Бижутерия
Какво е бижутерия и кога възниква
Бижутерия като термин произлиза от френски – bijuoterie или joaillerie, и е изкуство да се произвеждат разнообразни накити и украшения от различни видове материали – благородни и полублагородни метали, скъпоценни, полускъпоценни и изкуствени камъни, дърво, мидени черупки, корали, синтетични материали и други.
Най-често срещаните украшения са обеци, гривни, огърлици и пръстени, но взависимост от географското разположение, култура и историческата епоха – тяхното разнообразие варира. Днес, най-често използваните метали са сребро, злато и платина.
Разнообразни накити са използвани още в древността. Техните функции и предназначение са разнообразни.
Показ на богатство, заможност
Функционална употреба – телени копчета, игли, катарами, различни други приспособления за закопчаване на дрехи, обувки, колани и за закрепване на прическата
Символика – да покаже членство или принадлежност към военна или религиозна организация
Защита – под формата на амулети, талисмани и магически приспособления
Артистичен дисплей
Повечето култури в даден исторически момент имат практиката да пазят големи количества богатства, съхранявани под формата на бижута. Многобройни култури също така имат практиката да дават сватбени зестри под формата на бижута или монети. Бижутата са използвани и като разменна валута или търговски стоки.
Много елементи от бижутерията, като брошки и катарами, възникнали като чисто функционални – се превръщат по-късно в декоративни елементи.
Бижутата също могат да бъдат символ на членство в група, като в случай на християнското разпятие или еврейската звезда на Давид, или западната практика женените хора да носят брачна халка. Носенето на амулети и медали за преданост, за да се осигури защита или предпазване от злото е често срещано при някои култури.
Едва в края на 19-ти век, с работата на такива майстори като Петер Карл Фаберже и Рене Лалик, изкуството започва да взима предимство пред функцията и богатството. Тази тенденция продължава и днес.
Материалите са взети от темата в Уикипедия – Бижутерия!
Кои материали са най-използвани в бижутерията
Бижута от метали
При създаването на бижута, обикновено се вграждат скъпоценни и полускъпоценни камъни или други ценни украшения в благородните метали. През различните епохи са използвани сплави на почти всички известни метали.
Модерните бижута обикновено включват злато, бяло злато, платина, паладий, титан, или сребро. Повечето американски и европейски златни бижута са изработени от сплав на златото. Американските бижута имат стандарт, който гласи, че златото трябва да бъде най-малко с 10K чистота (41,7% чисто злато, K означава карат), във Великобритания е 9K (37,5% чисто злато), като най-голямата чистота е до 18K (75% чисто злато). В сплавта на златото обикновено се използва мед (което придава лек червеникав оттенък) и сребро (при което златото изглежда жълтеникаво). Твърде рядко се среща чистота от 22К (91,6% чисто злато) и още по-рядко 24K (99,9% чисто злато), защото при тази чистота металът се счита за твърде мек за направа на бижута в Америка и Европа. Сплави с такава висока чистота обаче се използват широко в Азия, Близкия Изток и Африка.
Платиновите сплави са с диапазон от 900 (90% чист ) до 950 (95% чист). Среброто се използва в бижутерията в една разновидност – 92,5% сребро. Неръждаема стомана също се използва понякога.
Диаманти
Диамантът е най-твърдият от естествено образуваните минерали, шлифован обикновено с форма на брилянт. Той е сред най-ценените скъпоценни камъни в бижутерията. Диаманти за първи път са добити в мини в Индия. През 1994 г. се добиват 55 милиона карата, а световните запаси към същата година се изчисляват на над 1,5 милиарда карата. От тях 365 милиона карата са ювелирни, а на африканските находища се падат около 1000 млн. карата. През 2005 г. Австралия, Ботсвана, Русия и Канада са сред основните източници за производство на диаманти.
Днес диамантите са най-популярни при годежните пръстени, традиция, която може би стартира с брака на Максимилиан I и Мария Бургундска през 1477 г. Най-големият диамант намерен досега е Кулинан, с маса от 3106 карата и размери 100/65/50 mm. Намерен е в мината „Премиер“ край гр. Претория в РЮА. В същия рудник през 1919 г. е намерен и вторият по големина диамант в света с маса 1500 карата, за който обаче няма сигурни данни. Затова за втори по големина се счита един черен диамант без име с маса 1000 карата. Не е ясно къде точно е намерен, но се предполага, че в Бразилия или Централна Африка. На трето място е Екселсиор с 995 карата, открит също в РЮА.
