Значение на игрите за развитието на човека
Процесът на игра.
Процесът
на игра е присъщ за децата, като играчите получават удоволствие,
полезни навици и опит, забавлявайки се с помощта на разнообразни
играчки, особено в периода на посещаване на детски градини. Тук ще
намерите правилата за редица индивидуални и колективни забавни игри не
само за деца, но и за възрастни. На мода са много онлайн игри, които
обикновено са безплатни. Igri ima za vseki. Но автентичната игра в
условия, максимално близки до реалните, остава завинаги незаменима.
Основна човешка дейност.
Играта
е една от основните дейности, които имат значение за развитието на
човека, както в неговия филогенезис, така и в антогенезиса му. В нея се
развиват в единство умствените способности, моралните и
нравствено-волевите качества, възпитават се социалните чувства, формира
се личността. Като специфична форма за реализиране взаимодействието на
субекта с околната среда, опосредствано от детско общество, играта
съдейства за развитие на детския колектив.
Нещо като определение.
Играта
е вид човешка дейност, насочена основно за получаване на удоволствие,
но като доброволен процес е ограничена от правила и няма продуктивно
значение, макар че има определен стремеж към победа. При това се
наблюдава не само при хората, но и при животните. Процесът на игра в
природата е по-присъщ на младите особи (деца), като по този начин
играчите получават навици и социален опит, полезни за живота на
възрастните и в този смисъл може да се счита за вид приятно обучение още
от детската градина, продължаващо с домашни занимания и простиращо си в
много области от живота на хората.
Дали играта е псевдодейност?
Въпреки
пророческите гледища на великите педагози, традиционната педагогика
винаги е считала играта за един вид отпадък на умствената дейност или
поне за псевдодейност, без функционално значение и дори вредна за
децата, която ги отклонява от задълженията им. Към опитите да се
разглежда играта като форма на взаимоотношение между детето и околната
среда принадлежат схващанията на редица ранни педагози, но П. Жане
поставя играта в основата на йерархията на човешките дейности от гледна
точка на реализиране на взаимоотношенията между човека и
действителността. Той счита, че детето не е в състояние да се издигне до
дейност, чрез която се постига напълно адекватно приспособяване към
средата.
Възпитателно въздействие
Връзка между игра и труд.
Като
подчертава важното възпитателно въздействие на играта, Макаренко прави
сравнения с труда, без да остави незабелязан нейния специфичен характер.
Но ако връзката между играта и труда е важна предпоставка за изясняване
същността на играта, то връзката на играта с развитието на личността
заема важно място в проблема за формиращото й значение. Неслучайно
Рубинщейн пише: „В ранните предучилищни години от живота на детето
(особено в детската градина) се явява тази основна дейност, в която се
формират личности, ….. поставят се основите и се извършват първите
етапи от тяхното развитие, защото, „както играе, детето живее“ живот,
изпълнен с непосредственост, действеност и емоционалност“.
Умения за игрови замисъл.
Децата
придобиват умения съвместно да си поставят и реализират игров замисъл,
да общуват, като се ръководят от определени игрови и реални правила, да
овладяват нравствени норми, възпитават се социални мотиви на поведение. В
играта се възпитават чувства на симпатия и дружелюбност между децата.
Зараждат се чувства на отговорност, справедливост и отзивчивост.
Игровият замисъл и свързаните с него роли и правила създават условия за
възпитаване на контролирано поведение, самостоятелност, организираност,
целенасоченост като черти на волята и характера.
Средство за самовъзпитание
Още
в края на миналия век Грос определя играта като средство за
самовъзпитание: „…. Там, където развиващият се индивид по своя
вътрешна подбуда и без всякаква външна цел проявява, укрепва и развива
своите наклонности, имаме първоначално проявление на игра“. С
твърдението си, че детето не е умален модел на възрастния, Жан-Жак Русо
извършва такава велика революция в образованието както тази на Кеплер,
Коперник и Галилей по отношение на слънчевата система.
Аксесоари и обстановка по време на игра.
