Еректилната дисфункция

2
379
Добави коментар

Еректилната дисфункция (ЕД, мъжка импотентност) е нарушение на сексуалната функция на мъжа, която се изразя в невъзможност за постигане или поддържане на ерекцията на пениса, необходима за нормалното протичане на половия акт1. Думата импотентност или импотенция може да описва и други проблеми, касаещи половия акт и репродукцията като липса на сексуално желание или проблеми с еякулацията или оргазма.

1. Как настъпва ерекцията?

За да се осъществи половият акт, пенисът трябва да е в състояние на ерекция, която се постига изцяло чрез изпълване на пещеристите му тела и гъбестото тяло с кръв.

При сексуална стимулация, под действието на парасимпатиковия тонус настъпва активно кръвонапълване (хиперемия) в съдовете на пениса, кавернозните тела и гъбестото тяло. Настаналата възбуда в половите центрове на хипоталамуса и лимбичната система се предава по гръбначния мозък до половия член, където се отделя азотен окис. Той предизвиква релаксация на гладката мускулатура. В артериите на пениса се намират особени уплътнения, т.нар. възглавнички на Ебнер. Те се отпускат и отварят път за обилно нахлуване на кръв в кавернозните тела.

При еректилната дисфункция този нормален механизъм на ерекция е нарушен в резултат на органични или психогенни причинители.
2. Симптоми на еректилната дисфункция

Симптомите на ЕД включват:

Ненапълно достигната ерекция, т.е. половият член е твърде мек за нормално протичане на копулацията.
Ерекция, която трае кратко
Невъзможност за постигане на ерекция.

Тези симптоми могат да възникнат всеки път, когато се стигне до полов акт, или само някои пъти.
3. Причини за еректилна дисфункция

Хронични заболявания. Тук основният виновник за ЕД е диабетът. Почти всеки втори мъж с диабет страда от еректилна дисфункция. Други състояния, които могат да причинят ЕД, са сърдечносъдови заболявания, атеросклероза, бъбречни заболявания и множествена склероза. Тези заболявания нарушават ерекцията, тъй като повлияват негативно кръвоснабдяването или инервацията на пениса.

Начин на живот. Нездравословният начин на живот могат да влошат кръвоснабдяването и да допринесат за еректилната дисфункция. Тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и медикаменти могат да увредят кръвоносните съдове, понижат кръвния ток към пениса и влошат неговото кръвоснабдяване. Тютюнопушенето е един от основните рискови фактори за ЕД, особено при мъже с атеросклероза. Наднорменото тегло и заседналия начин на живот също могат да допринесат за еректилната дисфункция.
Хирургически манипулации в малкия таз. Операциите на простата и пикочния мехур могат да бъдат причина за увреда на нерви и кръвоносни съдове, отговарящи за ерекцията. В някои случаи нервната увреда остава перманентна. В други случаи операциите водят до временна дисфункция, която се подобрява в рамките на 6 до 18 месеца.
Медикаменти. Еректилната дисфункция може да се причини като страничен ефект от употребата на медикаменти. Такива са някои лекарства за кръвно, антидепресанти, транквилизатори и неселективни антихистамини.

Хормонални нарушения – най-вече ниски нива на тестостерон.
Психологични проблеми. В повечето случаи зад еректилната дисфункция стои органична причина, особено при по-възрастните мъже. Но психологичните фактори също могат да бъдат отговорни за 10% до 20% от случаите с ЕД3. Стресът, депресията, лошата самооценка и страховете могат да играят съществена роля в невъзможността за постигането и/или поддържането на ерекция.
Еректилната дисфункция и колоезденето. Скорошно проучване4 показа, че колоездачите страдат по-често от ЕД отколкото другите спортисти. Проблемът произлиза от формата на седалката на колелото, която оказва неблагоприятен натиск върху перинеума. Тези област, намираща се между ануса и скротума, съдържа важни артерии и нерви за ерекцията. Ето защо се препоръчват специално конструирани седалки за колоездачи.

 

 

Like this:

Like Loading…

1
Добави коментар

Еректилната дисфункция
се среща при повече от половината мъже на възраст между 40 и 70 години.
В различни източници се сочи, че в САЩ засегнатите са между 10 и 30
милиона. Проблемът е срещан обикновено при по-възрастните представители
на силния пол, но засегнати могат да бъдат и по-млади, 40-50 годишни
мъже.

Еректилна дисфункция се изразява в неспособност да се
постигне или да се задържи състояние на ерекцията, за да може да се
извърши успешен полов акт. Проблем има тогава, когато състоянието се
наблюдава постоянно повече от три месеца. sex shop Причините
за еректилната дисфункция са разнородни. Едни от споменаваните са
прекомерната употреба на алкохол и тютюнопушене, прием на определени
лекарства като антидепресанти.

Еректилната дискфункция може да се
дължи на общо заболяване на организма. Например, диабетът смъква
границата на проблема с 10-15 години. Причината може да бъде хормонална,
вследствие на ендокринен дисбаланс, ниско ниво на полови хормони,
патология на щитовидната жлеза, наднормено тегло.

Нарушеното
кръвоснабдяване на половия член също може да доведе до еректилна
дисфункция. Получава се при артеросклероза, хипертония, захарен диабет,
както при коремни травми и травми на таза, при които кръвоснабдяването е
прекъснато или нарушено. От неврогеннен характер е, когато се дължи на
травми на мозъка и гръбначния стълб. В повечето случаи, обаче, се смята,
че причините за еректилната дисфункция са на психическа основа. Такива
са, когато се изпитва смущение от партньора, тревога, неувереност или
стрес.

Клиничните прояви могат да бъдат от незначителни до
сериозно разстройство на половата функция при различните пациенти. При
някои намалява или изчезва спонтанната ерекция, при други е намалената
способността да се извърши повторно полово сношение в денонощието или
спад в количеството на пълноценните полови актове, завършващи с
еякулация. Подобни нарушения на сексуалната функция водят до трайни
емоционални проблеми, раздразнителност, нервност, постоянно лошо
настроение, продължителна депресия.

Диагнозата се поставя след като лекарят свали анамнезата на
пациента, изясни от кога е започнало оплакването и обстоятелствата, при
които се поражда. Въпросникът е подробен и обзорен. В него се взимат под
внимание взаимоотношенията между партньорите. Съществени въпроси са
наличието на хронични заболявания, диабет, хипертония, сърдечни
заболявания.

Част от изследванията при еректилна дисфункция
включват попълването на анкета за честотата на еректилната дискфункция
на един месец, някои тестове-наблюдения, които се провеждат в домашни
условия от пациента. Провежда се преглед на половия орган от
андролог. Ще се наложат редица лабораторни изследвания – високите нива
на лошия холестерол, на глюкозата, креатина, хемоглобин А 1С при
пациенти с диабет, могат да насочат лекаря към същността на проблема.

Според
случая е възможно да се направи ехографско изследване, компютърна
томография, вътреварикозно изследване, както и да се проведат
консултации с ендокринолог, кардиолог, психолог.

Лечението
обикновено цели възстановявавене на едекватното кръвоснабдяване и
подобряване насищането на кислород на тъканите на половия орган,
възстановяване на хормоналния баланс на организма. В редки случаи са
необходими леки хирургически интервенции.