Всички звуци в английски език, гласни и съгласни, са повече от броя на буквите, с които разполагат, което налага някои от звуците да се изписват с комбинация от букви и това поражда въпроса за тяхната фонетична транскрипция (Vowel sounds / Speech Sounds in English and their phonetic transcription).
Гласните звуци в английски език (Vowel sounds / Speech Sounds)
Гласните звуци (vowels) са такива звуци, които се получават при свободното преминаване на въздуха през гласовите струни (гласовия тракт) и се състоят само от гласен тон. За английските гласни звуци е характерно, че има два начина да бъдат произнасяни – кратко и удължено, поради което те се подразделят на:
– кратки и
– дълги.
Дългите гласни, за разлика от кратките, при фонетичната транскрипция, се
означават със знака за удължаване [:] двоеточие, например – [a:], [ɔ:],
[i:]. Кратките и дълги гласни трябва да се изговарят точно, защото в
противен случай може напълно да се промени смисъла на думата, като при:
– ship [∫ip] – кораб; sheep [∫i:p] – овца
– chick [t∫ik] – пиле; cheek [t∫i:k] – буза
– it [it} – то; eat [i:t] – ям
Фонетика на гласните звуци и тяхната транскрибция при изговаряне:
Кратки гласни (Short vowels):
26) [i] – кратко “и”, с отпуснати лицеви мускули, it [it], his [hiz]
27) [e] – кратко “е”, ten [ten], bread [bred], bed [bed]
28) [æ] – блеещ звук, между “а” и “е”. Отваря се широко устата за “а”, а се изговаря “е”, had [hæd], flat [flæt], man [mæn]
30) [o] – произнася се като “о”, November [no“vembə‘
30) [ɔ] – кратко, отсечено “о”, но с отпуснати, по-слабо окръглени устни, hot [hɔt], stop [stɔp], on [ɔn], got [gɔt], dog [dɔg]
32) [u] – кратко, късо “у”, с отпуснати лицеви мускули, book [buk], cock [kuk], football [futbɔ:l]
34) [ʌ] – кратък звук между “а” и “ъ”, като неударено българско “а” във “вана”, “кана”, “Гана”; sun [sʌn], but [bʌt], cup [cʌp]
36) [ə] – кратко “ъ”, но със силно отпуснати лицеви мускули, letter [letə], about [əbaut], the [θə]
Дълги гласни (Long vowels):
25) [i:] – дълго “и”, със стегнати лицеви мускули, see [si:], bee [bi:]
29) [a:] – дълго, гърлено “а”, last [la:st], father [fa:θə], are [a:]
31) [ɔ:] – дълго “о” с по-затворени и издадени устни, morning [mɔ:niη], wall [wɔ:l], more [mɔ:]
33) [u:] – дълко “у”, със стегнати лицеви мускули и по-закръглени устни, too [tu:], soon [su:n], pool [pu:l]
35) [ə:] – дълга гласна като “ъ”, но със силно отпуснати лицеви мускули, learn [lə:n], dirt [də:t], girl [gə:l]
37) [ju:] – дълго “ю”, you [ju:], music [mju:zik]
(щракни върху табличката по-долу:)
Според броя на звуковите елементи, гласните звуци биват:
– едногласни – монофтонги (monophthongs)- звуци, състоящи се от един елемент,
– двугласни – дифтонги (diphthongs) – звуци, състоящи се от два елемента,
– тригласни – трифтонги (triphthong) – звуци, състоящи се от три елемента
Според начина на изговаряне:
– отворени – звуци, които се образуват с малко разтваряне на устата;
– затворени – звуци, които се произнасят с широко отваряне на устата;
– полуотворени (полузатворени) – звуци, които се образуват с полуотворена (полезатворена) уста.
Фонетична транскрипция (Phonetic Transcription )
Фонетичната транскрипция (phonetic transcription) представлява графичното изписване на звученето на думите и е предназначена за точно графични записване на звученето на произношението. Всеки отделен звук се обозначава (изписва) с определен знак, което изключва различното му четене и произнасяне.
Фонетичната транскрипция се записва в квадратни скоби [ …. ]. В английските речници, за изписване на транскрипцията, се използва международната фонетична азбука (international phonetic alphabet, IPA), която е съставена на основата на латинската азбука с добавянето на други знаци.
Понякога, за облекчаване на работата с различните шрифтове или за по-лесно възприемане, могат да се използват знаци, които са различни от тези в IPA. Също трябва да се знае, че различните варианти на английски език имат известни различия в озвучаването на едни и същи думи. Всичко това води до там, че в различните речници е възможно леко разминаване в транскрипцията на едни и същи думи.
