Класическата операция на носа заслужава особено внимание, тъй като често се налага повторение и много рядко възстановяване на носа. Повторната ринопластика се характеризира от педантичните хирурзи като най-трудната естетическа операция на основателно претенциозни пациенти.
Пластичната хирургия е дял от медицината, затова и пластичният хирург трябва изключително стриктно да спазва лекарската процедура: поставяне на правилна диагноза, изграждането на план на хирургичното лечение – базирайки се на познанията си по анатомия и функция на тъканите, изключително изрядни оперативни условия и следоперативно наблюдение.
Естетическите характеристики на елегантния правилен нос, /колонката на носа, ноздри, върхът на носа, назо-лабиалната гънка /,естетичните области, с които комуникира носът, / горна устна, очи, чело и скули, брадичката /, възгледите на пациента за естетика, както и някои расови и топографски особености на неговия произход трябва да се имат в предвид при поставянето на диагнозата.
Правилната диагноза, доброто познаване на анатомията / кости, хрущял, подкожна мазнина, носна преграда, кожна тъкан – всичко това участвува в изграждането на носа/, познаването на биологичната функция на тъканите и изработването на оперативен план, всичко това са предпоставки за добрия изход на операцията на носа.
Хирургическия талант на оператора не е основното, но е задължително условие ринопластиката да бъде успешна. Следоперативният период почти винаги е без усложнения, но налага да се спазва задължителния 10 дневен възстановителен режим.Регулирането на дишането се установява при диагностицирането и по време на операцията се премахва евентуалният анатомичен причинител за затруднено дишане, /изкривена носна преграда, хиперплазия на лигавицата, полипи и др./
Повторната ринопластика е един по-сложен статус и изисква особен хирургически талант и правилен подход към проблема.При повторната ринопластика , след като случаят го изисква хирургът не трябва да пести никоя от хирургичните техники, с които разполага пластичната хирургия, даже ако е необходимо интервенцията да прерасне в по-сериозна операция.От предишната операция връзките между анатомичните компоненти са вече амортизирани и шевовете пречат на повторното хирургично оформяне.Затова един логичен интервал от време от около 10 до 12 месеца е необходим да „узреят“ старите шевове и да се престъпи към повторната ринопластика. Лекарската процедура:анамнеза, диагноза, оперативен план и хирургическо лечение отново стриктно трябва да се спази.За да успее някой да поправи предишните грешки е необходимо да използва цялата си фантазия и творчество, прилагайки различните техники на пластичната хирургия, описани в литературата. Дисморфиите, които е възможно да се получат от една първоначална ринопластика още по-трудно се поправят и не могат с лекота да се дадат сигурни решения на проблема.Едно по-обемно диагностициране е необходимо и то насочва и оперативната дейност. При необходимост от възстановяване на липсващ хрущял, непременно трябва да се избере и установи източникът на неговия заместител /ухо, ребро, носна преграда/. При необходимост от възстановяване на липсваща кост, нейният заместител трябва да се търси от външната част на черепа. По- рядко предишната операция просто не е довършена и тогава повторната ринопластика следва каноните на класическата пластика на носа. Богатият опит на пластичния хирург, правилната диагноза, и непрекъснато разширяващата се палитра от нови техники са във състояние да гарантират благоприятен изход .
