘Blue Safe for
Women’ to Stefan P. Warenhandel (‘Stefan P.’), whose place of business
is in Germany. The order for reference states that Stefan P. took
delivery of those products at the premises of First Note in Belgium and
subsequently resold them in Germany.
Coty
Germany brought an action against First Note, claiming that the
distribution by First Note of that perfume in a bottle similar to that
represented in the trade mark referred to above constituted an
infringement of a trade mark, unlawful comparative advertising and
unfair imitation.
That
action was dismissed both at first instance and on appeal. It was held
on appeal that the German courts had no international jurisdiction. Coty
Germany brought an appeal on a point of law before the
Bundesgerichtshof. In support of that appeal, it relied on Community
trade mark No 003788767 and the fact that, under the Law against unfair
competition, such commercial practices are prohibited and, in the
alternative, it relied, in the event that such a cumulative claim was
not possible, primarily on the Community trade mark and secondly on the
German Law against unfair competition.
In
those circumstances the Bundesgerichtshof decided to stay the
proceedings before it and to refer the following questions to the Court
for a preliminary ruling:
1.Is
Article 93(5) of Regulation … No 40/94 to be interpreted as meaning
that an act of infringement is committed in one Member State (Member
State A), within the meaning of [that provision], in the case where, as a
result of an act in another Member State (Member State B), there is
participation in the infringement in the first-named Member State
(Member State A)?
2. Is
Article 5(3) of Regulation … No 44/2001 to be interpreted as meaning
that the harmful event occurred in one Member State (Member State A) if
the tortious act which is the subject of the action or from which claims
are derived was committed in another Member State (Member State B) and
consists in participation in the tortious act (principal act) which took
place in the first-named Member State (Member State A)?’
The Court’s decision:
1. The
concept of ‘the Member State in which the act of infringement has been
committed’ in Article 93(5) of Council Regulation (EC) No 40/94 of
20 December 1993 on the Community trade mark must be interpreted as
meaning that, in the event of a sale and delivery of a counterfeit
product in one Member State, followed by a resale by the purchaser in
another Member State, that provision does not allow jurisdiction to be
established to hear an infringement action against the original seller
who did not himself act in the Member State where the court seised is
situated.
2. Article 5(3) of
Council Regulation (EC) No 44/2001 of 22 December 2000 on jurisdiction
and the recognition and enforcement of judgments in civil and commercial
matters must be interpreted as meaning that, in the event of an
allegation of unlawful comparative advertising or unfair imitation of a
sign protected by a Community trade mark, prohibited by the law against
unfair competition (Gesetz gegen den unlauteren Wettbewerb) of the
Member State in which the court seised is situated, that provision does
not allow jurisdiction to be established, on the basis of the place
where the event giving rise to the damage resulting from the
infringement of that law occurred, for a court in that Member State
where the presumed perpetrator who is sued there did not himself act
there. By contrast, in such a case, that provision does allow
jurisdiction to be established, on the basis of the place of occurrence
of damage, to hear an action for damages based on that national law
brought against a person established in another Member State and who is
alleged to have committed, in that State, an act which caused or may
cause damage within the jurisdiction of that court.
