ХАРИЗМА: Премреженият поглед и ръцете на ясновидеца излъчвали огромна биоенергия, твърдят близките му.; Снимка: „168 часа“
В предишния брой ви разказахме за невероятните способности на ясновидеца дядо Влайчо от село Коньово и как вероятно заради предсказанието му за смъртта на Георги Димитров бил изпратен в комунистическите лагери.
Сега четете част от стотиците любопитни случки и спомени, събрани за него и любезно предоставени на „168 часа“ от наследниците на феномена – Жечо и Мария Жечеви.
Въпреки феноменалните му възможности комунистическата власт не разрешавала на дядо Влайчо да предсказва и да лекува хората.
Забраната съсипала живота на пророка от село Коньово, защото хората не преставали да го търсят за помощ.
След като предсказва с точност кончината на вожда Георги Димитров, както вече „168 часа“ писа, дядо Влайчо е изпратен в комунистическите лагери. Без вина и присъда през 1947 г. той е въдворен за цели 6 години в Перник, Бобов дол, мина „Качулка“, лагера „Куциян“ и накрая в ТВО на остров Белене. Като истински духовен великан приема със смирение тежката си и незаслужена съдба и през цялото време се стреми да помага на другите, свидетелстват хора, които са го виждали в затворите. Според разкази на съвременници на няколко пъти е предвидил срутване в мините и е спасил живота на десетки, като ги е предупредил предварително. Невероятен спомен е запазен и за неговото освобождаване от лагера. През 1953 г. един ден началникът на лагера донесъл решението на кого колко му остава още да стои. Без всякакви аргументи за дядо Влайчо казал, че ще лежи още толкова, колкото е лежал дотогава в същия лагер – три години.
Тогава се случило нещо неочаквано – в разрез със строгия правилник ясновидецът се обадил от строя: „Не е вярно, след два месеца ще бъда освободен!“
Само фактът, че ръководството било объркано от скорошната смърт на Сталин, спасил пророка от тежки наказания. Не щеш ли, след два месеца – през август 1953 г., лагерът наистина бил разформирован и Влайчо Жечев излязъл на свобода. Когато ги пускали началникът на лагера, който запомнил думите му, не могъл да се начуди. Разбира се, той не вярвал на никакви паранормални способности. Извикал го насаме и директно със строг тон го попитал: „По кой канал Държавна сигурност те информира за закриването на ТВО?“
„Ако имах хора в Държавна сигурност аз нямаше да съм тука“, отговорил скромно дядо Влайчо. (Вж. спомени на Божил Стоянов.)
Когато го освободили от лагера, отишъл най-напред у свои приятели, а после се прибрал при роднините си в родното Коньово. За да не бъде в тежест на никого, веднага започнал работа към ТКЗС, но славата му била голяма и хората продължавали да го търсят. В онези години тази популярност можела да му донесе само нови неприятности. За разлика от Ванга, която се ползва с официалното покровителство на властта, за Влайчо нямало кой да се застъпи. Принудил се дори да напусне селото, но хорската мълва неизменно го откривала и той живеел почти в нелегалност.
Мария Жечева е успяла да открие и автобиографията на ясновидеца. Там простичко и ясно той описва ситуацията:
„Едно създадено такова положение на никого не е добре: на които ме търсят и не могат да ме намерят, не е добре, на братовото ми семейство, гдето е обезпокоявано всеки ден, не е добре, на мен не е добре, мили ми са хората. На властта не е добре. Тия страдащи все се озлобяват против нея… Моля се, чета си редовно Словото и все очаквам умилостивяване от Исуса за многото ми грехове и многото грехове на пощурелия цял свят. Амин.“
В спомените си дядо Влайчо пише още:
„Аз си дойдох в селото. На брата си в семейството отидох. За да не бъда в тяжест, отидох да работя на пчелина на Стопанството. Десет години бях там като отговорник на пчелина. По съвест работих. Не ми правеха ревизии. Аз съм гледал да има икономии, дори съм се отказвал от известно число трудови дни. Загдето съм се върнал от затвора в моето село и гдето съм влезнал в пчелина, не много, но премного съжалявам, но не се връща. Аз пак трябваше да избягам в някоя местност, непозната, недостъпна, и там да се подготвя за по-висока Духовна работа и тогава да се върна в селото, но аз дочаках отново да се трупа публика около мен. И аз отначало им се молих да не идват при мен, а да отиват в църква да се молят, понеже сега има закон. Гласуват, че който се занимава с гадание, наказва се със затвор и глоби, но колкото им се молих, те по-много се трупаха и аз почнах да ги наричам чуми, вампири, самодиви, което като стар човек не ми правеше чест. Но най-после реших да избягам от селото и да не се връщам там, а народът пак си върви и ме търси…“ Наследниците на пророка си спомнят интересни факти и за това как се е зародила дарбата му. Веднъж например той споделил с племенниците си: „Още като бях малък, като се помня, много често, когато играех на улицата с децата, ме нападаха някакви духове – такива рошави, нечисти деца. Аз се разревавах и отивах при мама. Когато ме прегърнеше, всичко изчезваше и аз се успокоявах. Трудно ми беше да играя с децата.“
Още свидетелства за необикновената дарба на дядо Влайчо, четете в новия брой на в. „168 часа“
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
