От коалиция „Булгартабак“ към коалиция БОСТАН

14
Добави коментар
javorkal
javorkal

Тук няма да се впускаме в анализ на мотивите на Бойко Борисов, който се извъртя като фурнаджийска лопата и докато заедно с ДПС „мачкаше“ социалистите на първото четене на актуализацията на бюджета, сега изведнъж заяви, че БСП трябвало да си я приема заедно с ДПС и „Атака“.

 

Неотдавна моят безкрайно остроумен и талантлив приятел Славимир Генчев написа стихотворение, в което констатира, че „по-горе от хляба е само фурнаджийската лопата“. Г-н Борисов отдавна е убеден в личен план, че е по-горе от хляба, и затова смята, че има пълно право да се държи като фурнаджийска лопата.

 

Иска ли Борисов да го „пришият“ към ДПС ?

 

Новият пирует на Борисов зарадва социалистите от сърце и г-жа Мая Манолова незабавно изрази удовлетворението си, че макар и по конюнктурни съображения, Борисов се е отказал да натовари държавата с още 3,5 милиарда лева дълг. Тя се зарадва и от факта, че покрай „последователното поведение“ на Борисов служебното правителство няма да получи „геннерално пълномощно“ да сключва международни договори за взимане на нови заеми.

 

В изказването на г-жа Манолова обаче има едно твърдение, което е хем вярно, хем погрешно. Тя обяви, че никой, в това число и Борисов, не иска да бъде „пришит към ДПС“. Това твърдение е само частично вярно, защото Бойко Борисов реши, че не си струва да се обвързва с ДПС предизборно пред очите на публиката. Това изобщо не значи, че той ще има нещо против коалицията БОСТАН да се появи отново следизборно.

 

Понякога един анекдот може да размърда мозъчните гънки на политиците повече от дълги и добросъвестни обяснения. Опълчването на публиката срещу това, което творците на градския фолклор нарекоха „коалицията БОСТАН“ на БОрисов и МеСТАН, свърши повече работа от дългите обяснения на вещи и изкушени в публичните финанси лица. Един виц уплаши Бойко Борисов повече от десет папки с бюджетни разчети. Може би защото Борисов разбира от вицове повече, отколкото от бюджетни сметки и публични финанси. А може би и защото при него емоциите са на първо място.

 

Публиката беше позабравила факта, че Бойко Борисов е порядъчно страхлив политик и е способен днес да се откаже от нещо, което е прокламирал с патос вчера. Добре е обаче публиката да не забравя, че „коалицията БОСТАН“ съвсем не е от вчера и че предишното й име би трябвало да е „Коалицията БУЛГАРТАБАК“.

 

Коалицията „Булгартабак“, която предшестваше коалицията БОСТАН

 

По-паметливите си спомнят как правителството на Бойко Борисов продаде с лекота „Булгартабак“ на среди, свързани с Цветан Василев и Делян Пеевски. (По онова време двамата бяха в най-прекрасни отношения). Този ход на Борисов беше в крайна сметка мил поклон към ДПС, което винаги е имало специални интереси в тютюневата индустрия. По онова време КТБ, Цветан Василев и най-паче Делян Пеевски бяха в чудесни отношения с ДПС. Така че Борисов направи жест към ДПС, какъвто не са правили и официални коалиционни партньори на Движението, ако не броим, разбира се, безпаметната глупост с назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС.

 

Така, преди да се роди „коалицията БОСТАН“, се роди „коалицията БУЛГАРТАБАК“. Не е лошо да се напомни също така, че дори по време на тоталната приватизация по време на управлението на ОДС при правителството на Иван Костов властимащите се въздържаха да приватизират „Булгартабак“ и БТК. (БТК беше приватизирана впоследствие за жълти стотинки с царствената елегантност на царското правителство на НДСВ). Интересното е, че по време на правителството на Иван Костов имаше силен интерес от световни тютюневи компании към приватизацията на „Булгартабак“.

