ОБОЖАВАМ ГИ!!!
Правя ги често и зиме и лете и винаги са били едно прекрасно и засищащо ястие за нашата трапеза.
Ще се впусна в спомени и лирични отклонения, които напирт да бъдат споделени, затова този, който се интересува направо от рецептата да превърти до първата снимка
От малка се вълнувам от нови рецепти и понеже живея в Плевен, а баща ми е от Момино село (какво хубаво име нали ) пловдивско, затова не мръдвах от кухнята, когато ходехме там, за да науча и тамошните вкусотии как се правят.
Когато и да ме попитат по темата какво умеят да приготвят добре в южна България, веднага ще кажа ВСИЧКО! Но, на гости си е винаги най-вкусно нали? Разбира се твърдо стоя зад позицията, че на месото са майстори на майсторите, каквото и да са ми опекли или сварили там все е сочно и вкусно! Все още по Гергьовден почти всяка тамошна къща приготвя пълненото агне, което пекат в селската тухлена фурна, та в този ред на мисли селото е малко, агнета у всяка къща, ако имате път на там минете да ви почерпят, все има в повече и си раздават един на друг
От стринка знам един трик за вкусно и сочно агнешко на тава без многото му чалъми, както казват там – за да стане добре оваляйте всяко парче месо в олио и много малко сол, наредете мръвките плътно една до друга, да няма празно в тавата, покрийте с фолио и печете:) Тутманици – лелеееее няма да ви говоря за тях само си ги представете топли, вдигащи пара и меки като сюнгер Домашно квасено овче мляко, с нож да го режеш. Домашно краве масло извъртяно в правата пералня с перка от едно време, жълто и вкусно като никое друго. Твърдо бяло сирене, ама истинскооооо, Боже! Тук ще спомена и големият ми чичо, който за да не се обиди ще похваля с печената му на жарава сланинка, ама от онази с месце по нея, не като беконите от супера, от които тече вода и вкус дори и на сапун нямат!!! Почистваш скарата с едно парче истинска сланина за да се почне едно печене на каквото се сетиш от зеленчуци и месо, та чак до риба, много ядене при тез хора брей, няма шега да знаете
Когато бях дете често ходехме на гости на малкият ми чичо (баща ми са четири деца), който ми бе най-любим из останалите Бяха минали 2-3 години откакто се беше оженил и вече си имаха със стринка едно мъниче, та еуфорията бе голяма, когато им отидох отново на гости веднъж по това време. Събираше се цялата рода от там по повод гостуването ни и се правеха споменатите от мен вече скари до късно вечер, но денем с толкова деца покрай себе си стринка като почнеше със закуската сутрин, крак не подвиваше не можеше да ни изхрани Чист въздух, много зеленина, голям двор за игра, граничещ до поляна, сещате се:) Дали заради тези скъпи спомени или просто чушките са си вкусни, но тази рецепта винаги ме засища и духовно и физически
Дали защото бяхме изяли всичкото месо и там и ако не е домашно друго не се признаваше, или просто на стринка и бе писнало от мръвки, сложи един ден куп зеленчуци на масата и започна грижливо да ги реше на много малки парченца. Е, това бе мойта игра, нали се сещате Омагьосано следях с интерес и възхита бързите и движения, признала съм я като спринтьор в рязането на ръка, а на палеца си нямаше и следа от порязване, никога не разбрах тази магия как става, така механично знаеше колко да натиска при рязане в ръката си! Аз още се учех на това онова и разбира се често се контузвах, я ми паднала тавата на краката докато се опитвам да я вкарам във фурната, я съм се порязала, я съм загорила боба Спомени…. Питах стринка какво ще наготви, а тя само сви рамене и каза, че както дойде, това ще хапнем, прави го ей така наслуки. Познато ви е на повечето нали? Така наслуки стават често най-вкусните неща!!! Та, време ми е вече да ви ги покажа тези чушки, не да ви карам да се облизвате до припадък )))))))))
Нарежете си на ситно (смелете в блендера) 2-3 големи глави лук, 2 моркова, 2 картофа и един син домат. Нужни са ви още 10-15 почистени от семето чушки за пълнене, които може да са през зимата и от тези парените в буркан. В оригинал рецептата съдържа и парче сланинка нарязано на малки кубчета, но ако искате да е постно изключете я от съставките.