Кехлибар
Кехлибарът или още наричан янтар (под влияние от руски език) е вкаменена дървесна смола от иглолистни дървета, която с течение на времето се е втвърдила и е образувала този древен органичен скъпоценен камък, който представлява аморфен полимер и не образува кристали. Цветът му е от жълт до червен, често с включения от растителни частици, насекоми и други, което увеличава цената му.
Камъкът трябва да бъде най-малко на един милион години, за да бъде класифициран като кехлибар, като възрастта му може да достигне до 120 милиона години. Образуван е през терциера главно по бреговете на Балтийско море. Днес залежите в Калининградска област представляват поне 90% от световните. Янтарът се среща също така в Сицилия (наричан симетит), в Румъния (румънит), в Мианмар (бирмит), в Канада, в някои райони на Атлантическото крайбрежие на САЩ, Доминиканската Република, в Украйна и в незначителни количества по крайбрежието на прибалтийските страни.
Използва се като електроизолационен материал за получаване на янтарна киселина, лакове и в бижутерията. В парфюмерията натуралният комплекс от кехлибар осигурява дълготрайност и пълнота в ароматното качеството на композицията. Ароматния кехлибар създава много опиянителна екзотична чувственост на парфюма. Давани са му редица поетични имена като „сълзите на морето“, „дар от слънцето“ и други.
Рубин, Сапфир, Тюркоаз
Рубинът най-често е с интензивен червен цвят и един от най-ценените камъни в бижутерията в продължение на хилядолетия. Цветовете на рубините обаче варират от дълбоко розово до наситено червено с виолетов оттенък. Най-висока стойност имат рубини с цвят, наречен „гълъбова кръв“ – червен с леко виолетов оттенък. В Римската империя рубинът е на особена почит и се цени повече от диамантите. Най-известните рубини са „Северната звезда“, намиращ се в Музея по естествена история в Ню Йорк, както и „Рубинът на Едуард“, съхраняван в Британския музей по естествена история в Лондон.
Друг популярен скъпоценен камък е сапфирът. Най-често срещаният му цвят е синият, но има голямо разнообразие от пурпурносини, зелени, жълти, безцветни, оранжеви и розовооранжеви. Тези камъни много често се използват за украса на корони. Те са едни от най-твърдите естествени камъни. Тъмносиният сапфир „Свети Едуард“ се намира в центъра на кръста на короната на Британската империя. Короната на Руската империя е украсена от два големи сапфира с тежест 258 и 200 карата. От сапфир са издялани бюстове на трима американски президенти Джордж Вашингтон (1997 карата), Ейбрахъм Линкълн (2302 карата) и Дуайт Айзенхауер (2097 карата).
Тюркоазът е с много специфичен синьо-зелен цвят, макар да варира в разнообразни нюанси: жълт, зелен, син, които се доближават до синьото. Находища на този минерал са известни в Средна Азия (Иран, Узбекистан, Казахстан, Таджикистан), Китай, САЩ, Австралия и други страни. Често се свързва с индианската бижутерия.
Мъниста и стъкло
Други често използвани материали са стъкло, емайлирано стъкло, дърво, черупки и други природни находки от животински произход, включително слонова кост, естествена глина, но също и полимерна глина и дори пластмаса.
Естествени стъкла, като обсидиана, се използват още през каменната епоха. За първи път производство на стъкло е документирано в Месопотамия и Египет в средата на 4 хилядолетие пр.н.е., когато стъклото за пръв път е използвано като глазура за керамика и други предмети. През 1 век пр.н.е. се появява техниката на духаното стъкло и дотогава крайно редките и ценни предмети стават много по-обичайни. Мъниста често се използват в бижутерията – в колиета, гривни, обици, колани и пръстени. Бродерията с миниатюрни мъниста, която е популярен вид ръчна изработка по време на Викторианската епоха, се радва на възраждане в съвременната направа на бижута. Украшения, направени от мъниста са също така много популярни в много африкански страни и при коренното население на Северна Америка.
Мурански и венециански майстори разработват кристалното стъкло, емайлираното стъкло, стъклото с нишки от злато, многоцветното стъкло, млечното стъкло и разнообразни имитации на скъпоценни камъни, изработени от стъкло. От 10 век Венеция се превръща в център на производството на стъкло. Разработени са много нови техники и градът става център на печеливша експортна търговия. Венецианското стъкло е високо ценено между 10 и 14 век, защото венецианците успяват да запазят процеса в тайна.