 

По време на официалното държавно посещение на президента Петър Стоянов в държавата Израел, той имаше специална бизнес закуска с представители на въпросните световни тютюневи компании. Въпреки наличния интерес и въпреки че официалната държавна доктрина тогава беше „да приватизираме наред“, правителството на Иван Костов се въздържа. НДСВ и Тройната коалиция също се въздържаха да предизвикват радикална смяна на собствеността в отрасъла.

 

Продажбата на „Булгартабак“ дойде с Бойко Борисов. Тя бе насочена в посока на възможно най-удобния за ДПС купувач. На въпрос към Бойко Борисов: „Кой всъщност купи Булгартабак ?“, всезнаещият Батман на българската политика, който е бил първо главен секретар на МВР, а след това е и министър-председател по време на задаването на въпроса, отговаря простичко с две думи: „Не знам“.

 

Тези две думички са всъщност допълнителен бонус към приватизационната сделка. Бойко Борисов е категоричен: „Не знам“. След двете думи може да се допише: „То аз знам, има си хас, но изобщо не смятам да коментирам и да обяснявам параметрите на едно скрито, задкулисно коалиционно споразумение“.

 

Така днес стигаме до актуалното съдружие, което би трябвало да наречем „Булгартабак – БОСТАН“. Въпреки героичните пози, заети от Бойко Борисов през последните няколко часа, би трябвало да напомним, че въпросното съглашение работеше на пълни обороти през последните седмици и НЯМА причина да смятаме, че няма да се поднови веднага след изборния ден през есента на тази година.

 

Мнозинството ГЕРБ-ДПС или може би ДПС-ГЕРБ „свърши“ много работа

 

Буквално тези дни Народното събрание гласува на първо четене промените в Наказателния кодекс, които би трябвало да гарантират на банките пълен медиен комфорт, безметежно спокойствие и въобще – рахат. Това, че настъпва не просто медийно спокойствие, а истински ориенталски рахат за свещените крави на българската реалност – търговските банки, не е случайно. Поправката в Наказателния кодекс, изкована в сградата на БНБ, беше вкарана в обращение от изтъкнатия народен представител от ДПС – г-н Йордан Цонев.

 

Същата поправка, за която и журналисти, и анализатори би трябвало да са вечно благодарни на БНБ и на г-н Цонев, мина през комисиите и на първо четене в пленарна зала с гласовете на ДПС и ГЕРБ. Рахатът е почти осигурен.

 

Важното в случая вече излиза от рамките на безпардонно погазената свобода на словото и на мнението (за съвестта изобщо няма какво да си говорим), защото поправката „БНБ – Цонев“ показва нагледно новата конфигурация на парламентарното мнозинство. Все още ни управлява мнозинство на ГЕРБ и ДПС. Може би дори – мнозинство на ДПС и ГЕРБ.

 

Солидарните действия на ГЕРБ и ДПС през последните дни, особено орташката им офанзива по крамолните изменения в Наказателния кодекс, показват, че мнозинството ГЕРБ-ДПС най-вероятно ще се възпроизведе и в следващото Народно събрание. За да приключим с промените в Наказателния кодекс, можем в рамките на шегата да изкажем съжаление, че Конституцията изрично забранява закон да се прилага с обратна сила. Иначе г-н Бойко Борисов можеше да се окаже първото лице, попаднало под ударите на променения Наказателен кодекс. Разбира се – след гласуването на второ четене.

 

Самият Борисов в присъщия му брилянтен стил „ни чул ни видял“, познат ни от продажбата на „Булгартабак“, дори се опита да се разграничи от гласуването на поправката „БНБ – ДПС“, казвайки, че депутатите на ГЕРБ „пак цопнали“. За всеки, който има и най-бегла идея как стават нещата в ГЕРБ, е ясно, че никой не би гласувал подобен законодателен текст без изричното съгласие на лидера от Банкя. Всеки друг политически лидер би бил заклеймен при подобна проява на политическо двуличие, но не и лидера на ГЕРБовците. Бойко Борисов има привилегията да прави собствените си депутати на маймуни и да твърди, че няма нищо общо с репресивните промени в Наказателния кодекс. Така де, той обича да е благ с журналистите …

 

Колко струва подкрепата на ДПС?

 

Разбира се, г-н Борисов не е заплашен от подобна участ. Той би трябвало по-скоро да се замисли каква цена ще трябва да плати за подкрепата на ДПС в новото управляващо мнозинство, което очевидно се гласи и за периода след изборите. Практиката познава два начина на подкрепа от страна на ДПС. Първият начин е подкрепата без участие в правителството. Жертва на тази формула стана навремето правителството на Филип Димитров.

 

Вторият вариант е подкрепа на ДПС, свързана с открито участие на партията на Доган и Местан в правителството. „Меда и жилото“ на този вид подкрепа го опитаха два пъти социалистите от БСП. И в двата случая, това е свързано с контрол от страна на ДПС на няколко така наречени „ресурсни министерства“, както и с неудържим стремеж към силовите ведомства от всякакъв вид.

 

Цената на подобно участие също е, меко казано, висока. Борисов може да пита БСП какво им струва в политически план управлението на Министерството на земеделието и храните от страна на ДПС по време на Тройната коалиция ?

 

Може да попита и остатъчното ръководство на НДСВ, което също има познания по темата… За цената на идеята депутатът от ДПС Делян Пеевски да оглави ДАНС Бойко Борисов няма нужда да пита никого. Той я знае достатъчно добре, още повече че даде каквото можа за подгряването на протеста след оттеглянето на Пеевски от ДАНС.

 

Може би е крайно време и от БСП, и от ГЕРБ да проумеят, че проблемът с ДПС не е в това, че преобладаващата част от гласоподавателите на Движението са мюсюлмани. Не е и в това, че преобладаващата част от партийния елит са турци.

 

Проблемът с ДПС е в притежавания от тази особена партия корпорация гарантиран избирателен корпус. Причините, че вече 25 години тези избиратели са гарантирани за ДПС и Доган и Местан ги получават „на чинийка със син ръб“, както казваше Остап Бендер, не са тема на този анализ. Важното е, че при всякакви обстоятелства привържениците на ДПС се строяват в редица и с достойна за възхищение последователност гласуват „правилно“.

 

Когато една партия има гарантирана по някаква причина общност от гласоподаватели, тя се държи общо взето по един и същи начин. Не за първи път се налага да се обяснява, че партиите с гарантирани избирателски „маси“ не са заинтересувани от това да бъдат харесвани от широката общественост. Те са заинтересувани да демонстрират и да доказват на своите „вързани в кърпа“ избиратели, че всичко в държавата зависи от тях.

 

Акцията „Делян Пеевски – шеф на ДАНС“ е кулминацията на тази политика на ДПС. Речта на Ахмед Доган в село Кочан в навечерието на изборите от 2009 г. също е връх в тази политика, който „пътьом“ постигна и още един търсен от лидера на ДПС ефект – срина изборния резултат на БСП.

 

До Доган беше достигнала информацията, че при сравнително равен резултат на изборите е възможна „голяма коалиция“ между ГЕРБ и БСП. За това „бабуваше“ самият архитект на Тройната коалиция – президентът Георги Първанов. Меко казано, нервиран от тези задкулисни преговори, Ахмед Доган премахна възможността БСП да има близък до ГЕРБ изборен резултат, като лепна на социалистите лекето от село Кочан. Публиката научи, че всичко се решава от Доган, че той разпределя парите и че Републиката е бъчва, която се крепи от обръчите от фирми.

 

Изборният резултат на БСП отиде, та се не видя след това изявление на Доган, а „вързаните в кърпа избиратели“ на ДПС получиха поредното уверение, че всичко в България зависи от ДПС.

 

Някой би възразил, че подобно твърдение е силно преувеличено. Не е важно дали е истина и дали е преувеличено. За Доган беше особено важно да покаже и да докаже на своите си симпатизанти и дисциплинирани избиратели, че ДПС е крайъгълният камък на държавата.