Преобразяване чрез въображение
Известно
преобразяване се осъществява в чрез играта, в която преобладава
„преобразяването“ на предметите чрез въображението. Идеята за
уравновесяването между човека и средата е в основата и на теорията на
Пиаже за формиране на символи у децата. Според него играта е символ на
прехода от „асимилация“ към „акомодация“, т.е. от „включване на обектите
в схемата на действие“ към „приспособяване на действията на детето към
обектите“. С тези си схващания Пиаже насочва вниманието към развиващите
функции на играта и особено по отношение развитието на мисленето, чиято
проява е типична за „символичните“ игри.
Играчки.
Често
се използва игрови инструментариум, наречен най-общо играчки, но в това
се включва също заобикалящата обстановка, декорация, костюми и други.
Макар, че играта е присъща за младите хора, има много разновидности, а
някои от тях са изключително насочени към възрастни хора. Чрез нея се
активизира мозъчната и мускулна дейност на играчите, като се имитират
истинските жизнени процеси, осъществявани винаги в определени рамки
(игрово поле) и време.
Колективни и индивидуални онлайн игри.
Има
колективни и индивидуални игри, като например отборните състезания или
реденето на кубчета. През последното десетилетие особена популярност
придобиват игрите онлайн, в различни интернет платформи, характеризиращи
се с голяма степен на драматизация и имитация на реални обстановки.
Онлайн играта протича в режим на реално време, като в нея могат да се
включват огромно количество играчи, намиращи се на големи разстояния
едни от други, даже на различни континенти, като за целта е необходимо
само да разполагат с компютър и връзка с интернет.
Традиционна игрова култура
Народна култура.
В
културата на всеки народ влизат създадените през вековете и предавани
от поколение на поколение негови игри, включвайки в себе си най-добрите
национални традиции. Те съпътстват ежедневието на деца и възрастни, като
спомагат да се изработят жизнено важни качества – издръжливост,
бързина, ловкост, честност, справедливост. Децата могат да играят с
всичко, което попада в ръцете им, като намират приложение на всеки един
предмет, различно от основните му функции.
Основни умения в живота чрез игра.
Децата
придобиват основни умения за живота в игра с различни играчки и колкото
те са повече и игрите по-разнообразни, толкова по-добре. Още Сеген,
пише: „Книгите не могат да научат детето на онова, което му дават
играчките. Народите, които разполагат с най-много играчки, притежават и
най-много индивидуалност, идеализъм и героизъм и твърди, че играта е
най-непреднамерената дейност на детето, но всъщност тя е нещо повече: за
него тя е свободно и доброволно осъществяване на една физиологическа и
психологическа функция, нещо съкровено.“
Игрова култура на човека.
Играчка
може да бъде даже най-обикновена пръчка, намерена на пътя, или
кухненските съдове, различни инструменти, вода, но всички те веднага
придобиват съвсем друго, символично игрово значение. Първата култура,
създадена от човек, е игровата култура, основаваща се на трудовите
традиции и социалната дейност. Тя се създава, използва и предава от деца
и възрастни, в семейството и в обществото и представлява важна част от
жизнената стратегия на хората, усещащи уникалността и неповторимостта на
живота.
Типично за детството е играта.
А
всъщност има и нещо по-типично за детството от играта, тъй като
несъмнено тя произтича чисто и просто от един от аспектите на всяка
дейност (както въображението по отношение на мисълта): това, че игровата
дейност с различни видове играчки преобладава у детето би могло да се
обясни с факта, че типичните тенденции за всяко поведение и всяка мисъл
не са така добре уравновесени помежду си в началото на умственото
развиване у детето, както у възрастния. Играта е форма на поведение на
човека, обикновено в свободното му време, която по правило не е насочена
към придобиването на опреден практически резултат. Тя е индивидуално
или колективно развлечение, регламентирано от правила (особено в
детските градини) и опиращо се на народните или групови традиции, в хода
на което се реализира всяка личност, при това леко и с удоволствие.
