Какво още може да се направи за Нашите недоносени деца?

1
Добави коментар

Какво е най-ценното на този свят? Животът! Някои обаче започват битката си още в деня на раждането си. Това са недоносените деца.

 

На 31 юли 2014 г. се проведе пресконференция в СБАЛ по детски болести „Проф. Иван Митев“. На нея се представиха резултатите от информационната кампания „Най-големи герои са най-малките“, която е инициатива на фондация „Нашите недоносени деца“.

 

 

Целта на кампанията бе информираност. Обществото трябва да се запознае с трудностите, пред които се изправя всяко недоносено дете в битката си за живот, а също и предизвикателствата, пред които се изправят и неговото семейство. 42 медийни партньори на кампанията и лицата на кампанията – Ники Кънчев – телевизионен водещ, Петър Бакърджиев – спортен журналист, Румяна Нейкова – олимпийски шампион, водещи неонатолози като доц. Ралица Георгиева обединиха сили, за да внесат повече светлина около този актуален, но сякаш не толкова забелязван проблем.

 

За съжаление нотка разочарование се усети в думите на присъстващите на конференцията, защото броя на недоносените е 10-11% от всички живо родени деца в България, а усилията в тази насока не дават желаните резултати.

 

 

Много болнични заведения се нуждаят от ново качествено оборудване за грижата за недоносените деца, подходящ транспорт – приспособени линейки за превозването на тези крехки същества, още специалисти и неонатолози. Защото знаем, че недоносените деца са беззащитни, а условията, които им се предоставят от момента на тяхното раждане и медицинската грижа, която получават са от живото определящо значение за тях.

 

Нина Николова, председател на фондация „За нашите недоносени деца“, се изказа по-този въпрос „Докато този проблем с недоносените деца не стигне до институциите и до хората, които определят какво ще се случва от тук нататък, за съжаление този един успех ще трае няколко дни или една две седмици. Така че ние всички заедно трябва да обединим сили и да отидем при хората, които вземат решенията. Хората, които обещават от няколко години да има регистър на недоносените деца, хората, които обещаха да има мобилност, но още нещата не са се случили.“

 

 

Една птичка пролет не прави, но колкото повече хора се включват в подобни каузи, толкова по-добри резултати ще има. И както казва Ралица Георгиева – „ Необходимост от такава подкрепа наистина има, тя е много остра и няма да приключи сега със завършването на тази кампания. Напротив, отсега нататък нашите усилия трябва да бъдат не по-малки в това да се привлече отново вниманието и на обществеността и на институциите върху най-сериозните проблеми в осигуряване на адекватни сериозни грижи за недоносените деца, които започват от първия ден след като се родят.“.

 

 

Разбира се, усилията в тази насока продължават и въпреки лекото обезсърчение на моменти, хората, които са взели присърце съдбата на недоносените деца няма да се откажат от тази кауза.

 

Ники Кънчев изказа благодарност към всички медии и партньори на кампанията, но с лека тъга добави: „Много медии сме… и какво от това? Тези, които трябва да ни чуят, не ни чуват. Тези, които трябва да проведат истински разговори с нашите лица на фондацията – не отварят вратата.“.

 

 

В крайна сметка, това не бива да ни демотивира, а напротив да ни насърчи, че има надежда за промяна. Много хора се включиха в кампанията, много хора отдадоха своя принос за тези деца и може би е време да развихрим въображението си и да се запитаме „Какво още може да се направи?“.

 

И за да завършим положително е редно да добавя, че Фондация „За нашите недоносени деца“ награди своите партньори в кампанията. Което е материален символ на тяхната благодарност към всички, които са проявили съпричастност и подкрепа.

 

Скромно искам да спомена, че Портал „Мама, татко и аз“ също взе своят красив плакет, който изглежда също толкова крехък, колкото и съдбата на недоносените деца.

 

 

За „Мама, татко и аз“: Таня Димитрова