 

ДПС – цялото в бяло

 

Както беше казал титанът на българската политическа мисъл Ганьо Балкански за редакционната политика на списвания от него вестник „Народно величие“, „ще караме до едно време с правителствените, а като видим, че им се клатят краката, ще им ритнем едно текме и с новите – пак на власт“. Макар че ДПС е набедена за етническа партия, политическото й ръководство е овладяло до съвършенство философията и техниката на бай Ганя.

 

Вече доста време ДПС провежда кампания по прехвърляне на цялостната отговорност за управлението по време на 42-рото народно събрание и правителството на Орешарски върху БСП. Това вече е ясно след поредица от действия на свързани с ДПС хора – от г-жа Валерия Велева, смятана от преобладаващата част от журналистическата колегия за лицето, което стои зад термина „Мадам В“, използван от Ахмед Доган в прословутото му писмо, та до народния представител от ДПС Щерю Щерев.

 

Ако започнем отзад напред, много показателни са изявленията на депутата от ДПС Щерю Щерев пред Клара Маринова по Радио К2. В отговор на въпрос доколко са верни твърденията на Сергей Станишев, че от страна на ДПС е имало „извиване на ръце и унизителен ултиматум за сваляне на правителството”, Щерьо Щерев отговори с най-убедителна интонация, че от ДПС никога не са извивали ничии ръце.

 

„Точно обратното, винаги е имало опити за принизяването на ДПС“, заяви депутатът от ДПС.

 

Набрал скорост, Щерю Щерев отхвърли и твърденията, че ДПС прекалено консумира властта и заяви, че „това са слухове. Всъщност ДПС няма чак толкова назначения във властта“.

 

Щерьо Щерев беше категоричен, че на евроизборите не е имало автобуси от Турция и въпреки това партията е увеличила своите гласоподаватели. Той заяви, че в община Средец (бивше Грудово, б. ред.), където той е председател, преобладават етническите българи в състава на партията, като 75% от хората са с висше образование.

 

От позицията на народен представител и лидер на ДПС в бившето Грудово Щерьо Щерев обясни от радиомикрофона на социалистите, че ако БСП си бяха свършили работата и бяха повишили своите резултати на евроизборите, нямало да се заговори за оставка на кабинета „Орешарски”. БСП обаче не са успели да се организират и сега търсели вината във външни фактори.

 

Все пак депутатът от ДПС се показа широко скроен и изрази увереност, че на предсрочните парламентарни избори БСП ще се организират и ще постигнат по-добри резултати…

 

На въпроса „възможно ли е бъдещо сътрудничество между БСП и ДПС“, Щерьо Щерев отговори, че ДПС са готови да работят не само с БПС, но и с ГЕРБ и с други политически сили, въпросът е да се изберат хора, които могат да взимат решения и парламентът най- после да заработи ефективно.

 

Изявленията на Щерю Щерев бяха нещо като модел за говоренето на ДПС в рамките на офанзивата на движението за излизане от възникналата ситуация „цялото в бяло“. Преди това обаче въпросната кампания започна с летящ старт на крилете на възможно „най-титулованата“ българска журналистика.

 

Полетът на ДПС на крилата на едни от най-речовитите дами в държавата

 

Разбира се, началото на операция „ДПС – цялото в бяло“, като необходима стъпка към осъществяването на проекта „Коалиция Булгартабак – БОСТАН“, беше сложено от Валерия Велева. Сочената за „Мадам В“ българска топ журналистка изпълни в дует с Мира Радева своеобразен телевизионен водевил, който би могъл да бъде наречен „Знам кой предложи Пеевски“. С присъщия й нетърпящ възражение тон заместник главната редакторка на вестник „Преса“ заяви на 07 юли 2014 г. по предаването „Здравей България“ на Нова телевизия:

 

„Знам кой предложи Пеевски. Беше Сергей Станишев. Питам защо Сергей Станишев в цялата година на протести нямаше доблестта, не излезе и не каза, че го е предложил, и то против волята на Делян Пеевски“, съобщи на драгите зрители Валерия Велева и ги остави в състояние на пълна невменяемост.

