10 неприятни истини, които трябва да осъзнаем

20
Добави коментар
Hajmanata
Hajmanata

И една приятна като контрапункт

Светът е устроен така, че рано или късно се сблъскваме с неприятната страна на нещата и ни се налага да се сбогуваме с някои от младежките си идеали. Това не ни прави лоши, просто ни калява, за да се справяме по-добре с реалните неща, които съпътстват живота.

Ето 10 такива истини, които ще ни помогнат да избегнем много неприятни разочарования:

1. Винаги ще има някой, който ще бъде по-добър от теб. Една от най-тъжните истини. Ние сме онези неповторими снежинки, уникални по рода си и излъчването си. Но колкото и да сме уникални, колкото и да сме перфектни в това, което правим, все ще се намери някой, който да прави нещата по-добре от нас. И това е нещо нормално. Не бива да завиждаме, всяка слава е мимолетна. Просто продължаваме да работим и да се доказваме. Това, че има по-добри от нас, не означава, че не сме добри.

2. Хората в живота ни идват и си отиват. Имаше един стар лаф, според който гаджетата идват и си отиват, но приятелите остават. Тъжната истина е, че доста често и приятелите си отиват. И не е задължително да са били лоши приятели. Понякога просто пътищата се разделят. Хората се променят и това, което ни остава с другите хора са само приятни спомени. Не винаги това е достатъчно. Понякога се налага пътищата да се разделят и да открием нови приятели. Важното е да запазим добрите спомени.

3. Понякога само любовта не е достатъчна. Любов, щастие, цветя и рози (и нови пози), въобще идилия. Но не винаги. Понякога само да се обичате, няма да е достатъчно. Трябва и разбирателство, да сте на една и съща вълна, да искате идентични неща, да имате еднакви очаквания. Въобще ако не сте постигнали синхрон, колкото и голяма да е любовта, тя ще се превърне в безконечни караници. В такива случаи по-добре е на нещата да се сложи край, колкото и да боли. Защото така или иначе ще дойде.

Виж още: Най-големите митове за секса

4. Не можеш да пребориш всички злини. Младостта е порок, който се лекува с времето. В един момент ще разбереш, че по света има страшно много каузи, за които си струва човек да живее. Даже прекалено много. Ако започнем да се притесняваме за всяка една, просто силите ни няма да стигнат. Затова най-добре остави тези, за които не можеш да помогнеш наистина. Подбирай битките си и пази силите си. Така ще направиш повече добро, отколкото ако се втурнеш във всяка възможна битка

5. Не всичко в този живот зависи от теб. Всъщност наистина не можеш и да помогнеш за всяка една кауза, защото страшно много неща не зависят от теб самия. Ако трябва да сме честни много неща, директно свързани с нашия собствен живот не зависят от нас самите. Все ще попаднеш в ситуация, в която трябва да изчакаш околните да вземат някакво решение, от което зависи твоята съдба – работата ти, нещо в личния ти живот, нещо, просто свързано с теб по някакъв начин. Идеята е да направиш, каквото е по силите ти, и да чакаш. Търпението е страхотна добродетел.

6. Твърде често компромисите са нужни. И фактът, че нищо не зависи от нас, ни води и до следващата истина. Понякога няма как да стане на нашето, понякога, за да постигнем определена победа, ще трябва да отстъпим в някое от желанията си. Компромисите са част от съжителстването ни с останалите членове на обществото. Единственият начин да не правиш компромиси е да се изолираш от света като отшелник и да прекараш живота си в самота и пост. И пак не е сигурно, че няма да ти се наложи да направиш и някой друг компромис с нещо.

Виж още: Мъжете и градът

7. Идиотите по света са много. Факт е. По света крачат страшно много неприятни, глупави, досадни, агресивни създания, които заради липса на по-добро определение се наричат хора. И на нас ни се налага да съжителстваме с тях, да работим с тях, да дишаме един и същ въздух. Колкото и да е неприятно, трябва да го правим, защото въпреки всичките им негативи, те имат същото право да съществуват, каквото имаме и ние.

8. Ще ти се наложи да работиш с много хора, които няма да харесваш. Споменахме вече всичките тези идиоти. Лошото е, че доста от тях са се пласирали някъде на хубава работа с много властови възможности. Или пък са си останали като част от държавната администрация или някоя друга подобна работа. И на нас рано или късно ще ни се наложи да мелим брашно с такива хора и да постигаме резултати, които дават някаква полза. Няма да е приятно. Ще хабим нерви, но всъщност почти няма начин да избегнем подобни изживявания. Остава Остава ни единствено да приемем факта и да се надяваме, че все пак ще намерим общ език с хората, с които ще трябва да работим.

Виж още: Нещата, които ви дърпат назад в живота

9. Не всички те харесват и няма как да промениш това. Понякога ние ще смятаме хората за имбецили, понякога хората ще смятат нас. Иначе казано, не всеки ще ни хареса. Ако се стараем да се докараме на всички, най-вероятно няма да постигнем нищо. Хората често не действат рационално и ако са решили, че няма да си им любимец, ще те възприемат като глупак, идиот или просто неприятен човек. От теб остава да приемеш факта и да установиш, че не ти пука особено от него.

10. Парите са важни. Парите са важни. Факт. Не са най-важното нещо, не са най-значимото нещо в живота ни, но са съществена част от живота ни. Светът е устроен така, че колкото и да сме духовно извисени, парите си трябват. А пък ако не сме достигнали тези висини на духа, в които знаем, че материалният свят е просто илюзия и т.н., парите придобиват още по-голямо значение. Понякога дори любовта не устоява на влиянието на тези малки, ценни хартийки. Една стара поговорка гласи, че когато беднотията почука на вратата, любовта бяга през прозореца. И е вярна. Съвместното съжителство в крайна сметка освен до емоции, опира и до сметки, храна и т.н. Та парите са важни и не трябва да ги подценяваме.

Виж още: За безсмислените лъжи, които пишем в социалните мрежи

И една положителна истина като контрапункт:

Все пак има и добри хора Имаме приятелите си, имаме хората, които са наистина близки до нас. Има и обикновени непознати, които биха направили добро за нас, без да искат нищо. И в трудни моменти, стига да гледаме внимателно, все ще се намери кой да ни подаде ръка. Ако ли не, то сами ще се изправим и ще станем по-силни.