Пригответе си още един голям обелен и нарязан на кубчета домат, купичка ориз (около 100-тина грама), чаена лъжичка сол, чаена лъжичка червен пипер, 1/2 чаена лъжичка черен пипер и малко брашно за затапване на чушките.
Ако няма да се плашите от сланината, сложете я в дълбока тенджера с две три супени лъжици олио да почне да се пържи, докато стане не хубави златисти пръжки. Но пък, ако сте решили да я изключите от съставките, защото сте вегетарианци, то тогава налейте в тенджерата поне стотина милилитра олио, защото постно, постно, ала си трябва мазничко, за да стане вкусно
После прибавете към нея лука и морковите и пържете и тях около 4-5 минути, докато омекнат.
Прибавете след това и картофите и не спирайте да разбърквате, защото нишестето в тях ще доведе до бързото залепване на цялата смес за дъното на тенджерата Пържете още около 2-3 минути, колкото да си смени леко цвета картофа.
След това прибавете синият домат и просто бъркайте на огъня още само минута, той е много нежен, а и ще „глътне“ голяма част от мазнината в себе си, поради което ще ви е трудно да пържите по-дълго време сместа. Това обаче не е и нужно, сурова плънка в чушките после няма да имате, но пък, ако не запържите сместа няма да е вкусно уверявам ви!!!
Идва ред след толкова запържване да запържите леко и ориза, който прибавяте, разбърквате само с останалото, добавяте и подправките, пак объркайте, прибавете и домата и долейте към сместа една чаена чаша вода.
Оставете всичко да поври, докато ориза погълне в себе си цялата течност и набъбне леко. Е, това е сместа за чушките ви е готова Оставете я леко да се охлади, за да не ви пари при пълненето. После напълнете чушките и всяка една накрая потопете в малко брашно, за да се запечата отворчето и.
Когато имате късмет цялата смес да ви стигне идеално да напълните всичките чушки, то тогава ги подредете като рибените люспи т.е. да се застъпват шахматно леко една друга в тава. Надупчете всяка чука с върха на ножа на две три места за да не се пукат при раздуването на ориза, между тях налейте малко водичка (до половината височина на легналите в тавата чушки) и запечете във фурната, докато оризът най-вече набъбне и сместа леко излезе от всяка чушка.
Ако, пък ви остане от сместа, просто я разпределете между чушките и пак си налейте водичка и печете докато стане ориза готов Няма празно все ще е вкусно, но стринка ги направи по горният метод на времето нали си ми е майсторка
Много приказки, много нещо, като по южняшки, ама пък си заслужава То знам ли наскоро разбрах, че освен пловдивска, влашка, сръбско-македонска жилка, във вените ми тече и малко гръцка от единият ми прадядо, за който до скоро не се бях интересувала, може и от там да ми идва дефекта ))))))))))) Ще ме извинявате за многословието, но поне не словоблудствам като политиците, а ви предлагам нещо истинско, нещо мнооооооооооооого вкусно!!! Направете си ги няма да съжалявате!
Не мога да пропусна да ви разкажа какво се случи след близо 15-десет години, когато стринка и чичо ми дойдоха на гости у дома и когато дойде техният ред да се запознаят с моите дечица Чакам си ги аз с масата както подобава, ама съм наготвила и от тези чушки. Слагам чиниите, хапват всички сладко сладко, ама чушките първи се ометоха. Накрая стринка ме пита „От къде знаеш тази вкусна рецепта, Миме? Трябва да ми я запишеш!“
Времето ли се шегува с нас, кулинарията ли е толкова необятна, че дори това, което сме сътворили не можем сами да запомним сред многото си рецепти в тефтера, каквото и да се окаже, важното е да е вкусно! Нали?
Да ви е слако!
