Държавата
има проблем при дефиниране понятието за малко предприятието, въпрос,
който не е решен еднозначно в икономиката и практиката и на други
страни, поради което възниква голямо разнообразие от всевъзможни
становища, концепции, модели и определения, какво трябва да се разбира
под това и при всички тези случаи възможностите за работа от къщи
отпадат от подобни класификации и не са обект на разглеждане и подкрепа.
В
тази връзка, твърде различни са и подходите за определяне размера на
съответната икономическа единица, като в някои случаи се ползват повече
от петдесет статистически критерии, като:
– численост на персонала,
– обем на произведената продукция,
– размер на реализираната печалба,
– стойност на основния капитал,
– пазарен дял,
– степен на специализация.
голяма
част, от които са не приложими за нуждите на насърчаване и стимулиране
на възможностите за надомен труд, като в различните държави от ЕС
големината на подобни показатели е даже още по-разнообразна и объркваща,
в т.ч. и приемане на регулации от държавата, които поставят
индивидуалните предприемачи за надомна работа в неравностойно и
неблагоприятно положение.
Според сега действащите
критерии на държавата, вършенето на работа от къщи би могло да се
разглежда не като „малко“ и даже не като „микро“, а като миниатюрно
предприятие, която обикновено се върши от дома, от един човек, с
подръчни средства и материали. Когато и държава стигне до това
заключение, може би ще погледне с други очи на възможността по този
начин да се осигури препитание на около 450 хил. семейства в България,
чрез съответно насърчаване – освобождаване от данъци за първите 5
години, поемане на част от осигурителните вноски, насочване на
консултантска помощ за развитие на дейността.