 

Можем да си представим как са се окръглили очите на зрителите в този ранен час, чувайки подобно покъртително твърдение, но то съвсем не беше единственият бисер на разиграната пиеска. Според Валерия Велева първоначално Пеевски не е искал да приеме поста, но се е съгласил под натиск (!) от страна на Сергей Станишев. Велева отхвърли варианта Пеевски да е бил предлаган за вътрешен министър. Той горкият е бил изнасилен само за шеф на ДАНС…

 

Набрала скорост, „заместник главната“ на „Преса“ анализира и доклада на Сергей Станишев пред пленума на БСП, състоял се в събота, 05 юли 2014 г.:

 

„В доклада си той прехвърли вината за състоянието на партията на всички други, само не и на себе си. Той се отметна от всичко. Виновни са му ДПС, ГЕРБ, вътрешният враг, абсолютно всички. Да наречеш партията си „озверяла глутница“ е ужасно нещо“, заяви с апломб Валерия Велева. (Виж:http://novanews.bg/news/view/2014/07/07/79738/waleriq-welewa-stanishew-predlovi-peewski-za-dans/ ).

 

След това тя продължи с назидателния тон на учител в килийното училище: „Даже в доклада има едно изречение, че нямал никакви олигархични връзки. Задавам въпрос: Има ли финансови зависимости между Сергей Станишев и Цветан Василев? Има ли връзка икономическият екип на това правителство с Цветан Василев?“.

 

След като Валерия Велева се умори да пита и спря да си поеме въздух, познатата на всички ни Мира Радева обясни, че  проблемът е, че левите партии винаги докарват до фалит държавата:

 

„Избирателите на левицата послушно следваха тази партия, която беше проядена от червеи отвсякъде“, заяви тя.

 

Финалът на представлението все пак остана за Валерия Велева, която осведоми публиката, че Станишев не само е предложил Пеевски за шеф на ДАНС, но и се е самопредложил за премиер: „Станишев два пъти се е предлагал за премиер пред Доган, но му е било отказано“, довери на публиката Валерия Велева. И за по-голяма достоверност добави: „Втория път дори е бил с Михаил Миков и Димитър Дъбов“.

 

НЯКОИ ПРОСТИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ:

 

На публиката става все по-ясно, че ГЕРБ и ДПС тласкат събитията към осъществяване на коалиция, която с еднакво основание можем да наречем „Булгартабак“, БОСТАН или просто – „Леле майко“.

 

И двете високо договарящи се страни работят юнашки по избелването на образа си. Борисов се напъва да докаже, че „бостанът“ не е засаден и че след изборите няма да ни замерят с коалиционни любеници, пъпеши и тикви.

 

От ДПС бързат да обяснят на публиката, че нямат нищо общо с БСП, а техният депутат Делян Пеевски (той е от гражданската квота, за какво ДПС става дума…) е бил изнуден и изнасилен от Сергей Станишев да се кандидатира за шеф на ДАНС и дори да се закълне на тази длъжност.

 

Ако избирателите не поразмислят над ставащото, ни чака повторение на един неотдавнашен период в историята ни. Знаем от много източници, че историята се повтаря или като драма, или като фарс, а подобно упражнение на България изобщо не й трябва. Дали избирателите ще размислят над този въпрос, не е сигурно. У нас те обикновено си изясняват нещата по най-трудния възможен начин.

 

Така както може би в БСП са си изяснили, че дружбата и сътрудничеството с ДПС не е като коалицията с която и да е от останалите партии в България. След достатъчно продължителна дружба с тази политическа сила всеки неин коалиционен „старши партньор“ се свежда до „главна опозиционна сила“. ДПС беше огромен проблем и за Тройната коалиция, но при последния изборен цикъл Движението не просто потопи, но е на път и да удави партньора си.