„Моя живот е интересен много повече от техния! Точно така, когато аз вървя по улиците всеки ми зей зад гърба „Атанаске, Атанаске!“, сякаш виждат Памела Андерсън!“*
Текстът е взет от блога „На изток от рая“ със съгласието на автора, Иван Куцаров.
Много ми се искаше заглавието да бъде „Атанаските като катарзис на субктултурата“. Уви, чалгата вече не е субкултура, а доминантна такава. Сори, харесва ли ни или не – това е положението! Образът на Атанаските е доказателството за това, че нормалността замина в канала на небитието. Докато се подигравахме на Златките, които бяха под прожекторите на славата, някъде в крайните квартали са се зараждали Атанаските, които са впивали с огромен ентусиазъм всяка изява на същества с мозък на планктон. И не, не идва реч да ревем колко са ужасни и докъде я докарахме. По дяволите, чалгата – тя е само симптом, ама не и причината. Причината сте вие, родителите. Докато си пиехте ракията и пошляпвахте сервитьорка на възрастта на дъщеря ви по задника, някъде там, вашата дъщеря гледаше Златките и нямаше кой да й каже поне „42“ като отговор на въпроса за смисъла на живота. Дори да не беше чела книги, само да беше гледала „Пътеводител на галактическия стопаджия“ щеше да е достатъчно. Не обвинявайте такива като мен, че се присмиват на вашите Атанаски.
Атанаските са нов генномодифициран продукт на обществото ни. И, колкото и да не искате, те са бъдещето. Оцеляват приспосибимите, ако следваме Дарвин. Едно време чалгаджийките имаха мечти за бял Мерцедес, дойче марки и мъж митничар. Докато другите крещяхме „Демокрация“ и „Кой не скача е червен“. След това нещата се промениха – дойдоха Златките и заради макроикономическото положение дигнаха мизата – джип Порше, апартаментче на центъра и ателие на „Слънчака“. Какво правихте вие? Теглехте кредите, за да учите в чужбина, или се опитвахте да правите бизнес. Накрая дойде кризата. И ето ги Атанаските. На тях не им трябва много – един Самсунг галакси S4, бутилка от евтината водка в „Плаза“ и едно лаптопче. А вие крещяхте „Искаме морал в политиката“. Ето това е Дарвинизъм в най-чист вид, тези ще оцелеят, докато вие се опитвате да оправите държавата. Да, драги, бъдещето е на Атанаските. Докато вие си играехте на борба за свобода, законност и надежда за бъдещето, там, в крайните квартали, се зараждаше поколението на днешните Атанаски. И сега, освен всички други тумори в обществото ни, трябва да се борим и с това нашите деца да не бъдат управлявани от такива някой ден.
Виж още: Мъжете и градът
Истината е, че не ме дразнят толкова самите Атанаски. Това, което ме притеснява е, че са стока, която, заради масовизация на продукцията, намалява цената си. Ако беше пазарна икономика – това е прекрасно, но не е. Масовизацията на Атанаските води до момента, в който те се продават за 150 лайка във Фейсбук. Да смяташ, че живота ти е осмислен от няколко подигравателни харесвания в социална мрежа, си е дъното. Да, мен ме е страх някой ден моите деца в каква среда ще живеят. И затова сте виновни вие – родителите на Атанаските! Заради това не обвинявайте такива като мен, че пишат за вашите дъщери. Ние просто се опитваме да предпазим нашите, като покажем какво сте направили вие. Хубавата новина е, че толкова им падна цената, че можем да покажем клиповете на Атанаска на другите деца и родители, които ще внимават какво правят с дъщерите си.
* Атанаска можете да си я намерите в социалните мрежи или в най-близката дискотека под различна форма.
Иначе ето един от най-ярките представители на този вид:
